Р Е Ш Е Н И Е

№50158

гр.София, 26 януари 2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. А. МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурор Кирил Иванов

като изслуша докладваното от съдия Д. А. наказателно дело №633 от 2022 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото касационно производство е второ по ред. Образувано е по касационна жалба от адв. М. С., защитник на подсъдимия М. П. С. срещу въззивно решение № 12 от 17.06.2022 г., постановено по в. н.о. х.д. № 15/2022 г. по описа на Военно-апелативен съд – София.

В жалбата на адв.С. и допълнението към нея са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал.1, 2 и 3 от НПК. Твърдят се нарушения, свързани с процеса по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, довели до порок на съдебния акт – липса на мотиви. Сочи се, че изводите на въззивния съд за доказаност на обвинението са произволни и в разрез с нормалната житейска логика. Прави се искане при условията на алтернативност за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение; намаляване размера на наказанието и отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 от НК; намаляване размера на гражданския иск.

В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от адвокат З. Г., повереник на частния обвинител и граждански ищец Е. А., в което се излагат аргументи за неоснователност на застъпените в жалбата тези. Иска се потвърждаване на въззивното решение.

Постъпил е и отговор от подсъдимия на възражението от адвокат Г., в което твърди, че е невинен и иска да бъде оправдан.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира, че въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, съобразено с отменително касационно решение. Предлага решението на Военно-апелативния съд да се остави в сила.

Адвокат С., защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба и допълнението към нея, както са подадени.

Адвокат Г., повереник на частния обвинител и граждански ищец А., моли решението на въззивната инстанция да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С присъда № 7 от 08.07.2020 г., постановена по н. о. х. д. № 24/2020 г., Военен съд – Сливен е признал подсъдимия старши сержант М. П. С. от в. ф. /№/ – [населено място] за виновен в това, че от лятото на 2010г. до месец януари 2017г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление извършил блудствени действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст – Е. Д. А., [дата на раждане] г, чрез употреба на сила и заплашване и използване положение на зависимост над нея, поради което на основание чл. 149, ал.2, т.1 и т. 4, пр.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода.

Подсъдимият е признат за виновен и в това, че от месец август 2015г. до месец януари 2017г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление склонявал лице ненавършило 14-годишна възраст – Е. Д. А., [дата на раждане] г, да наблюдава симулирани полови сношения между лица от еднакъв и различен пол, похотливо показване на човешки полови органи и мастурбация, чрез използване на положението на зависимост над нея и на основание чл. 155б, ал.2, т.2, пр. 1, вр. ал.1, алт. 2, пр. 3, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението деянието да е извършено в периода от лятото на 2010г. до месец юли 2015г.

На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил подсъдимият да изтърпи едно общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му, а именно четири години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Със същата присъда подсъдимият М. С. е осъден да заплати на гражданския ищец – Е. А. със съгласието на особения й представител адв. Р. обезщетение за причинените й от деянието по чл. 149, ал.2, т.1 и т. 4, пр.1-во, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането. За деянието по чл. 155б, ал.2, т.2, пр. 1, вр. ал.1, алт. 2, пр. 3, вр. чл. 26, ал.1 от НК подсъдимият е осъден да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Искът до пълния му предявен размер от 150 000 лева е бил отхвърлен като неоснователен.

С въззивно решение № 17/14.07.2021 г., постановено по в. н.о. х.д. №35/20 г., Военно-апелативният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наложените наказания лишаване от свобода. За престъплението по чл. 149, ал.2, т.1 и т. 4, пр.1, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК е намалил наказанието, като е определил две години лишаване от свобода и за престъплението по чл. 155б, ал.2, т.2, пр. 1, вр. ал.1, алт. 2, пр. 3 , вр. чл. 26, ал.1 от НК е намалил наказанието, като е определил две години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено подсъдимият да изтърпи едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е изменена и в гражданско-осъдителната си част, като са намалени размерите на обезщетенията.

По касационен протест, жалба на подсъдимия и жалба на частния обвинител и граждански ищец Е. А., Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с Решение № 60243 от 18.02.2022 г., постановено по н. д. № 1016/21г. е отменил атакуваното въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото с въззивно решение № 12 от 17.06.2022 г., постановено по в. н.о. х.д. № 15/2022 г. по описа на Военно-апелативен съд – София е потвърдил изцяло присъда № 7 от 08.07.2020 г. по н. о. х. д. № 24/2020 г. от Военен съд – Сливен.

При извършената проверка на съдебния акт, постановен от контролираната инстанция, настоящият състав на касационния съд констатира допуснато съществено процесуално нарушение, касателно дейността му по събиране и проверка на доказателствата.

Въззивният съд е провел въззивно съдебно следствие. С определение, постановено в съдебно заседание от 20.04.2022г. в разрез с процесуалните правила е приел и приобщил към доказателствената съвкупност като писмени доказателства две експертизи – съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № П-122 от 2021г. и съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, който са били изготвени и приети при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция, чието решение е било отменено от касационния съд и делото върнато за ново разглеждане.

Съгласно разпоредбите на НПК експертизата е способ за доказване в процеса, а не писмено или друго по вид доказателство. Според чл. 104 НПК доказателствата представляват факти от обективната действителност, които са установени по реда, предвиден в НПК, свързани са с обстоятелствата по делото и допринасят за тяхното изясняване. Доказателствените средства служат за възпроизвеждане на доказателства и други доказателствени средства. Способите за доказване са процесуални действия - по разследване и съдебни следствени, извършвани от компетентните органи по реда и правилата на НПК. Доказването в наказателния процес се извършва чрез способите за доказване, предвидени в НПК, като чрез тях се събират и проверяват както доказателства, така и доказателствени средства.

Способите за доказване са изрично предвидени в Глава четиринадесета от НПК - „Способи за доказване“, като сред тях е и „експертизата“ - раздел трети от тази глава. Съгласно чл. 144, ал.1 от НПК експертиза се назначава от съда и от органите на досъдебното производство, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания в областта на науката, изкуството или техниката. Според чл. 152, ал.1 от НПК вещото лице изготвя писмено заключение, с което дава отговор на поставените му въпроси. На основание чл.154 от НПК експертното заключение не се ползва със задължителна сила за съда и органите на досъдебното производство, но ако съответният орган не е съгласен с него, той е длъжен да се мотивира. В рамките на съдебното следствие заключенията на вещите лица се приобщават към материалите по делото, чрез прочитането им от съда на основание чл. 317, вр. чл. 282 от НПК и провеждане разпит на вещото лице. Изключение е предвидено в ал.3 на чл.282 от НПК. Военно-апелативният съд е приобщил към доказателствената съвкупност посочените по-горе две експертизите (изготвени и приети при предходното въззивно разглеждане на делото), без да спази установения процесуален ред затова. Приемайки експертизите като писмени доказателства, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, също така е ограничил и процесуалните права на страните. Впоследствие в акта си е обсъждал заключенията по тези експертизи - съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № П-122 от 2021г. и съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, като въз основа на тях е извел и правно релевантни за делото факти, както и е извършил проверка на факти, установени в хода на първоинстанционното производство. С формирането на фактически изводи, въз основа на доказателствени материали, които не са надлежно събрани, съдът също е допуснал съществено процесуално нарушение.

По изложените съображения решението на Военно-апелативен съд – София следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото констатираните процесуални нарушения следва да бъдат отстранени.

Водим от горното и на основание ч. 348, ал.3, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 12 от 17.06.2022 г., постановено по в. н.о. х.д. № 15/2022 г. по описа на Военно-апелативен съд – София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.