Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: РОСЕН В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 6774 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е. А., подадена чрез пълномощник адвокат А. А. срещу Решение № 99/07.06.2022 г., постановено по адм. дело № 538/2021 г. по описа на Административен съд гр. Перник.

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на съдебния акт. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Перник /ТП на НОИ гр. Перник/ чрез юрисконсулт Е. С. оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, същата е неоснователна.

С Решение № 99/07.06.2022 г., постановено по адм. дело № 538/2021 г., Административен съд гр. Перник е отхвърлил жалбата на Е. А. против решение КПК – 62/22.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ гр.Перник, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № РВ-3-13-00988675/03.09.2021 г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП – Перник на НОИ, с което е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно получените обезщетения за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 22.12.2017 г. до 27.07.2019 г. в размер на 10521,47 лв. – главница. Присъдени са разноски.

Изложени са мотиви, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че за да бъде законосъобразно изплатеното на лицето парично обезщетение е необходимо не само наличието на валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да е осъществявана трудова дейност в рамките на това правоотношение, като това условие в процесния случай не е изпълнено. Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че Е. А. е ползвала отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, за отглеждане на дете до 2 годишна възраст на основание чл. 53 от КСО и поради неизползване на допълнителния платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 54 от КСО, е получила парично обезщетение в общ размер на 10521.47 лв. Със заповед № ЗР-5-13-00598520/09.07.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Перник на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя „Х. А. ЕООД от контролен орган при ТП на НОИ гр. Перник. Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол № КВ-5-13-00753747/13.05.2020 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ – Перник – старши инспектор по осигуряването. Впоследствие със заповед № ПЗ-5-13-00753589/13.05.2020г., поради обстоятелството, че не е открит законен представител на дружеството осигурител е прекратена възложената със заповед № ЗР-5-13-00598520/09.07.2019 г. проверка на „Х. А. считано от 13.05.2020г.

Със задължителни предписания № ЗД-1-13-00791280/30.07.2020 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ гр. Перник дружеството е задължено да подаде декларации за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за две лица, едното от които е жалбоподателката за периода 01.06.2017 г. – 28.07.2019 г. Установено е, че „Х. А. ЕООД в качеството си на осигурител, не е внасяло дължимите осигурителни вноски във фондовете на ДОО, от 01.01.2016 г. като същото е регистрирано по ЗДДС на 17.04.2015 г. и дерегистрирано на 15.06.2017 г. на основание чл. 176, т. 1, 2, 3, 4 и 6 от ЗДДС, като документите са връчени в процедура по чл. 32 от ДОПК. През месец май 2017 г. всички лица наети по трудови правоотношения с дружеството работодател са освободени с изключение на двама служители, сред които и лицето Е. А.. Констатирано е, че трудовото правоотношение между „Х. А. ЕООД и касационния жалбоподател е прекратено на 28.07.2019 г. След 31.05.2017 г. дружеството не е извършвало търговска дейност и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигуряване на Е. А. след посочената дата са подавани неоснователно. Издадените задължителни предписания № ЗД-1-13-00791280/30.07.2020 г. на осигурителя не са изпълнени доброволно, поради което на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., с писма изх. № 1030-13-127/04.02.2021 г. и № 1030-13-127#2/10.02.2021г. директорът на ТП на НОИ – гр. Перник е подал декларация по образец 1 за заличаване на данни, подадени от „Х. А. ЕООД за периода месец юни 2017 г. до юли 2019 г. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за Е. А. от дружеството осигурител за периодите 01.06.2017 г. до 28.07.2019г. са заличени на 10.02.2021 г. от ТП на НОИ гр. Перник на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.

При тези обстоятелства ръководителят на контрола по разходите на ДОО е приел, че жалбоподателката не е осигурявана за общо заболяване и майчинство, поради което няма право на парично обезщетение за времето, през което е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за периода 22.12.2017 г. – 12.06.2018 г., за неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода от 13.06.2018 г. – 02.12.2018 г., за временна неработоспособност по болнични листове за бременност и раждане за периодите 13.06.2018 г. – 27.07.2018 г., 21.07.2018 г. – 31.08.2018 г. и 01.09.2018 г. – 25.10.2018 г. и за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни за периода 26.10.2018 г. – 27.07.2019 г. С разпореждане № РВ-3-13-00988675/03.09.2021 г., на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО административният орган е разпоредил Е. А. да възстанови добросъвестно полученото от нея парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 22.12.2017 г. до 27.07.2019 г. в общ размер на 10521.47 лв. – главница. С решение № КПК-62/22.10.2021г., директорът на ТП на НОИ – Перник е отхвърлил жалба с вх. № 1012-13-118/24.09.2021 г. подадена от Е. А. срещу горното разпореждане. С обжалваното в касационното производство, решение 99/07.06.2022 г., постановено по адм. дело № 538/2021 г., Административен съд гр. Перник е отхвърлил жалбата на лицето срещу решение № КПК-62/22.10.2021г. на директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-13-00988675/03.09.2021 г. на за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр. Перник, и е присъдил разноски.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

От горното следва, че трябва да са изпълнени кумулативно двете дадени условия – осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се пристъпи към изплащане на парични обезщетения. Настоящият касационен състав намира, че както административните органи, така и първоинстанционният съд правилно са приели, че към датата на настъпване на осигурителния риск Е. А. няма статут на „осигурено лице” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, защото реално не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО.

От приложените по делото доказателства касационната инстанция приема, че безспорно е установено по отношение на жалбоподателката за периодите 01.06.2017 г. – 28.07.2019 г., че същата не е упражнявала трудова дейност при осигурителя „Х. А. ЕООД и в изпълнение на влязъл в сила административен акт – задължителни предписания № ЗД-1-13-00791280/30.07.2020 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ гр. Перник данните, подавани за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че през времето, през което лицето се е намирало в неработоспособност, поради общо заболяване, бременност и раждане, не е притежавало качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и респективно не е имало правно основание да получи изплатеното му парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО, парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО, парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО и парично обезщетение при неизползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период го дисквалифицира като осигурено лице, и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетения по чл. 40, чл.50 ал.1 и чл. 53 КСО.

В случая административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил горните факти в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ гр. Перник също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата на Е. А., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, в тежест на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени заявените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/07.06.2022 г., постановено по адм. дело № 538/2021 г. по описа на Административен съд гр. Перник.

ОСЪЖДА Е. А. да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100,00 /сто/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. В. п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА