О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50077
гр. София, 16.02.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 592 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА” АД против решение 694/11.11.2021г. по в. т. д. № 142/2021г. на Апелативен съд – София, с което: 1/ е потвърдено решение № 1277/02.09.2020г. по т. д. № 1706/2019г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от С. Я. К., действаща като ЕТ „В. - С. К.“, против застрахователното дружество иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 16 000 лева, частично предявен от пълен размер от 167 694,87 лева, по щета 18530740001 и сумата от 9001 лева - частично предявен иск от пълен размер от 80 282,50 лева по щета № 18530740003, представляващи застрахователни обезщетения по застрахователна полица № 18074530002 от 12.06.2018 г. за настъпили застрахователни събития, съответно на 26-29.06.2018г. и на 13.07.2018г. - буря и пороен дъжд на територията на [населено място] и [населено място] река, при които са причинени вреди на разположените в населените места насаждения от тютюн, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.08.2019 г., до окончателното плащане на същите; 2/ е отменено решение № 260299/06.11.2020 г. по т. д. № 1706/2019 г., постановено от СГС в производство по реда на чл. 250 ГПК, с което е оставена без уважение молба вх. № 263938/24.09.2020г. на С. Я. К., действаща като ЕТ „В. - С. К.“ за допълване на постановеното по делото решение и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне в частта, с която исковете са увеличени по размер.
Касаторът твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Сочи, че в сключения застрахователен договор, обективиран в полица № 18136530002, е дефиниран срок на застраховката, като същата влиза в сила от 24.00 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя и приключва в края на обичайното време за прибиране на реколтата. Поддържа, че от фактическа страна е изяснено, че: 1/ процесната полица е сключена на 12.06.2018г., като на 13.06.2018г. земеделският производител е заплатил своята част от премията в размер на 9 430,56 лева, представляващи 35% от общата цена на застраховката, ведно е дължимия данък в размер на 2%; 2/ останалата част от премията, дължима от ДФЗ „Земеделие“ в размер на 16 567.20 лева, е внесена на 20.07.2018г.; 3/ събитието проливен дъжд е настъпило в периода 26.06.2018г. - 29.06.2018г. С оглед на тази фактическа обстановка застрахователят счита, че тъй като към датата на събитието не е платена цялата премия, застрахователният договор не е произвел своето действия и не е налице застрахователно покритие. Счита, че уговорките в полицата и в Общите условия са в унисон с разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, според която, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията, освен ако не е уговорено друго. Излагат се и съображения, че искането на ищеца за изменение на размера на иска е напрано извън преклузивния срок, поради което решението по чл.250 ГПК се явява недопустимо, като първоинстанционното решение по чл.250 ГПК е следвало да бъде обезсилено, а не отменено и делото върнато на първостепенния съд. Сочи, че в последното съдебно заседание по делото, ищецът е изменил размера на предявените искове, което е следвало да стане с допълнителната искова молба, съгласно чл.372, ал.1 и 2 ГПК. Иска присъждане на направените разноски за трите инстанции.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, С. Я. К., действаща като ЕТ „В. - С. К.“, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира направените по делото разноски във връзка с отговора на касационната жалба - адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
П. С. градски съд са предявени от С. Я. К., действаща като ЕТ „В. - С. К.“, против ЗК „Уника“ АД искове с правно основание чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът е приел, че първоначално искът е предявен като частичен - за сумата от общо 25 001 лева като в съдебно заседание, проведено на 30.01.2020г., претенциите са конкретизирани по щети - по щета № 18530740001 се претендират 16 000 лева, а по щета № 18530740003 - 9001 лева. На 09.07.2020 г. съдът е допуснал увеличение на исковете като обща претендирана сума в размер на 242 450 лева, без да е посочено с колко се увеличава всеки един от частичните искове.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е приел, че предявените от С. Я. К., действаща като ЕТ „В.- С. К.“ искове са основателни, като е уважил същите в първоначално предявените частични размери, без да обсъжда направеното и допуснато от него увеличение на исковете.
С молба от 24.09.2020г., подадена в срока по чл.250 ГПК, ищцата е поискала решението да бъде допълнено, като съдът се произнесе по исковете така, както е допуснато увеличението в последното открито съдебно заседание по делото.
На 06.11.2020г. СГС е постановил решение № 260299, с което е прието, че и в мотивите, и в диспозитива на решението съдът се е произнесъл по предявените частични искове. Посочено е, че сумите, възприети като пълен предявен размер на исковете, съдебният състав е съобразил с установените стойности на вредите, покрити от застрахователния риск, съобразно изложеното в заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -агрономическа експертиза и в какъвто смисъл ищецът е заявил искането си в съдебното заседание.
Въззивният съд е счел за безспорно установено по делото, че със споразумение, сключено на 10.04.2018г. между Фонда и застрахователя, ЗК „Уника“ АД се е съгласило да сключва застрахователни договори със земеделски стопани, които са включени в схемата за държавна помощ, осъществявана от ДФ „Земеделие“. Фондът е поел задължение да издава удостоверение за одобрение на съответния земеделски стопанин, въз основа на което той да сключи застрахователен договор и след като същият вече е сключен, на база договор с подпомагания производител да изплати 65% от застрахователната премия по банковата сметка на застрахователната компания в срок до 10 дни. Застрахователят от своя страна е поел задължение да сключва застраховки със земеделски стопани, на които е издадено удостоверение, че са одобрени за подпомагане по тази програма.
От приложеното удостоверение от 06.06.2018г. с № УИН 16/184264/0141166 е установено, че ищцата е одобрена като бенефициент по схемата за отпускане на държавна помощ по конкретната програма.
Между ЗК „Уника“ АД и С. Я. К., действаща като ЕТ „В. - С. К.“, с полица № 18074530002 от 12.06.2018г. е сключен договор за имуществено застраховане на земеделски култури, клауза „Тютюн“ съгласно приложимите Общи условия на дружеството от 04.11.2010г. Покритите рискове са: градушка; буря; проливен дъжд; пожар на корен; киша, като застраховани са площи от 849,60 дка тютюн при застрахователна сума от 500 лева на дка или - за 424 800 лева.
Срокът на застраховката е уговорен по следния начин: от 24 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка на застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата.
Договорът е сключен в полза на Държавен фонд „Земеделие“ по схема за държавна помощ за съфинасиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция чрез предоставяне на субсидия, представляваща 65% от застрахователната премия по сключена застрахователна полица, съгласно удостоверение, издадено от ДФ „Земеделие“. Уговорено, че застрахованият земеделски производител следва да заплати 35% от премията в размер на 8920,80 лева и целия дължим данък съгласно ЗДЗП - 509,76 лева. Посочено е, че останалата част от премията - 65% или 16567,20 лева, ще бъде заплатена от ДФ „Земеделие“ в срок от 10 дни от подписване на договор между ДФ „Земеделие“ и земеделския производител. По делото няма спор, че ищцата е заплатила своята част от премията на 13.06.2018г.
По делото са представени две писма от НИМХ, Филиал П.. От първото от тях се установява, че на 13.07.2018г. в района на [населено място] река в интервала между 15.00ч. и 18.00ч. са се създали условия за развитие на мощна купесто-дъждовна облачност, краткотрайни и на места интензивни валежи от дъжд, придружени от гръмотевична буря и градушка. От второто удостоверение изх. № ОД-ОЗ-297-1 от 09.07.2018г. е видно, че в периода 26.06.2018г.-29.06.2018г. под влияние на преминаващ дълбок средиземноморски циклон падат повсеместни валежи от дъжд, на места интензивни, като измереното количество валеж е 100,7 литра на кв. м.
Въз основа на приложените констативни протоколи, съставени от застрахователя, е установено, че след първоначалния оглед на 02.07.2018г. е взето решение да бъдат направени снимки с дрон, което е станало на 06.07.2018г., когато е съставен нарочен протокол, а на 17.07.2018г. на база на направените снимки са описани пораженията върху застрахованите от ищцата насаждения. Това е направено с два констативни протокола /по всяка една от образуваните щети/, които са подписани от представител на застрахователя и на застрахования.
В протокола по щета № 18530740001 са описани площи в общ размер от 849,80 дка, от които увредени са 493,9 дка. За всеки един от имотите е посочен процента на увреждане. С този протокол са оценени щетите, получени в резултат на валежите в периода 26 -29.06.2018г.
В протокола за увредени площи по щета № 18530740003 са посочени като увредени всички описани площи от 198,90 дка, при увреда от 85%. Протоколът се отнася до щетите, настъпили в резултат на валежите от 13.07.2018г.
При сравняване на описаните в двата протокола масиви съдът е установил, че имоти с номера 07675-160-1-1 и 07675-465-1-1 са описани в двата протокола, като в този, касаещ щетите от 26,29.06.2018г. е посочено, че засегнати са само по 10 дка от всеки от двата имота. В протокола за вредите от 13.07.2018г. е посочено, че цялата площ на тези имоти е засегната от събитието на 85%.
Изчисленото обезщетение по щета № 18530740001 е в размер на 167 694,87 лева, а по щета 18530740003 - 80 232,50 лева.
Въззивната инстанция е кредитирала допуснатата и приета още пред първоинстанционния съд съдебно - агрономическа експертиза, която е изготвена, след като вещото лице се е запознало освен с материалите по делото и с направените от дрон снимки на засегнатите площи. От заключението е установено, че тютюневите насаждения са получили около 3 пъти повече вода от необходимото и това е довело до увяхване и умиране на тези растения в следствие на развитието на гъбни болести - „Б.“ и „фузарийно увяхване“, листата са пожълтели и увяхнали, а дървесината на корена и стъблата е станала кафява. Уврежданията са оценени на 167 694,87 лева по щета № 18530740001 и на 80 282,50 лева по щета № 18530740003, така както е посочено и в констативните протоколи, описани по-горе. Вещото лице е счело, че цената е коректна, тъй като средният добив от дка тютюн е 100 кг и при 484,90 дка загубите са 48 490 кг, като при 5 лева изкупна цена на тютюна през 2018г. загубите възлизат на общо 242 450 лева.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че уговорката между страните по договора за застраховка относно началото на застрахователно покритие касаят задължението на ищцата за заплащане на тази част от премията, която е за нейна сметка и за която е поела задължение със застрахователния договор. Счел е, че целият размер на премията е посочен във връзка със самостоятелните задължения на всяка от страните по застрахователния договор към ДФ „Земеделие“ и в изпълнение на условията по Схемата за отпускане на държавна помощ и на споразумението между Фонда и застрахователя. Заключил е, че не е налице постигане на съгласие за разсрочване на премия, нито за обещаване действие на трето лице, чието изпълнение да е условие за възникване на застрахователното покритие. Посочено е, че задължението на Фонда за заплащането на част от премията е самостоятелно такова, поето е с друг договор, поради което решаващият състав е намерил за неоснователно възражението на ответника, че застрахователното покритие по договора за застраховка с ищеца е започнало едва след плащането от страна на Фонда на дължимата от него премия на 20.07.2018г. Аргументирал се е и че съгласно споразумението, което ответникът е сключил с Фонда, получаването на тази част от премията е поставено под условие - сключен застрахователен договор с бенефициента. Застрахователят се е съгласил предварително да извършва застраховане при тези условия и поради това не може да се брани с възражение, че договорът за застраховка е влязъл в сила по-късно.
На следващо място, апелативният състав е приел, че по делото е установено настъпването на застрахователно събитие - проливен дъжд и настъпилото след него увреждане на застрахованата земеделска култура. Позовал се е на писмата от НИМХ, от които е установил, че на посочените дати действително в района, в който се намират застрахованите земеделски имоти е имало проливен дъжд, буря и градушки. Площите, които са увредени и процентът, в който същите са засегнати са индивидуализирани в приложените по делото констативни протоколи, подписани от двете страни.
Счел е за неоснователен доводът на ЗК „Уника“ АД за липса на материалноправна легитимация на ищеца, тъй като по делото са събрани писмени доказателства, които недвусмислено разкриват волята на ДФ Земеделие да не се ползва от правата си по полицата, като позицията на Фонда, изразена в нарочно писмено становище по делото е, че ищцата е тази, която следва да получи плащането на застрахователното обезщетение за претърпените от нея щети.
Възивният съд е намерил за неоснователни и възраженията на ЗК „Уника“ АД, че едноличният търговец не е доказал качеството си на собственик на земята и земеделската продукция. Посочил е, че в случая такова доказване не е необходимо, тъй като е достатъчно съответните парцели да бъдат отразени в издадено от ДФ „Земеделие“ удостоверение, което служи като доказателство, че съответният земеделски стопанин обработва парцели със съответната площ, върху които отглежда тютюн през 2018г., представянето на което удостоверение не е оспорено от застрахователя.
Решаващият състав е приел и че върху дължимата главница следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По отношение на жалбата против решението, постановено в производството по чл.250 ГПК, апелативният състав е съобразил следното:
Първоначално исковете са предявени като частични, като по щета № 18530740001 са претендират 16 000 лева от пълния размер от 167 694,87 лева, и 9001 лева по щета № 18530740003 от пълния размер от 80282,50 лева, като общо вредите са на стойност 247 977,37 лева.
В съдебното заседание на 09.07.2020г. процесуалният представител на ищцата е направил искане за допускане на увеличение на иска съобразно представена писмена молба /на л.122 от първоинстанционното дело/, в която е посочено, че се иска да бъде допуснато увеличение на претенцията със сумата от 217 449 лева, като с увеличението тя е в размер на 242 450 лева.
С протоколно определение от същото заседание (л.133 от делото) СГС е допуснал увеличение на предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ за главницата. Не е направено изменение в обстоятелствената част на исковата молба по отношение на твърдения пълен размер на предявения частичен иск.
Пред въззивната инстанция е направено разграничение на увеличението по отделните щети чрез подадена молба в съдебно заседание на 04.10.2021г. В нея е посочено, че искът за обезщетение по щета №[ЕГН] се увеличава от 16 000 лева на 167 694,84 лева или със сумата 151 694,84 лева. Искът за обезщетение по щета № 18530740003 е увеличен от 9001 лева на 74 755,16 лева като остава частично предявен за 80 282,50 лева.
Въз основа на горното, въззивният съд е счел, че искането за увеличение на иска е заявено в срок - преди приключване на устните състезания в първата инстанция, внесена е дължимата държавна такса, а след направеното уточнение увеличението е редовно. С оглед на това е приел, че съдът е сезиран с претенции в посочените по-горе размери, а не в размерите, по които се е произнесъл първоинстанционният съд, поради което постановено в производството по чл. 250 ГПК решение е счетено за неправилно и като такова е отменено и върнато на първоинстанционния съд за произнасяне относно дължимостта на застрахователното обезщетение до пълните му предявени размери.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Обстоятелството, че застрахователната премия е дължима в поделено процентно съотношение от застрахования и ползващото се по застрахователната полица лице, в конкретния случай - ДФ „Земеделие“, обосновава ли условието, че същата е дължима еднократно?; 2/ Обстоятелството, че застрахователната премия е дължима в поделено процентно съотношение от застрахования и ползващото по застрахователната полица лице, в конкретния случай - ДФ „Земеделие“, като задължението на всеки от тях за плащането й е в различен срок, обосновава ли влизане в сила на застрахователния договор при частично плащане, само от едно от задължените лица?; 3/ Обстоятелството, че застрахователната премия е дължима от две различни лица и по различно време, означавал ли, че това, без изрично уговорка, дерогира законовата разпоредба на чл. 351, ал. 3 КЗ?; 4/ Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?; 5/ При търговски спор увеличението на иска попада ли сред действията, изчерпателно изброени в чл.372, ал.2 ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл.214 ГПК?; 6/ В хипотезата на чл.270, ал.1 ГПК, при която въззивният съд отменя като неправилно първоинстанционното решение, има ли процесуална възможност същият да върне делото на първа инстанция?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр. трето ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на II т. о. на ВКС и решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014. на II т. о. на ВКС. Обосновава „очевидната неправилност“ на решението с постановяването му в нарушение на нормата на чл.372 ГПК, която не предвижда други специфични изисквания относно изменението на иска, извън срока за неговото предявяване. Съответно счита, че нормата на чл.214 ГПК е приложима по отношение на останалите предпоставки и условия, извън срока, на които изменението следва да отговаря и единственото отклонение по отношение на изменението на иска в производството по търговски спорове (във всичките му форми, доколкото законът не прави разлика за какво изменение се касае) от общото исково производство е касателно срока, до който същото може да бъде заявено, и това е срокът за подаване на допълнителна искова молба. Позовава се на: определение № 362/30.04.2010г. по ч. т. д. № 156/2010г. на I т. о. на ВКС, определение № 112/19.02.2014г. по ч. т. д. № 3791/2013г. на II т. о. на ВКС, определение № 360/12.11.2015г. по т. д. № 284/2015г. на II т. о. на ВКС, определение № 752/29.12.2015г. по ч. т. д. № 3475/2015г. на II т. о. на ВКС, решение № 202/05.07.2017г. по в. т. д. № 272/2017г. на Апелативен съд-П., определение № 2596/29.08.2015г. по в. ч. гр. д. № 3211/2015г. на Апелативен съд –София.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първите три въпроса от изложението не покриват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като в тях са игнорирани решаващите изводи на съда, основани на тълкуване по чл.20 ЗЗД на волята на страните в полицата, с оглед сключване на застрахователния договор по програма за подпомагане на земеделските производители, чрез заплащане на част от премията от ДФ „Земеделие“ и предвид начина на реализиране на тази програма, като въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД не е поставен от касатора. За пълнота следва да се отбележи, че по реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 50080/26.10.2022г. по т. д. № 704/2021г. на II т. о. на ВКС, с което във връзка с подобни клаузи на застрахователна полица и сходна фактическа обстановка, е приета дължимост на застрахователното обезщетение, като е направен извод за липса на нарушение на чл.351, ал.3 КЗ.
Четвърти въпрос също не може да предпостави допускането на решението по съществото на спора до касация, тъй като, противно на твърденията на касатора, въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, вкл. условията за влизане в сила на договора, но е достигнал до изводи, различни от тези на жалбоподателя.
Последните два въпроса са относими единствено към произнасянето на въззивния съд относно решението на първата инстанция, постановено по реда на чл.250 ГПК.
Въпреки, че спрямо пети въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не е налице допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният акт в тази му част не е постановен в нарушение на практиката на ВКС. С решение № 50006 от 09.02.2023г. по т. д. № 2529/2021г. на II т. о. на ВКС и в посочената в него безпротиворечива практика на ВКС (определение № 715 от 10.12.2015 г. по ч. т. д. № 3160/15 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 94 от 17.02.2017 г. по ч. т. д. №2465/16 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение № 96 от 10.04.2018 г. по т. д. № 2750/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение № 477 от 26.07.2022 г. по т. д. № 735/2021 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и мн. др.), е даден отговор на пети въпрос от изложението - за приложението на чл.372, ал.2 и чл.214 ГПК , като е прието, че законодателят е направил разлика между искането за изменение на основанието или петитума на иска, и това да бъде увеличен или намален само неговия размер. Мотивиран е изрично извод, че преклузията на чл.372, ал.2 от ГПК не е относима към искането за изменение само на размера на иска /като същото е относимо и към преминаването от установителен към осъдителен иск и обратно/. Посочено е, че извеждането на това изменение на иска - в размера, респективно в преминаване от установителен към осъдителен иск - в отделна категория, е с оглед установяване на по-благоприятни процесуални срокове за предприемането им, и е пряко свързана с правната характеристика на тези изменения, които не определят защита на ответника, различна от тази, която той вече е предприел. В тези хипотези и при търговските спорове, няма основание да бъде приета неприложимост на разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК, т. е. страната би била ограничена със сроковете по чл.372, ал.2 от ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска си, но не и при увеличение на иска, респ. при преминаване от установителен към осъдителен иск, тъй като тези изменения не предполагат защита, различна от предприетата от противната страна, в което се състои правният смисъл на изискването на нормата. Въззивният акт е постановен в пълно съответствие с практиката на ВКС. Цитираното от касатора определение № 362/30.04.2010г. по ч. т. д. № 156/2010г. на I т. о. на ВКС е неотносимо към хипотезата на увеличение на размера на иска, тъй като с него ВКС се произнася относно изменение на петитума на иска. Определение № 112/19.02.2014г. по ч. т. д. № 3791/2013г. на II т. о. на ВКС, определение № 360/12.11.2015г. по т. д. № 284/2015г. на II т. о. на ВКС, и определение № 752/29.12.2015г. по ч. т. д. № 3475/2015г. на II т. о. на ВКС, с които обжалваните актове не са допуснати до касационен контрол, не се явяват практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - Тълкувателно решение № 1/2011г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Визираната от касатора практика на долните съдилища, противоречаща на практиката на ВКС, не само не се явява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не може да обуслови наличието и на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва промяна на обществените условия или на законодателството, които да пораждат необходимост от даване от ВКС на ново тълкуване на разпоредбите на чл.372, ал.2 и чл.214 ГПК, различно от посоченото в решение № 50006 от 09.02.2023г. по т. д. № 2529/2021г. на II т. о. на ВКС и цитираната в него еднозначна практика на касационната инстанция.
По отношение на шести въпрос също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, като не се доказва и наличие на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – не е посочена практика на ВКС, в противоречие с която да е постановен обжалваният акт. Въпросът не отразява спецификата на конкретния случай, а именно, че връщането на делото от въззивния съд на първата инстанция е последица от отмяна на решението на СГС, постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което последният е отказал допълване на решението си във връзка с направеното увеличение на размера на исковете. В очертаната хипотеза, е констатирана липса на произнасяне на първата инстанция за част от спорния предмет, с която същата е била сезирана посредством увеличение на размера на исковете. Апелативният съд, действа като въззивна инстанция (втора по ред), поради което не е в правомощията му да се произнася за първи път по неразгледан от първата инстанция спор. Ето защо, в конкретния случай - отмяна от апелативния съд на решение, с което се оставя без уважение молба по чл.250 ГПК, делото подлежи на връщане на първата инстанция за произнасяне по същество в частта, в която спорът не е бил разгледан от нея.
Предвид гореизложеното и доколкото наличието на основанието по чл.280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК е обосновано единствено с твърдението за неправилно приложение на чл. чл.372, ал.2 ГПК, същото не може да предпостави допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която се осъществява инстанционен контрол на постановеното по реда на чл.250 ГПК от СГС решение № 260299/06.11.2020 г. по т. д. № 1706/2019г. Независимо от това, следва да се отбележи, че и по отношение на останалата част на въззивния акт не е налице очевидна неправилност по см. на чл.280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, така както тя е дефинирана от ВКС в сочената от самия касатор практика.
С оглед изложеното, въззивното решение не трябва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на делото, на С. Я. К., действаща като ЕТ „В.- С. К.“, следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 694/11.11.2021г. по в. т.д № 142/2021г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Я. К., действаща като ЕТ „В. - С. К.“, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 1000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.