Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 5938/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. А. Х., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, действащ чрез назначения си на основание чл. 25 от ЗУБ особен представител адв.М. Д., против Решение № 4291 от 25.04.2025г., постановено по дело № 864/2025г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2529 от 14.03.2025г. на Председателя на ДАБ при МС.

Касаторът релевира оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с приложимия материален закон касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Твърди, че при формирането на решението за отказ да се предостави търсената международна закрила, решаващият орган не е съобразил висшия интерес на детето и не е взел предвид насоките от общия коментар на Комитета по правата на детето върху Конвенцията на ООН за правата на детето. По изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ.

О. П. на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез пълномощника си юрк. Х., оспорва нейната основателност.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Хасково е била законосъобразността на Решение № 2529 от 14.03.2025г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на А. А. Х., му е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административенят съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.02.2025г. с кандидата за закрила е проведено интервю, в присъствието на назначения особен представител по чл. 25 от ЗУБ и на социален работник от отдел Закрила на детето при Д. С. подпомагане, гр.Харманли. Жалбоподателят е посочил, е напуснал Сирия в края на м. септември 2024г. и нелегално заминал за Турция, където останал около 10 дни. В България влязъл нелегално на 06.11.2024г. Като причина за напускането на страната си по произход изтъква войната. Отрича да е бил осъждан, да е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, заради религията, която изповядва - [заличен текст], да е арестуван в страната си по произход, да е бил член на въоръжена групировка или на политическа партия. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия.

При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е формирал извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл.8 ЗУБ. Според съда няма основания да се приеме, че молителят е напуснал Сирия поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Липсват и обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният съд е счел, че обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна, но същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Най-сетне решаващият състав е приел, че най-висшият интерес на непълнолетния молител е свързан с грижата от родителите му и наличието на семейни връзки и ценности, т. е следва да бъде със семейството си.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен.

Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. Х.. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чужедстранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ.

Обоснован и съответстващ на закона е изводът на административния съд досежно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства А. А. Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. За последното свидетелстват представените справки вх. № МД-02-373 от 03.07.2025 г., и вх. № МД -02-398/21.07.2025г., изготвени от Д. М. дейност при ДАБ при МС. Видно от съдържанието им относно актуалното положение в Сирия, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства.

Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответстие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, не се налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила, т. е. хуманитарен статут. За кандидата липсват предпоставки за предоставянето на статут по чл. 9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, доколкото търсещият закрила не се позовава на причини от хуманитарен характер.

Несъстоятелни са доводите на касатора, основани на нарушаване на правилата, гарантиращи най-добрия интерес на детето. При обсъждането на най-висшия интерес на детето, правилно административният съд е счел, че при наличие на установена по делото възможност за вътрешно разселване в Сирия, то детето завръщайки се в Сирия където живее семейството му, би могло да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия по начин, по който няма да бъде лишен от своята идентичност. Най-висшият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели.

В обобщение верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4291 от 25.04.2025г., постановено по дело № 864/2025г. по описа на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА