О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50030

гр. София 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 1080 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Ф. А. И., чрез адв. М. И. срещу решение № 1186/16.11.2021 г. по в. гр. дело № 1954/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 262913/10.05.2021 г. по гр. дело № 8276/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявен иск от жалбоподателя срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за сумата 30000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските и вместо това е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ от Ф. А. И. против Прокуратура на РБългария за заплащане на сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е потвърдено решение № 262913/10.05.2021 г. по гр. дело № 8276/2019 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част на иска с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, предявен от Ф. А. И. срещу Прокуратура на РБългария над сумата 30 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ се уважи в пълен размер, ведно със законната лихва от 21.06.2019 г. до окончателното изплащане.

В изложението са формулирани въпросите:1 Следва ли въззивният съд да прецени в съвкупност всички приети по делото доказателства и да обсъди своевременно въведените от страните доводи и възражения? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС.2. Кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно наказателно производство определя/е спор за/ граждански права по смисъла на чл.6,пар.1 от КЗПЧОС? 3. Кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно наказателно производство определя/е спор за/ граждански права по смисъла на чл.6,пар.1 от КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване? 4. Кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, определя/ е спор за/ граждански права по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпленията, предмет на разследване? Втори трети и четвърти въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по жалбата Прокуратура на РБългария не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ.

От фактическа страна е прието за установено следното:

С. З. от 25.02.1985 г. на Началник на РУ на МВР е установено, че Ф. А. И. се явява подстрекател за оказване на организиран отпор срещу мероприятията по националното осъзнаване на турчеещите се българи и за физическа разправа на длъжностни лица, поради което на Ф. И. е наложена превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за народната милиция – принудително установяване в Белене за срок от три години.

С. У. от 13.09.2004 г., издадено от МВР, Дирекция „Информационен архив“ Ф. А./Ф. А. И./ е въдворен в ТВО – Белене за срок от 25.02.1985 г. до 24.09.1985 г. От приложено Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено на 11.03.2019 г. от [община] е установено, че Ф. А. И. и Ф. А. И. са имена на едно и също лице.

С. У. за идентичност на имената, издадено в Турция Ф. А. И./Ф. А. И./ има турско име и фамилия Ф. А..

От Постановление за спиране на наказателното производство по ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОС – София е прието за установено, че най-напред е образувано наказателно производство по дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили и водено срещу Т. Ж. и о. з. генерал-полковник Д. С. за престъпление по чл. 162, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК (през периода 1984-1989 г., в съучастие с други лица са подбуждали към национална вражда и омраза). На 20.07.1993 г. е бил внесен обвинителен акт във Върховния съд срещу Т. Ж. и Г. А. за

извършени от тях престъпления по чл. 387, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК и срещу о. з. генерал полковник Д. С. за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1,вр. чл. 20, ал. 2 НК. С разпореждане по нохд 1/1994 г. на ВК на ВС делото е върнато на Прокуратурата на 09.02.1995 г. за допълнително разследване поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с указания за установяване и разпит на всички пострадали лица от турски етнически произход, които са изолирани на остров Белене.

На 19.12.1997 г. сл. д. № 1/1991 г. за втори път е внесено с обвинителен акт във ВС. С разпореждане от 28.04.1998 г. ВС отново е върнал делото за допълнително разследване поради неизпълнение на първоначално дадените указания.

В постановлението за спиране е посочено, че са констатирани общо 446 лица със сменени имена, въдворени в Белене, от които вече са разпитани 369. Установени са 38 починали лица. Не са разпитани 35 лица, които преобладаващо се намират на територията на Р. Т. Техният разпит не е бил постигнат и посредством три съдебни поръчки до Р. Т. Направена е и четвърта поръчка. С определение от 03.09.2018 г. на СГС, постановено по молба на З. Х. Т., на основание чл. 369, ал. 2 НПК, е определен едномесечен срок за произнасяне на прокурора. Последният е преценил, че единственият начин за произнасяне по същество в дадения срок е да бъде спряно наказателното производство.

С определение от 06.11.2018 г. по нчд № 4735/2018 Г. СГС отново е дал

едномесечен срок на прокуратурата за проверка и оценка на доказателствата и

доказателствените средства и произнасяне на прокурора.

Съдът е посочил, че по делото са приети обвинителните актове, внесени в съда по процесното ДП, разпорежданията на ВС за връщане на делото за доразследване, историко-етническа експертиза, всички постановления за привличане в качеството обвиняем, писмата за изпратени съдебни поръчки до Турция и три броя сигнали на Ф. И. – молба от 06.1.2017 г., с която е заявил желание да участва като пострадал в наказателното производство, молба от 27.08.2018 г. с искане за изпращане на негова молба от 19.03.2018 г. за ускоряване на наказателното производство до компетентния съд и жалба от 07.11.2018 г. срещу постановление за спиране на ДП.

Прието е за установено, че ищецът е бил в Надзорния съвет на Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите.

От правна страна съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6§1 от КЗПЧОС.

Прието е, че за да бъде основателен този иск ищецът следва да докаже, че по време на т. нар.„възродителен процес“ пред деветдесетте години на миналия век той е бил незаконосъобразно въдворен в Белене, името му е насилствено сменено и е принуден да напусне страната, че има качеството пострадал по сл. д. № 1/1991 г. на ВОП, преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП, а сега ДП № II-048/1999 г.,че същото не е приключило в разумен срок и че от това за ищеца са произлезли твърдените неимуществени вреди. Следва да бъде доказан техния вид и обем, с оглед установяване размера на претенцията за обезщетяването им.

Съдът е приел, че в случая не е спорно и е установено от събраните писмени доказателства, че със Заповед от 25.02.1985 г. на Началник на РУ на МВР Ф. И. е установен принудително в Белене за срок от три години, като фактически е престоял там до 24.09.1985 г. Прието е, че същият принудително е бил преименуван на Ф. А. И., както и че със семейството му са заминали за Турция след освобождаването му от Белене.

Приел е за установено от доказателствата по делото, че Ф. И. има качеството пострадал по сл. д. № 1/1991 г. на ВОП, по-късно преобразувано в № II-048/1999 г. на ВОП.

Въззивният съд е приел, че продължаващото вече 30 години наказателно производство, което е все още в досъдебна фаза, се води в неразумен срок. Посочил е, че за да има право на обезщетение за претърпените от воденото в неразумен срок сл. д. № 1/1991 г. на ВОП Ф. И. следва да попада в кръга на лицата, очертан от чл. 6§1 от КЗПЧОС, които са две възможни групи: а) лица, установяването на чиито граждански права зависи от наказателното производство и б) обвиняеми в наказателното производство. Приел е, че в случая на изследване подлежи обстоятелството, дали ищецът попада в първата група лица, доколкото несъмнено той не е сред обвиняемите по посоченото следствено дело.

Прието е, че възможността на ищеца да предяви иск за обезщетение за неимуществените вреди срещу виновните за насилствената смяна на името и незаконното му задържане и въдворяване в Белене лица не е непременно обвързана от хода на наказателното производство и от наличието на влязла в сила присъда срещу тях. Прието е още, че той е разполагал с възможността да сезира със същия иск гражданския съд, който има компетентността да установи всички факти от значение за правото му на обезщетение за вредите от деликта, поради което в случая наказателното дело не е необходимо за „определяне на неговите граждански права“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Посочено е, че по този начин ищецът е могъл да прекъсне и течението на давностния срок за вземането си, че няма данни по делото такъв иск да е бил предявяван или да са били налице някакви пречки същият да бъде предявен и/или разгледан.

Съдът е отбелязал, че за реализиране правото на обезщетение на Ф. И. за претърпените от „възродителния процес“ имуществени и неимуществени вреди е приложим специалният ред по Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн. ДВ, бр. 50/25.06.1991 г., като според чл. 2 от него лицата по чл. 1 (сред които и въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места и репресираните във връзка с насилствената смяна на имената) имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, което се определя по ред, установен от Министерски съвет. Посочено е, че по делото няма данни ищецът да се е възползвал от това свое право, като в същото

време за получаване на обезщетение законът не поставя като условие постановяване на присъди срещу виновните лица. Отбелязано е, че наказателното дело не е необходимо за „определяне на неговите граждански права“ по смисъла на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Формиран е извод, че ищецът не попада в кръга на лицата по чл. 6§1 КЗПЧОС и не може да търси обезщетение за бавно правосъдие по сл. д. № 1/1991 г. на ВОП, преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП, а сега ДП № II-048/1999 г. по реда на чл. 2б ЗОДОВ, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по първия въпрос от изложението, тъй като даденото от съда разрешение е в съответствие със задължителната и с трайната практика на ВКС, включително и цитираната такава от жалбоподателя в изложението.

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението, който включва в съдържанието си втори и трети въпроси.

С решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. дело № 1701/2021 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК по поставения въпрос е прието следното: Разпоредбата на чл.6 , пар.1 следва да се тълкува в контекста на цялата система на КЗПЧОС. При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на Конвенцията, понятието при определяне на неговите граждански права и задължения обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното такова, т. е. и лицето, пострадало от престъпление, каквото качество съобразно разпоредбата на чл.76 НПК има частният обвинител ( чл. 6 от Конвенцията може да се приложи дори при отсъствие на искане за парично обезщетение – достатъчно е изходът от производството да е решаващ за въпросното “гражданско право” - виж пар.65 от делото Перез срещу Франция, пар.66 от делото Морейра де Азеведо срещу Португалия и пар. 29 от делото Хелмърс с/у Швеция -Европейски съд по правата на човека).

Нормата на чл.2б ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от Конвенцията. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Решаващия фактор за приложимостта на чл.6, пар. 1, КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя (има значение) за съдебната защита на гражданско право, с титуляр жертвата от престъплението. Дали дадено право следва да се счита за гражданско по смисъла на чл.6, пар.1 КЗПЧОС трябва да се определи не само с оглед правната му квалификация, а в зависимост от материалното негово съдържание и последици съгласно вътрешното право, като се вземат пред вид предметът и целта на Конвенцията. Гражданските права и задължения трябва да бъдат предметът, или един от предметите на спора, а резултатът от производството трябва да бъде пряко решаващ за такова право. При преценката дали е налице гражданско право отправната точка следва да бъдат разпоредбите на приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища (Мейсън и В. З. с/у Холандия, пар. 49). Разпоредбата на чл.6, пар.1 не гарантира обаче каквото и да било съдържание на тези граждански права в материалното право на договарящата държава и по пътя на тълкуването съдът не може да създаде материално право, което няма законово основание в конкретната държава (Файед с/у Обединеното кралство, пар 65). Същото разрешение на правния въпрос е дадено и в решение № 6/11.02.2022 г. по гр. дело № 1555/2021 г. на ВКС, IV г. о. по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивния съд е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. С оглед на това касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Допуска касационно обжалване на решение № 1186/16.11.2021 г. по в. гр. дело № 1954/2021 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 23063/20.12.2021 г., подадена от ищеца Ф. А. И., чрез адв.М. И., съдебен адрес [населено място], [улица], №, ет.,офис, чрез адв.М. И...

Указва на жалбоподателя Ф. А. И., чрез адв.. М. И., съдебен адрес [населено място], [улица], № , ет., офис, чрез адв.М. И. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 5 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, което да се впише в съобщението.

След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на IV г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: