Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: БРАНИМИРА МИТУШ. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 6405 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Б. от гр.София, чрез адв. М., срещу решение № 2117 от 30.03.2022 г., постановено по адм. дело № 11004/2020 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната виза, ведно със законните последици.

Ответникът главния архитект на Столична община, чрез юрк. П., в писмено становище и в ход по същество, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендра разноски за настоящата инстанция – юрк. в.ие.

Ответникът "Г. И. БГ"ООД, чрез адв. В., оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване законосъобразността на обжалваното решение. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът "Афитор" ООД, чрез адв. Ж. заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и правилност на решението. Моли за оставянето му в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответниците "Джамбо ЕС" ЕООД, "Редко" ООД, С. Б., М. И., И. Б., Ц. М., Н. Д., Б. Г., И. И., Б. И., Н. И., П. И., Н. Б., Л. А., С. Б., Д. Б., Д. Б., Н. Б. и Г. М. не ангажират становища по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Виза, издадена от главния архитект на Столична община, за промяна на предназначението от нежилищно в нежилищно /от УПИ XII-204, 1519, 1521, 1260, 730 -"обществено обслужване и озеленяване" в УПИ XII -204, 1519, 1521, 1260, 730 - "обществено обслужване и чисто производство"/, както и за инвестиционно проектиране на вътрешно преустройство и смяна на предназначението на част от съществуваща сграда с идентификатор 68134.1504.2353. 3 от "склад" в "производствен цех и склад" в УПИ XII -204, 1519, 1521, 1260, 730- "обществено обслужване и чисто производство", кв. 9, м. "[жк], район "Искър", гр.София. Прието е, че оспорената виза е издадена от надлежно овластен административен орган по смисъла на чл.140, ал.1 ЗУТ, при спазване изискванията за съдържание и форма и липса на съществени нарушения на процедурата. Обсъдена е приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която установява, че с решение № 572/08.11.2012 г. на Столичния общински съвет е създаден нов УПИ XII -204, 1519, 1521, 1260, 730 - "за обществено обслужване и озеленяване", който по действащия ОУП попада в устройствена зона "Смф“, която съгласно Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО е с предназначение, основни и допълващи функции, които обхващат хипотезата на промененото с визата предназначение на УПИ от "за обществено обслужване и озеленяване“ в "за обществено обслужване и чисто производство". Прието е, че в случая с оспорената виза за промяна на предназначението на УПИ XII -204, 1519, 1521, 1260, 730 , в който попада собствения на жалбоподателя имот с идентификатор 68134.1504.2577 по КККР и инвестиционно проектиране на вътрешно преустройство на част от съществуваща сграда с идентификатор 68134.1504.2353. 3 от "склад" в "производствен цех и склад", собственост на заявителя "Г. И. БГ"ООД, не се променя начинът и характерът на застрояването на имота и не се изменят правилата и нормативите за съответната устройствена зона, а напротив – съобразяват се с действащия ОУП. Следователно визата не противоречи на ОУП,а е съобразено в предвижданията му по реда на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ и във връзка с т. 1, колона 6 от Устройствена категория "Урбанизирани територии" от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Доводът за липса на проведена процедура по ОВОС е приет за неотносим и неоснователен с оглед разпоредбата на чл.81 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, тъй като процесната виза не попада в обхвата на Приложение № 1 и № 2 от ЗООС. Изведен е решаващият правен извод, че изискванията на чл.140, ал.2 във връзка с Приложение към чл.3, ал.2 ЗУЗСО при издаване на оспорената виза са спазени, поради което тя се явява законосъобразна.

Така постановеното решение е правилно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК.

Доводите в касационната жалба са идентични с изложените по същество пред първата съдебна инстанция и не се подкрепят от събраните по делото доказателства, сочещи безспорно на обстоятелството, че УПИ XII -204, 1519, 1521, 1260, 730, който е с променено предназначение / „за обществено обслужване и чисто производство“/ попада в устройствена зона "Смф“ по действащия ОУП, която съгласно приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО е съвместима с промененото предназначение - за комплексни центрове, устройствена зона със специфичен режим – многофункционално предназначение за общественообслужващи дейности, обитаване и др. допълващи функции. Следователно, обратно на твърденията в касационната жалба, оспорената виза не само не противоречи на действащия ОУП, а е съобразена с неговите предвиждания по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ.

Обоснован и правилен е изводът на административния съд, че е неоснователно възражението за непроведена процедура по ОВОС. Процесната виза е издадена на основание чл. 140, ал.2 от ЗУТ и не попада сред изрично посочените актове, за които е необходимо провеждане на процедура по ОВОС по чл. 81 от ЗООС във връзка с изброените планове, програми и инвестиционни предложения в Приложение №1 и №2 към закона.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на делото и своевременно и надлежно заявената претенция от ответника главен архитект на Столична община/СО/ за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на СО сумата 100лв, съставляваща разноски за настоящата инстанция – юрк. в.ие, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Основателни, надлежно заявени и доказани по размер се явяват претенциите за присъждане на разноски и на двамата ответници "Г. И. БГ"ООД и "Афитор" ООД,които касаторът следва да бъде осъден да заплати, както следва: в полза на "Г. И. БГ"ООД – 1800лв и в полза на "Афитор" ООД- 970лв, съставляващи адв. в.ия за настоящата инстанция. Възражение за прекомерност не е заявено от касаторът.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2117 от 30.03.2022 г. по адм. дело № 11004/2020 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА С. Б. от гр.София, [жк], [улица] да заплати на Столична община сумата 100лв /сто лева/,разноски.

ОСЪЖДА С. Б. от гр.София, [жк], [улица] да заплати на "Г. И. БГ"ООД сумата 1800лв /хиляда и осемстотин лева/,разноски.

ОСЪЖДА С. Б. от гр.София, [жк], [улица] да заплати на "Афитор" ООД сумата 970лв /девестотин и седемдесет лева/,разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. М. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ