1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50034
гр. София, 30.01.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 2979/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. П. И. и Р. С. И. срещу въззивно решение № 250 от 01.03.2022 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2915/2021 г., с което е потвърдено решение № 262135 от 01.07.2021 г. по гр. д. № 73/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, с което :
1. е изнесен на публична продан апартамент на втори етаж над партера, застроен на 187 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], № 16;
2. е отхвърлена претенцията по чл.346 ГПК на Р. С. И. против И. М. П. за разликата над уважения размер от 7 928. 80 лева до пълния предявен размер от 17 988 лева.
3. на основание чл.344, ал.3 ГПК е изменен размерът на присъдената с решение № 135/10.01.2019 г., постановено по гр. д. № 73/2017 г., по описа на ВРС сума за ползването на делбения имот, дължима от Г. П. И. на И. М. П., като е увеличен от 100. 00 лева на 116. 66 лева месечно, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.
4. на основание чл.344, ал.3 ГПК е изменен размерът на присъдената с решение № 135/10.01.2019 г., постановено по гр. д. № 73/2017 г., по описа на ВРС, сума за ползването на делбения имот, дължима от Р. С. И. на И. М. П., като е увеличен от 100. 00 лева на 116. 66 лева месечно, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:
1. Може ли да се считат претенциите за владение по давност за определен срок и отдаването на съсобствения имот под наем от единия съделител на ползване по смисъла на чл. 349, ал.2 ГПК, което да послужи като основание за възлагане на процесния имот?
2. Може ли да се приеме, че е налице ползване по смисъла на чл. 349,ал.2 ГПК, което да послужи като основание за възлагане, когато съсобственият имот е ремонтиран в течение на няколко месеца, вкл. и по време на процеса, след което е ползван като единствено жилище от съделителите, извършили ремонта?
3. Когато в жилище, предмет на делба, намиращо се в сграда, паметник на културата, са извършени необходими и неотложни подобрения от единия съделител, довели до увеличаване стойността на делбения имот и правейки възможно обитаването му като жилище, респ. и до увеличаване стойността на дела на другия съделител, който е знаел и не се е противопоставил на подобренията, то тогава следва ли той да заплати приспадащата му се част от стойността, с която се е увеличила стойността на частта от имота му?
4. В съответствие с действащите правни норми ли е претендирането и присъждането на обезщетение за неползване на делбен имот на стойност, определена след извършване на необходим и неотложен ремонт от другия съделител при положение, че същото е поискано преди извършването на ремонта?
Ответникът по касационната жалба И. М. П., чрез адв. И. А., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба против решението, имащо характер на определение, в частта му, с която съдът се е произнесъл по искането чл. 344, ал.2 ГПК е недопустима и като такава следвада се остави без разглеждане. Съгласно приетото в т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. споровете по чл. 344, ал. 2 ГПК се разглеждат двуинстанционно, като ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл като въззив по тази претенция, потвърждавайки акта на първоинстанционния съд, предвид на което и определението като необжалваемо е влязло в сила и не подлежи на касационно обжалване.
В останалата й част касационната жалба е допустима - подадена е в срок, от страни по делото /ответници по иска/ срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.
Производството е във фазата по извършване на делбата.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбеният имот е изнесен на публична продан, въззивният съд е приел, че допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем. За неоснователна е счетена претенцията на Г. П. И. и Р. С. И. за възлагане на имота, защото не са доказани предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК - липсата на друг жилищен имот, както и че съделителите са живели в имота към момента на откриване на наследството. Изложени са мотиви, че съделителите Г. И. и Р. И. не са живели в имота на наследодателя заедно с него, защото още приживе на наследодателя този имот е отдаван под наем. Съдът е приел, че хипотезата за възлагане на имот при условията на чл. 349, ал. 2 от ГПК има предвид поставяне в привилегировано положение на съделител, живял в имота с наследодателя и който няма друго жилище, а не съделител, чиито наследодател е отдавал имота под наем. Съвместното живеене предполага трайно установяване на съделителя в имота преди и по време на откриване на наследството, а доказателства за такъв факт не са събрани.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл.346 ГПК на Р. И. против И. П. за разликата над уважения размер от 7928. 80 лв. до пълния предявен размер от 17988 лв., представляващи извършени в имота необходими и неотложни ремонти, въззивният съд е приел, че отношенията между страните следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, като отговорността на ответника се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието, че е установено по делото, че ремонтните дейности са извършени и в интерес на съсобственика, който ги е извършил и отношенията между страните следва да се уредят по реда на чл. 61, ал.2 ЗЗД.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По първия и втория правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото те не са от обуславящо значение за крайния изход на спора и не са във връзка с решаващите изводи на съда. За да формира крайния си извод относно способа за извършване на делбата, съдът е изложил мотиви, че не е доказано, че съделителите Г. И. и Р. И. са живели в имота заедно с наследодателя. Съдът, приемайки че не е налице основанието на чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на делбения имот, не е бил длъжен и не се е произнасял по въпроса дали съделителите са ползвали имота, отдавайки го под наема на трети лица или ремонтирайки същия в хода на делбеното производство и заживявайки след това в него, тъй като в разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК, като предпоставка за възлагане на делбения имот, е въведено условието съделителят да е живял в него заедно с наследодателя към момента на откриване на наследство, а не имотът да е ползван от някой от съделителите.
Касаторите не са обосновали и наличието на специалните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. На първо място не е се сочи практика на ВКС, в противоречие с която съдът да се е произнесъл. Не са изложени и доводи, че произнасянето по поставените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Относно предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК е налице трайна практика на ВКС /решение № 44 от 13.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 2894/2016 г., II г. о.; решение № 14 от 2.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2020 г., II г. о./, според която, за да се приеме, че е налице условието по чл. 349, ал. 2 ГПК, то следва съделителят да е живял с наследодателя в процесния имот към момента на откриване на наследството. Тази практика не се нуждае от осъвременяване и въззивният съд се е съобразил с нея.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия правен въпрос, касаещ обема на отговорността на съсобственик при извършени подобрения в съсобствен имот. По въпроса коя сума се дължи на извършилия подобрения в имота съсобственик, когато размерът на разходите за тези подобрения е по-малък от увеличената в резултат на подобренията стойност на имота, е дадено разрешение в Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС, както и в практиката на ВКС - решение № 487 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010 г., I г. о.; решение № 743 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2009 г., III г. о. В посочените ТР и решения по чл. 290 ГПК е прието, че когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес, другите съсобственици на основание чл.61, ал.2 ЗЗД отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им или отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика. Последната не се нуждае от осъвременяване, вкл. и с оглед характеристиката на имота, а именно жилище, намиращо се в сграда паметник на културата, доколкото разпоредбите, уреждащи отношенията на съсобствениците във връзка с подобренията, извършени в съсобствен имот, не правят разграничение дали съсобственият имот е обявен за паметник на културата или не и в този смисъл създадената по приложението им съдебна практика е относима за всички съсобствени имоти.
Последният въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касае решението на въззивния съд в неподлежащата му на касационно обжалване част, поради което и по него касационно обжалване не следва да се допуска.
Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, ЗС и ЗЗД в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Касаторите са поискали настоящето производство да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК - до приключване производството по гр. д. № 577/2021г. по описа на ОС - Варна, с твърдения, че същото е образувано по предявен от касаторите против ответника по касация иск за прогласяване нищожност или унищожаемост на завещанието, с което той се легитимира като съсобственик на спорния имот.
Искането следва да се остави без уважение по следните съображения :
Спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК може да постанови само инстанцията по същество, която е длъжна да съобрази при постановяване на решението си всички обстоятелства, имащи значение за спорното право. Касационният съд не е съд по същество и не може да спира производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. /в този смисъл е и т. 8 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. /. Допустимо е ВКС да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК само когато след отмяна на въззивното решение при второ разглеждане на делото пред него, внесе спора за разглеждане по същество по чл. 295, ал.2 ГПК за събиране на нови доказателства, каквато хипотеза в случая не е налице.
Висящността на спора по посоченото от касаторите гражданско дело не може да обоснове и допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК, тъй като предметът на спора за нищожност или унищожаемост на завещанието е относим към въпроса за съсобствеността върху имота, който е разрешен с влязлото в сила решение по допускане на делбата, което е задължително за страните и за съда и не е предмет на производството по втората фаза на делбата.
Разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, защото не са представени доказателства за извършването им.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. П. И. и Р. С. И. за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по гр. д. № 2979/2022г. на ВКС, Първо г. о. до приключване на гр. д. № 577/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 10305/29.04.2022 г., подадена от Г. П. И. и Р. С. И. срещу въззивно решение № 250 от 01.03.2022 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2915/2021 г., в частта му с която е потвърдено решение № 262135 от 01.07.2021 г. по гр. д. № 73/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 344, ал. 3 ГПК са изменени размерите на присъдените с решение № 135/10.01.2019 г., постановено по гр. д. № 73/2017 г., по описа на ВРС, суми за ползването на делбения имот, дължими от Г. П. И. и Р. С. И. на И. М. П., като са увеличени от по 100. 00 лева на по 116. 66 лева месечно, дължими от всеки един от тях, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 250 от 01.03.2022 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 2915/2021 г., в частта му, с която е потвърдено решение № 262135 от 01.07.2021 г. по гр. д. № 73/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изнесен на публична продан апартамент на втори етаж над партера, застроен на 187 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], № 16 и е отхвърлена претенцията по чл.346 ГПК на Р. С. И. против И. М. П. за разликата над уважения размер от 7 928. 80 лева до пълния предявен размер от 17 988 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: