Р Е Ш Е Н И Е

№ 50177/22 г.

София, 15.02.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретар Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3159 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 351/04.05.2022 г. по касационна жалба на С. С. И., чрез пълномощника му адв. В. Р., е допуснато касационно обжалване на решение № 103/19.05.2021 г. по в. гр. д. № 125/2021 г. на Окръжен съд Смолян, с което като е отменено решение от 15.02.2021 г. по гр. д. № 143/2020 г. на Районен съд Мадан, е отхвърлен предявения от касатора срещу „Горубсо Мадан“ АД иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ексцес от трудова злополука, настъпила на 09.12.2014 г. в [населено място], участък „К. “, ведно със законната лихва от 03.04.2019 г. до окончателното изплащане.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основният довод е, че неправилно въззивния съд е приел, че наличието на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябва да бъде установено с решение на ТЕЛК и доколкото такова не е представено, искът се явява неоснователен. Според касатора този извод противоречи на съдебната практика на ВКС, според която наличието на ексцес може да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими от ГПК доказателствени средства, дори и при липса...