Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба от 30. 09. 2014 г. на П. С. М. за отмяна на влязлото в сила решение № I-32-29 от 21. 03. 2014 г. по гр. д. № 16311/2011 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав в частта, с която П. С. М. е осъдена (солидарно с В. Р. М.) да заплати на Й. М. К. и К. П. К. обезщетение за непозволено увреждане и разноски по делото.

Ответниците по молбата Й. М. К. и К. П. К. считат, че същата е процесуално допустима, но неоснователна.

С определение № 50145 от 27. 09. 2022 г., постановено по настоящото дело, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е приета за процесуално допустима и е допуснато разглеждането й по същество, като е посочено, че молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Данните по делото са следните:

П. С. М. е конституирана по делото на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на ответницата С. Н. М., починала на 7. 06. 2012 г. Първоначално съобщение до нея е изпратено на адрес: [населено място], [улица], от където е върнато в цялост с отбелязване, че лицето вече не живее на този адрес. В представеното по делото удостоверение за наследници като адрес на П. С. М. е посочен: [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Съдът е разпоредил изпращане на съобщение на адрес: [населено място], [улица]. В изпратеното на 4. 11. 2012 г. съобщение е вписан адрес: [населено място], [улица]. Същото е върнато в цялост с отбелязване, че адреса е посетен на 24. 11, 10. 12 и 28. 12. 2012 г. и лицето не е намерено, нито друг, който да получи съобщението. Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК и е назначил особен представител на П. С. М..

От приложените към молбата за отмяна копие от личната карта на молителката и удостоверение за настоящ адрес, заявен на 3. 09. 2012 г. е видно, че постоянният и настоящият адрес на П. С. М. съвпадат и адресът е: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 44.

При горните данни следва, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. В изпратеното до П. С. М. съобщение не е вписан пълния адрес, а само населеното място, улицата и номера. Поради това отбелязването, че лицето е търсено, но не е намерено, не удостоверява, че молителката е търсена именно в апартамента, в който живее. Признанието й, че работи и излиза в 6. 00 часа сутринта и се прибира в 20. 00 часа вечерта (въз основа на което ответниците по молбата за отмяна поддържат, че дори и да бе изписан пълния адрес, лицето отново е нямало да бъде открито) е неотносимо, доколкото единия от дните, в които връчителят е посетил адреса е 24. 11. 2012 г., съботен ден. Нормата на чл. 38 ГПК е императивна и въведените от закона определени писмени формалности при удостоверяване на връчването, правят недопустимо установяване с други доказателства на точния адрес, на който е търсен адресата.

Допуснатите нарушения в процедурата по призоваване са довели до незаконосъобразност на извода на съда, че е налице хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, което обуславя извод, че П. С. М. е била лишена от възможността да участва по делото.

Изложеното обуславя отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от фазата на връчване на препис от исковата молба.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № I-32-29 от 21. 03. 2014 г. по гр. д. № 16311/2011 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав в частта, с която П. С. М. е осъдена (солидарно с В. Р. М.) да заплати на Й. М. К. и К. П. К. обезщетение за непозволено увреждане в размер на 881, 42 за нанесените вреди в баня, вследствие на наводнение, извършено през юни-юли 2010 г. в имот – апартамент 8, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] 936, 23 лв. – за вреди, причинени в детската стая, 481, 86 лв. – за вредите, нанесени в хола, 299, 28 лв. – за вредите, причинени в антрето, 50, 53 лв. – за вредите в мокрото помещение, 155, 40 лв. – за вредите в остъклената тераса, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18. 04. 2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 689, 72 лв.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: