№ 50007

София, 15.02.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2819 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба от 30.09.2014 г. на П. С. М. за отмяна на влязлото в сила решение № I-32-29 от 21.03.2014 г. по гр. д. № 16311/2011 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав в частта, с която П. С. М. е осъдена (солидарно с В. Р. М.) да заплати на Й. М. К. и К. П. К. обезщетение за непозволено увреждане и разноски по делото.

Ответниците по молбата Й. М. К. и К. П. К. считат, че същата е процесуално допустима, но неоснователна.

С определение № 50145 от 27.09.2022 г., постановено по настоящото дело, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е приета за процесуално допустима и е допуснато разглеждането й по същество, като е посочено, че молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Данните по делото са следните:

П. С. М. е конституирана по делото на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на ответницата С. Н. М., починала на 7.06.2012 г. Първоначално съобщение до нея е изпратено на адрес: [населено място], [улица], от където е върнато в цялост с отбелязване, че лицето вече не живее на този адрес. В представеното по делото удостоверение за наследници като адрес на П. С. М. е посочен: [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Съдът е разпоредил изпращане на съобщение на...