Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: С. Х. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 6458 / 2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ управление (НТУ) с ЕИК по БУЛСТАТ 0006950890313, с адрес на управление в гр. София, район Красно село, бул. Македония № 3 - специализирано звено на А. П. инфраструктура (АПИ), чрез пълномощника юрисконсулт К. П., срещу Решение № 3646/01.06.2022 г. по адм. дело № 2512/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ).
С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на И. Т. писмо с изх. № 94-00-3775/23.02.2022 г. на директора на НТУ, обективиращо отказ за възстановяване на сумата за платена годишна винетка с идентификационен номер (ID) 21100907834934, и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Аргументира се, че при заплащането на винетна такса се издава електронна винетка, която представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), като потребителят самостоятелно, по собствено усмотрение и на свой риск декларира идентифициращите данни на пътното превозно средство (ППС) като регистрационен номер, категория, както и периодът на валидност на винетката, и носи последствията от този избор, включително и когато се твърди, че погрешно са декларирани данни. Сочи, че за НТУ не съществува нормативно задължение да проследява, оторизира или коригира избора на данни от потребителя при закупуване на винетка, като А. П. инфраструктура (АПИ) е длъжна да издаде чрез Електронната система за събиране на пътни такси винетка на база на декларираните от потребителя данни. Позовава се на съществуващата Процедура за възстановяване на недължимо внесени такси по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) винетни такси, от предвидената в която възможност се е възползвал жалбоподателя И. Т., и във връзка с която е издаден отмененият отказ, като обръща внимание, че претендираната сума не може да бъде възстановена, доколкото в двете винетки са посочени различни периоди на валидност (налице са различни изходни данни), а разликата в периодите на валидност е повече от 4 (четири) месеца. Аргументира пропуск на съда да събере доказателства в подкрепа на приетото от него, че не е налично друго ППС с регистрационен номер, съответстващ на този на автомобила на жалбоподателя, въпреки разпределението на доказателствената тежест. Намира за необоснован извода на съда за незаконосъобразност на отказа за възстановяване на недължимо платена сума, тъй като съдът не е взел под внимание, че за ответника липсва задължение да проследява или коригира избора на данни при закупуването на винетката от потребителя, както и този, че органът се е обогатил със сумата за една годишна винетна такса. В тази връзка сочи, че за да бъде налице неоснователно разместване на блага и възникване на право на възстановяване на недължимо платена винетна такса, е необходимо да е налице пълно съвпадение на данните от двете издадени винеткии те да са за едно и също ППС, с еднакви регистрационни номера, държава на регистрация, категория, емисионен клас, период на валидност. Заплатените от жалбоподателя И. Т. винетни такси са с различен период на валидност винетка с ID 21100907834934, издадена за ППС с рег. № [рег. номер], с валидност от 09.10.2021 г. до 08.10.2022 г., с националност РБългария, категория на ППС ремарке на лек автомобил (брутно комбинирано тегло на превозно средтсво и ремарке 3,5 тона) и винетка с ID 22020868235906, издадена за ППС с рег. № [рег. номер], с валидност от 09.02.2022 г. до 08.02.2023 г., с националност РБългария, категория на ППС превозно средство и ремарке =3,5 тона, при разлика от 124 дни. Намира, че това е период, от който жалбоподателят се е възползвал и в който не е бил санкциониран при използването на платената пътна мрежа, а даването на указания на органа да възстанови цялата сума по издадената годишна електронна винетка на практика би довело до неоснователно обогатяване на жалбоподателя за сметка на АПИ. Допълва, че срещу всяка от двете заявки на жалбоподателя и съответното плащане е получена насрещна престация генериране на съответната електронна винетка на основание зададените от потребителя изходни данни за регистрационен номер на ППС, поради което обогатяване на ответника би имало само, ако са заявени и платени повече винетки, отколкото са генерирани като насрещна престация.
По изложените съображения се иска отмяна на решението на АССГ. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касационната жалба И. Т., в писмен отговор чрез пълномощник и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът се представлява от адв. Д. С., АК Сливен.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебно провери валидността и допустимостта на решението, намира следното:
Производството пред АССГ е образувано по жалба на Тодорова срещу писмо с изх. № 94-00-3775/23.02.2022 г. на директора на НТУ, с което по същество й е отказано възстановяването на сума за платена годишна винетка с ID 21100907834934.
Съдът е установил, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил с рег. № [рег. номер], за който е заплатена годишна електронна винетка с посоченото ID за периода 09.10.2021 г. 08.10.2022 г. при грешно деклариране на категорията ППС, като автомобилът е отбелязан като ремарке на лек автомобил.
Вследствие на допуснатата грешка, за периода 25.11.2021 г. 07.02.2022 г. лекият автомобил е засичан от технически средства на КАТ като такъв без валидна винетка и на оспорващия са налагани административни наказания, посредством електронни фишове. Горното е наложило закупуването на нова винетка с коректно отбелязана категория на автомобила (с ID 22020868235906, период на валидност 09.02.2022 г. 08.02.2023 г., с категория на превозно средство =3,5 тона).
На 10.02.2022 г. с молба жалбоподателят е поискал възстановяване на недължимо внесена такса за винетка с ID 22020868235906, във връзка с което е издаден оспореният пред АССГ отказ на директора на НТУ. В мотивите си органът е посочил, че по заявление с вх. №94-00-2703/09.02.2022 г. на И. Т. е удовлетворено искането й за промяна на допусната техническа грешка при деклариране на данни относно регистрационния номер на ППС, включително на държавата, в която е регистрирано, или неговата категория по реда на чл. 10а, ал. 3б ЗП. Позовал се е на Процедурата за въстановяване на недължимо внесени такси по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, съгласно която възстановяването на недължимо внесени винетни такси се извършва при допуснато два или повече пъти заплащане на такава за едно и също ППС, когато при издаване на една от електронните винетки е допусната техническа грешка, вследствие на извършена корекция съгласно изискванията на чл. 10а, ал. 3б ЗП, а при заплащането на другата винетна такса има издадена електронна винетка с идентични данни с тази на електронната винетка след удовлетворяване на искането по чл. 10а, ал. 3б ЗП. Разликата в периодите на валидност между заплатените винетни такси не следва да е повече от 3 дни, когато същите са платени в брой или с картово плащане, респ. 5 работни дни, в случай, че първото плащане е по банков път. Доколкото е установено, че разликата в периодите на валидност на двете електронни винетки е 4 месеца, органът е приел, че искането на Тодорова не попада в хипотезите за възстановяване на недължимо внесени такси по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че е налице годен за оспорване индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган. Въз основа на обширен анализ на разпоредбите на ЗП и Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (обн. ДВ. бр.104/14.12.2018 г., Наредбата) съдът приема, че се касае за правоотношение, възникнало от дейност по събиране на държавна такса, определена със закон, в полза на държавата, която дейност се реализира от орган с властнически правомощия, т. е. налице е административна дейност, основана на власт и подчинение. Направеното волеизявление с властнически характер засяга права и законни интереси на искателя, поради което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол.
След анализ на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата, на която съдът е приел, че се позовава органът, и на чл. 10а, ал. 3 ЗП, първоинстанционният съд обосновава извод, че при избирането на идентифициращи данни (рег. номер на автомобила, категория, период на валидност) при закупуването на винетка рискът (отговорност за тяхното правилно деклариране) се носи от самия потребител. Срещу това становище обаче е налице общ институт на правото - неоснователно обогатяване - чл. 55, ал. 1 пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В случая, въз основа на доказателствата по делото, съдът установява, че от страна на жалбоподателя са заплатени две годишни винетни такси, като при плащането на първата е сгрешена категорията на автомобила, което съгласно правилото на чл. 5, ал. 3 от Наредбата води до недействителност на винетката, и не е възстановено от ответника. Това, според съда, е довело до обогатяването му със сумата за една годишна винетна такса, а доколкото не е налично ППС с регистрационния номер, съответстващ на този на автомобила на оспорващия, нито се твърди и доказва съществуването на такова ППС, то обогатяването е без правно основание. Аргументира се, че неправилно органът възприема риска по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Наредбата като възможност за събиране на приходи без предоставяне на съответната услуга, докато смисълът на разпоредбата се свежда до това, че неправилното посочване на данните за автомобил, категория, период, се счита за липса на надлежно плащане за конкретното ППС. Това може да доведе до санкциониране на ползвателя на ППС при установяване, че ползва ППС по републиканската пътна мрежа, за която се изисква винетна такса. Позовава се на чл. 55 ЗП, съгласно който възстановяването на недължимо внесени такси по чл. 10 и по чл. 18 се осъществява по реда на Закона за държавните такси, а съгласно чл. 4б от последния, недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
Така мотивиран съдът прави извод за незаконосъобразност на писмото на директора на НТУ, с което по същество е отказано на жалбоподателя възстановяване на сумата за платена годишна винетка с ID 21100907834934, и го отменя.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на предвидената от закона форма и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Касационната инстанция прави следното уточнение по отношение приложимия материален закон:
Оспореният пред АССГ отказ е постановен на 23.02.2022 г., поради което приложими при разглеждането на настоящия спор са разпоредбите на Закона за пътищата в редакцията му към ДВ бр. 23/19.03.2021 г.
В действителност, както приема и първоинстанционният съд, в случая се касае за правоотношение, възникнало от дейност по събиране на държавна такса, определена със закон, в полза на държавата, която дейност се реализира от орган с властнически правомощия, т. е. налице е административна дейност, основана на власт и подчинение. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Съгласно т. 1 от същата разпоредба, таксата за ползване от пътно превозно средство на платената пътна мрежа за определен срок, се нарича винетна такса и се заплаща за превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, посочени в чл. 10а, ал. 7 ЗП. Уредбата е детайлизирана с разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата (ППЗП), съгласно която собственикът или ползвателят на пътно превозно средство по чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата заплаща такса за ползване на платената пътна мрежа по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата - винетна такса, а собственикът или ползвателят на превозно средство по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата заплаща такса за изминато разстояние по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - тол такса. Задължението за заплащане на винетна такса за ползване на платената пътна мрежа е скрепено и с възможността за прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административно наказание при установяване, че същата се ползва без заплащане на дължимата такса, съгласно чл. 171, т. 8 и чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В случая не се спори, че жалбоподателят И. Т. е собственик на пътно превозно средство, с оглед чиято категория - с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, за ползване на платената пътна мрежа се дължи заплащане на винетна такса. От действията на самата Тодорова по закупуването на годишна винетка с ID 21100907834934 с период на валидност 09.10.2021 г. 08.10.2022 г. може несъмнено да се заключи, че същата е запозната със задължението си по закон с оглед заявеното чрез заплащането на таксата намерение за ползване на платената пътна мрежа в посочения период.
Съгласно чл. 10а, ал. 3 ЗП винетната такса важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от ползвателя му, а съгласно следващата алинея 3а, собственикът или ползвателят на ППС, чието задължение е заплащането на винетната такса, понася отговорността за неправилно декларирани данни. За заплащането на винетната такса е необходимо да бъдат декларирани от собственика или ползвателя на ППС регистрационния номер на превозното средство, неговата категория, както и да бъде посочен избраният от лицето период на валидност на винетната такса. Допуска се извършването на корекция в декларираните данни само по отношение на регистрационният номер на превозното средство, включително на отношение държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория чл. 10а, ал. 3б ЗП, като тази промяна в данните е възможна само по отношение на заявена електронна винетка и има действие от момента на извършване на корекцията със срок на валидност до изтичане на срока на валидност на първоначално издадената. Това е така, тъй като регистрационният номер и категорията на превозното средство имат отношение към идентификацията на превозното средство и възможността на държавата чрез предвидените по закон органи да осъществява контрол по изпълнение на задължението за заплащане на винетната такса при движение на пътните превозни средства по платената пътна мрежа. Не би могло да бъде извършена корекция в декларирания от собственика или ползвателя на ППС период на валидност поради грешка, тъй като с оглед действието на промяната занапред, за изтеклия период би било налице ползване на платената пътна мрежа без дължимата по закон насрещна престация а именно, заплащането на винетна такса.
Необходимо условие за извършване на предвидената в закона корекция е подаването на заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, както и безспорно установяване, че в Р. Б. не съществува регистрирано пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларираните във винетката регистрационен номер, държава на регистрация или категория. В случая съдът е установил, че при заплащането на първата винетна такса от Тодорова, за която е издадена електронна винетка с ID 21100907834934, са посочени грешни данни за категорията на притежаваното от нея ППС. В действителност, заплатената от Тодорова винетна такса е в хипотезата на чл. 10а, ал. 9 ЗП заплащане на допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на пътна мрежа от пътното превозно средство с прикачено ремарке, когато общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона. Това е така, тъй като основното разграничение по ЗП за дължимостта на винетна или тол такса е с оглед общата технически допустима максимална маса на превозното средство, включително когато същото се движи с прикачено ремарке, без оглед дефинираните в ЗДвП категории на ППС за нуждите на одобряването на типа. От доказателствата по делото се установява, че на 09.02.2022 г. в НТУ е регистрирано заявление от страна на Тодорова за корекция в данните на издадената електронна винетка с ID 21100907834934, като към този момент с оглед началната дата на периода на валидност на винетката, са изтекли повече от 120 дни или 4 месеца. Ирелевантно в случая е, че повод за подаденото заявление са регистрираните в електронната система за събиране на пътни такси нарушения в периода 25.11.2021 г. 07.02.2022 г. и наложените на Тодорова глоби с електронен фиш. Безспорно е, че това заявление е удовлетворено и с оглед чл. 10а, ал. 3б ЗП промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на извършване на корекцията със срок на валидност до изтичане на срока на валидност на първоначално издадената, т. е. до 08.10.2022 г.
На същата дата, на която е подадено и заявлението за корекция в данните, Тодорова заявява издаването на нова електронна винетка за 1-годишен период за притежаваното от нея ППС, като заплаща дължимата такса. Периодът на валидност на тази винетка е от 09.02.2022 г. до 08.02.2023 г. Безспорно е различието в периода на действие на двете електронни винетки. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1, изр. посл. ЗП заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса, като биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им (чл. 10а, ал. 1 ЗП). От изложеното следва, че посоченият от заявителя период е периодът на действие на електронната винетка, съответно на самия електронен документ с текстови запис, съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, под чиято форма същата се издава. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата, електронната винетка съдържа уникален идентификационен номер, данни за регистрационния номер на пътното превозно средство, държавата, в която е регистрирано, неговата категория, датата на заплащане на таксата и периода на валидност. Периодът на валидност се явява условие за валидност на издадения електронен документ, тъй като е част от императивно предвидените от законодателя негови реквизити. От горното следва, че с оглед различието в периода на действие на двете закупени от Тодорова електронни винетки, същата е заплатила дължимата по закон винетна такса, която дава право на притежаваното от нея превозно средство да се движи по платената пътна мрежа в съответния период, за различни периоди. Налице са два отделни, валидни електронни документи, които удостоверяват това право за съответния период, с оглед извършената в първия корекция в данните. Дори само с оглед различието в периода на валидност на електронната винетка, която удостоверява посоченото право, следва да се приеме, че е различно и основанието за издаването й, съответно основанието за заплащане от страна на Тодорова на дължимата по закон такса.
Действително с предвидената в закона възможност за корекция в данните може да възникне основание за възстановяване като недължимо платена на винетна такса, заплатена въз основа декларирани данни, при което е допусната грешка от страна на деклариращия. Съгласно чл. 55, изр. 2 ЗП (в приложимата към датата на издаване на оспорения отказ редакция на закона) възстановяването на недължимо внесени такси по чл. 10 и по чл. 18 се осъществява по реда на Закона за държавните такси (ЗДТ). В ЗДТ се съдържа само една норма, относима към регулацията на правоотношенията по възстановяване на държавни такси, а именно - чл. 4б, според чието предписание недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. При липса на други правила досежно провеждането на производството, приложими се явяват общите регламенти на Д. В. Производства пред административни органи от АПК. Когато е сезиран с искане за възстановяване на внесена държавна такса, органът има на разположение две възможности - или да постанови благоприятен за заявителя административен акт, с който да уважи неговата претенция, или да отхвърли последната като неоснователна. Първата хипотеза е възможна тогава, когато заплатената сума не е била дължима поради липса на основание, както и когато е било налице такова, но същото е отпаднало с обратна сила. Втората пък намира своето проявление при неосъществяване на елементите от единия или другия фактически състави на първата. Липсата на основание или отпадането на основанието с обратна сила за събирането на винетната такса биха довели до неоснователно обогатяване на държавата чрез административния орган, в чиито правомощия е администрирането на тази такса. Именно на общия институт на неоснователното обогатяване съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) първоинстанционният съд е изградил своя извод за незаконосъобразност на изявлението на директора на НТУ, с което на Тодорова е отказано възстановяването на заплатената от нея втора винетна такса, за което е издадена електронна винетка с ID 22020868235906, като е приел, че е налице изначална липса на основание (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД).
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (Постановление № 1/28.05.1979 г., Пленум на Върховния съд). В настоящия случай не е налице нито една от разглежданите хипотези. Доколкото заплащането на винетната такса се извършва въз основа на предоставени от страна на задълженото лице данни, които са условие за валидност на издадения електронен документ при плащането, то направеното от него заявление чрез електронната система е основанието за издаването му. Ирелевантно е допуснатата грешка от заявителя в данните към този момент. Не е налице и хипотеза на унищожаемост на електронната винетка, доколкото с предвидената възможност за корекция при грешно деклариране на данни относно регистрационния номер, включително държавата на регистрацията, или категорията на превозното средство по смисъла на ЗП, с поправянето на данните, които са условие за нейната валидност, същата е действителна, макар и за период, различен от първоначално заявения (от момента на извършване на корекцията). С оглед публичноправния характер на задължението за заплащане на винетна такса, законът предвижда отговорност за собственика или ползвателя на ППС при неточно декларирани данни, които са условие за валидност на електронната винетка това е израз на общото задължение на лицата за добросъвестност при изпълнение на вменените им по закон задължения. Полагането на минимално внимание при заплащането на дължимата по закон такса с оглед желанието и необходимостта от ползване на платената пътна мрежа биха довели до установяване своевременно на грешката и предприемане на допустимите от закона действия за нейното отстраняване. Това, обаче, не може да бъде основание за претенция за възстановяване на заплатената винетна такса пропорционално на периода до момента на корекцията, за който се счита, че по отношение на съответното ППС няма заплатена винетна такса. Това е така, тъй като валидността на винетката е обвързана с определения от законодателя срок, съгласно чл 4, ал. 2 от Наредбата.
По същата логика не може да се иска възстановяване на заплатена винетна такса при съвпадение на част от периода й на валидност, какъвто е настоящият случай. Безспорно е, че Тодорова е платила две годишни винетни такси за притежаваното от нея ППС, но срокът им на валидност е различен. Втората винетна такса, за която е издадена електронна винетка с ID 22020868235906, е със срок на валидност от 09.02.2022 г. до 08.02.2023 г. Заплащането й, макар и да е предпоставено от задължението по закон за Тодорова като собственик на ППС, е изцяло по нейно решение т. е. субективна преценка, както правилно сочи и касаторът. Причините в случая са ирелевантни. При проявена от лицето дължимата грижа при изпълнение на публичноправното й задължение и установяване, че е допусната грешка в непродължителен период от време (регламентиран в Процедурата за възстановяване на недължимо платени такси на АПИ) след заплащането на винетката, би възникнало основание за възстановяване на повторно заплатената такса, т. е. в този случай претенцията й би била основателна, а при евентуален отказ би била налице хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В представената от Тодорова като доказателство разписка за електронна винетка с ID 21100907834934, генерирана на 09.10.2021 г. в 09:59:16 часа, ясно е посочена категорията на превозното средство: Ремарке на лек автомобил (брутно комбинирано тегло на превозно средство и ремарке 3,5 тона) (лист 13 от първоинстанционното дело). Същото е посочено и в издадената й разписка за извършено плащане чрез системата за електронни плащания ePay.bg на ИПЕЙ АД. Налице са били повече от една възможност за установяване на допуснатата грешка при деклариране категорията на ППС. Неполагането на дължимата грижа и установяването на грешката след изтичането на продължителен период от време, като този в случая повече от 120 дни, не следва да се възприема като основание за възстановяване на втората платена винетна такса, с период на валидност, който започва повече от 120 дни след първия, като недължимо платена. С оглед декларираните от заявителя данни по отношение регистрационния номер, държавата на регистрация, категорията на превозното средство и периодът на валидност, издаването на втората електронна винетка е било на различно основание от първоначалната, и удостоверява правото на ползване на платената пътна мрежа за различен период, а именно 09.02.2022 г. 08.02.2023 г. Именно поради различието в периода на валидност на двете електронни винетки не е налице недължимо платена винетна такса по отношение на притежаваното от Тодорова ППС, съответно не е налице неоснователно обогатяване на органа, натоварен с администрирането на съответната такса, в каквато посока са и твърденията и аргументите на касационния жалбоподател.
По изложените съображения съдът, приемайки обратното, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, като касационната инстанция, решавайки делото по същество, отхвърли подадената от И. Т. жалба срещу отказа на директора на НТУ - специализирано звено към АПИ, за възстановяване на винетна такса по заявление вх. № 94-00-2819/10.02.2022 г., обективиран в писмо изх. №94-00-3775/23.02.2022 г.
При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), И. Т. следва да бъде осъдена да заплати на НТУ - администрацията, в която се намира органът, издал атакувания индивидуален административен акт, разноски за осъщественото пред касационната инстанция процесуално представителство в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3646/01.06.2022 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 2512/2022 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Т. от гр. София, [адрес], срещу отказ на директора на Националното тол управление, за възстановяване на винетна такса по заявление вх. № 94-00-2819/10.02.2022 г., обективиран в писмо изх. №94-00-3775/23.02.2022 г.
ОСЪЖДА И. Т. от гр. София, [адрес], да заплати на Национално тол управление, с ЕИК по БУЛСТАТ [номер], с адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. Македония № 3, сумата от 100,00 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ
/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА