Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 6491 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на “Фантастико груп” ООД (правоприемник на „В. Х. ООД), седалище и адрес на управление гр. София, кв. Симеоново, ул. „Момина сълза“ №14А, срещу Решение №3738 от 07.06.2022 г. на Административен съд София – град по административно дело № 2585/2022 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед №57 от 25.01.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал.1 и 2, т. 4, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т. 8 съгласно Протокол №1/18.01.2022 г., е забранено „В. Х. ООД при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, като чрез обявена цена на етикета търговецът е насърчил потребителя да предприеме действия да закупи стоката, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът е дал подвеждаща информация на етикета относно цената на стоката, включително и на хлебче многосеменно с лен и сусам – производител „Елияс“ 400 гр., а при маркиране на каса, същата е по-висока.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът неправилно приема, че при издаване на оспорваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед и конкретно факта, че дружеството не е уведомено за започване на производството по издаване на обжалвания административен акт и е било лишено от възможността да даде обяснения и възражения, в нарушение на чл. 35 АПК.

Твърди, че установеното несъответствие в цената на един единствен продукт е било пренебрежимо малко и едва ли е било аргумент за потребителя да вземе решение дали да купи или не стоката. Административният орган не е изследвал въпроса дали това разминаване в цената се дължи на установена недобросъвестна практика или на единичен случай, дължащ се на пропуск в организационната работа в търговския обект. Не е изследван и въпросът доколко разликата в цената на въпросния продукт е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител.

Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски.

Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. К..

Ответникът – Председателят на Комисия за защита на потребителите, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилен извода на съда за законосъобразност на обжалваната заповед. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че в Регионална дирекция София към Комисия за защита на потребителите е постъпила жалба от потребител, с която сезира административния орган, че от магазин "Фантастико", находящ се на ул. „Н. М. №331А, е закупил стока – „хлебче многосеменно с лен и сусам" 400 гр. като на етикета е записана цена от 1.99 лв./бр., а на касата стоката е маркирана сумата от 2.19 лв./бр.

Въз основа на това от страна на КЗП е извършена проверка в посочения търговски обект, в хода на която е установено, че в обекта се предлагат за продажба хранителни стоки, козметика, битова химия, домашни потреби и др. Установено е също така, че цените предварително са поставени от търговеца, чрез етикети, ситуирани в непосредствена близост до съответния артикул. Стоката, предмет на жалбата е предлагана със следната информация – производител "Елиас " 400 гр., цена 1.99 лв./бр., 4.98 лв./кг. За изясняване на случая е извършена контролна покупка, от която проверяващите са установили, че стоката се продава на цена 2.19 лв./бр., маркирано на касовия бон.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № К-2724092/29.11.2021 г., връчен на дружеството, като по него не е постъпвало възражение.

Във връзка с така установеното е издадена оспорваната в настоящето производство заповед, с която на дружеството е забранено при упражняване на търговската дейност да използва нелоялна търговска практика.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.

След анализ на разпоредбите на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, съдът намира за безспорно установено, че дружеството извършва търговска дейност, изразяваща се в предлагане за продажба на хранителни стоки, козметика, битова химия, домашни потреби и т. н. в проверявания обект и представлява "търговска практика" по смисъла на дефиницията, дадена в 13, т. 23 ДР ЗЗП, която същевременно е и нелоялна, тъй като противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност - цената на етикета е една, а отразената в касовия бон друга. Това се доказва веднъж от изложеното в жалбата на потребител и втори път от контролната покупка, осъществена в хода на извършената проверка в обекта.

Първоинстанционният съд счита, че оспорваният административен акт съответства и на целта на закона, формулирана в чл. 68б във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП - осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.

Въз основа на горното е направен извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Решението е правилно.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел І "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по ЗЗП е специално производство, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл принудителната мярка по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, тъй като нейната основна цел е преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да се постигне целта на закона – да се защитят интересите на потребители. С разпоредбата на чл. 68л. ал. 2 ЗЗП на председателя на КЗП е предоставена възможност, а не задължение, да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна. Освен посоченото следва да се има предвид, че целта на уведомяването по чл. 26 АПК е да се предостави възможност на заинтересованото лице за защити интересите си своевременно, като предостави информация за фактите и обстоятелствата от значение за спора. В конкретната хипотеза, невярната и подвеждаща информация относно цената на стоката е установена с оглед несъответствието между цената, обозначена на етикета на продукта и касовата бележка. След като фактите са безспорно установени, не се налага събирането на нови доказателства. Такива не са представени от дружеството и пред съда, следователно безспорно правото му на защита не е нарушено.

Както обосновано приема и първоинстанционният съд, за да е налице твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във вр. с ал. 2, т. 4 ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика.

По делото е безспорно, че предлагането от търговеца на стоки в магазина е търговска практика по смисъла на 13, т. 23 ЗЗП.

Спорът е досежно втория и третия елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика.

За да е налице невярна информация в процесната хипотеза е необходимо информацията, предоставена на потребителите за цената да е невярна и поради това заблуждаваща.

Не се оспорва от касатора, че е налице разминаване между обявената чрез етикет цена на процесния продукт и тази, която се маркира на касата. Фактът, че това разминаване е резултат от "пропуски в организационната работа в търговския обект" не променя обективния факт на предоставянето на невярна информация. Верността на информацията е обективен факт – цената или е тази, която е обявена, или е различна от обявената. Доводите на касатора сочат проблеми във вътрешната организация и управление на работния процес, които са неотносими към установената забранена от закона търговска практика и не променят извода за обективно осъществено нарушение.

Видно от изложеното изводът на органа, потвърден от първоинстанционния съд, за осъществен от търговеца и втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е правилен.

Правилен е, както обосновано приема и първоинстанционният съд, и изводът на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика – тази практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й.

Преди всичко следва да се посочи, че преценката за възможността съответната търговска практика да има искания от разпоредбата резултат се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Наред с това, съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребителите на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директива 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Директива 2005/29), чиито разпоредби националният закон транспонира, "критерият за "средния потребител" не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай".

При отчитане на горното в конкретния случай, за да се прецени възможността процесната търговска практика дали има или не въпросното въздействие върху средния потребител следва да се отчете фактът, че самата цена на стоките е такава, че допуснатото отклонение от обявената информация е около 10 % от стойността на продукта и обективно би могла да повлияе на търговското решение на средния потребител. В случая по-ниската цена би мотивирала средния потребител да закупи продукта и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената подвеждаща цена.

С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 във връзка с ал.2, т.4, предложение първо ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото.

Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

По изложените съображения доводите на касатора са неоснователни и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника се дължат разноски, но до приключване на устните състезания по делото, не са представени доказателства да са направени такива за настоящото производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3738 от 07.06.2022 г. на Административен съд София – град по административно дело № 2585/2022 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА