Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 6695 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „И. А. ЕООД, представлявано от управителя М. М., чрез пълномощника му адв. М., срещу решение № 125 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело № 740/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т. Излагат се доводи за недопустимост, алтернативно - за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените разноски за двете инстанции.

Ответникът – главният архитект на община В. Т. чрез адв. М. като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „И. А. ЕООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на община В. Т. по заявление от 03.11.2020 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за жилищна сграда в ПИ с идентификатор 10447.506.37, УПИ V, кв. 374 по плана на гр. В. Т.

За да постанови този резултат, съдът приема, че по искането на настоящия касатор предвид непроизнасянето на компетентния орган в предвидения по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗУТ специален 14-дневен срок, е формиран мълчалив отказ, който по силата на законовата фикция по чл. 58, ал. 1 АПК е приравнен на изричния такъв за издаване на акт със съответното съдържание. Излага съображения за допустимост на жалбата като подадена в срок съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Обосновава извод, че изискването на чл. 146 ЗУТ за постановяване на мотивиран отказ за одобряване на инвестиционните проекти не води задължително до извод за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, тъй като съдът преценява наличието на нормативните предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните съображения на административния орган да не уважи искането. Като се позовава на изразеното в хода на процеса от ответника становище изх. № 11-178-206/22.12.2020 г., според които учреденото в полза на дружеството право на строеж по договор от 06.03.2008 г. е погасено по давност по смисъла на чл. 67 от Закона за собствеността (ЗС) и влязлото в сила решение по образуваното гр. дело № 457/2021 г. на Районен съд - В. Т. по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗС и чл. 153, ал. 2 ЗУТ, съдът приема, че "И. А. ЕООД не притежава вещно право на строеж, учредено от община В. Т. върху общинска земя. При съобразяване на този нов факт от значение на делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, въпреки неговото настъпване след подаване на заявлението до органа и формиране на оспорения мълчалив отказ, обосновава извод, че след като правото на строеж на дружеството е погасено в полза на собственика на имота, искането за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти не отговаря на изискванията на чл. 144, ал. 1, т. 1 – т. 6 ЗУТ, включващи представянето на документ за собственост или такъв за учредено право на строеж в чужд имот. По тези съображения съдът приема, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен, поради което отхвърля оспорването.

Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Касационният довод за неговата недопустимост поради произнасянето на съда „свръх петитум“ и по непредявено искане е неоснователен. Първоинстанционното производство е образувано по подадена жалба срещу мълчалив отказ на ответника да се произнесе по заявление на оспорващото дружество от 03.11.2020 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, както и за издаване на разрешение за строеж за жилищна сграда в имот, общинска собственост, върху който е учредено право на строеж с договор от 2008 г. В обжалваното решение се съдържат единствено мотиви по законосъобразността на оспорения административен акт, т. е. по надлежно предявеното от жалбоподателя искане. Противно на твърденията на касатора съдът не изземва функциите на административния орган, доколкото в мотивите си излага аргументи за неоснователност жалбата срещу формирания мълчалив отказ. Не е налице соченото нарушение на разпоредбата на чл. 126 АПК, обективираща принципа на диспозитивното начало в съдебно-административния процес. Съдът е сезиран с допустима жалба именно срещу мълчалив отказ на органа да се произнесе по депозирано до него искане и преценката относно законосъобразността му е извършена в рамките на предявеното оспорване.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

От данните по делото се установява, че на 03.11.2020 г. е подадено искане до главния архитект на община В. Т. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и едновременно с това за издаване на разрешение за строеж за "жилищна сграда" в ПИ с идентификатор № 10447.506.37, УПИ V, кв. 374 по плана на гр. В. Т. общинска собственост. Не се спори, че с договор от 06.03.2008 г. на касатора е отстъпено право на строеж за изграждане на жилищна сграда със застроена площ от 199,25 кв. м. и разгъната застроена площ от 398,50 кв. м. По направеното искане няма произнасяне.

При тези факти е правилен изводът на съда, че липсата на волеизявление на компетентния главен архитект на общината по заявлението до него в 14 – дневния срок съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗУТ представлява мълчалив отказ на органа да се произнесе. Този отказ се приравнява на изричния такъв по надлежно подадено искане, поради което при преценката на неговата законосъобразност от съда следва да бъдат съобразени всички фактически и правни предпоставки, на които се основава претендираното право и предполагаемите съображения на компетентния орган да приеме, че не са изпълнени законовите условия за издаване на искания акт.

В случая първоинстанционното производство е спряно по искане на ответника с определение по хода от 15.03.2021 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, до приключване с окончателен съдебен акт на производството, образувано по предявен от община В. Т. срещу дружеството-жалбоподател иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК във вр. с чл. 67, ал. 1 ЗС с доводи, че учреденото право на строеж по договор от 06.03.2008 г. е погасено по давност. Определението за спиране на производството е оставено в сила с определение № 7823 от 29.06.2021 г. по адм. дело № 5205/2021 г. на Върховния административен съд.

По делото е приложено решение № 1137/08.10.2021 г. по гр. дело № 457/2021 г. на Районен съд – В. Т. влязло в сила на 16.02.2022 г., с което е прието за установено между страните, че „И. А. ЕООД не притежава вещно право на строеж, учредено му от О. В. Т. с договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 06.03.2008 г. за изграждане на жилищна сграда със застроена площ от 199,25 кв. м. и разгъната застроена площ от 398,50 кв. м., попадаща в ПИ с идентификатор № 10447.506.37 по КККР на гр. В. Търново, с площ от 511 кв. м., идентичен с УПИ V, кв. 374 по ПУП на гр. В. Т. ж. к. „Картала", актуван с АОС №2014/20.10.2002 г., поради неупражняване в петгодишен срок и погасяването му по давност в полза на ищеца по реда на чл. 67, ал. 1 ЗС.

Правилно Административен съд - В. Т. съобразява разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. От мотивите на решението на гражданския съд се установява, че срокът по чл. 67 ЗС е изтекъл на 22.04.2021 г. и от този момент правото на строеж на дружеството е погасено в полза на собственика на имота - О. В. Т. При отчитане на този нов факт е законосъобразно заключението на съда, че по отношение на жалбоподателя „И. А. ЕООД е отпаднало качеството му на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ, тъй като вече не притежава валидно право на строеж в ПИ с идентификатор 10447.506.37 по КККР на гр. В. Т. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ЗУТ е правилен изводът, че липсва основание за удовлетворяване на искането за одобряване на инвестиционен проект, съответно за издаване на строително разрешение за жилищна сграда в чужд имот от субект, чието право на строеж е погасено.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като давностният срок по чл. 67, ал. 1 ЗС изтича след формиране на мълчаливия отказ на главния архитект на О. В. Т. то във всички случаи се дължи отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. При безспорно установеното в хода на процеса по оспорването му отпадане на качеството на суперфициар на заявителя, установено с влязло в сила решение, то правилно е съобразено от съда и не би довело до постановяване на акт с друг резултат само поради това, че към момента на подаване на искането до главния архитект и формирането на мълчалив отказ по него правото на строеж не е погасено.

Възраженията за прекъсване по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД на погасителната давност при предяваване на иск не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Въпросът относно липсата на вещно право на строеж на дружеството спрямо имота, общинска собственост е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение на Районен съд – В. Т. което е задължително за всички органи и съдилища съгласно чл. 297 ГПК.

Предвид изложеното не са налице сочените от касатора основания по чл. 209 АПК. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 11.05.2022 г., постановено по адм. дело № 740/2020 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ