О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3474

гр.София, 09.12.2025г.

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1863 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на един от ответниците - Г. М., чрез адв.Н. Б. от АК - Благоевград, срещу решение № 17/08.01.2025г. по възз. гр. д.№ 1098/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 91/17.07.2023г. по гр. д.№ 31/2021г. на Окръжен съд - Благоевград, с което, по предявения от „УниК. Б. АД, [населено място], против М. П. и Г. М. отрицателен установителен иск, се признава несъществуването в полза на Г. М. по отношение на М. П. на парично вземане за сумата 107 000лв., заедно с лихви и разноски, за извършени подобрения в недвижим имот в периода 01.05.2005г.-31.01.2006г., което вземане е присъдено в полза на Г. М. и й е признато право на задържане на имота до заплащане на подобренията, на осн. чл.72, ал.3 ЗС, с постановеното при признание на иска решение по воденото между М. П. и Г. М. гр. д.№ 861/2020г. на Окръжен съд - Благоевград.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано. Според касатора неправилно не е взето предвид, че влязлото в сила решение по гр. д.№ 861/2020г. на ОС - Благоевград е задължително спрямо всички лица, съдилища и ЧСИ. Изтъква, че ответникът /М. П./ е разполагал възможността да се разпореди с правото си на защита срещу иска, като се откаже от нея, и са неоснователни доводите за нищожност на постановеното по гр. д.№ 861/2020г. на ОС - Благоевград решение, като постановено в симулативен процес. Изразява несъгласие с извода във връзка с извършеното от насрещната страна оспорване на представените предварителен договор за покупко-продажба, анекси към него и протокол. Релевира оплаквания, че не са взети предвид показанията на св.Д.А. и изводите не са мотивирани. По тези съображения искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на направените разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. Възразява за прекомерност на направените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, са въведени бланкетно основанията по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, но не са формулирани въпроси.

С писмен отговор насрещната страна „УниК. Б. АД, чрез адв.Г. Д., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

Не е постъпил в срок писмен отговор от другия ответник М. П..

Съставът на I т. о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:

От фактическа страна по делото е установено и безспорно, че въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по чл.417 ГПК, и молба на „УниК. Б. АД, [населено място], против ответника М. П. е образувано изпълнително дело № 20127980400032 на ЧСИ Г. С. за парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 22.06.2006г., обезпечени с договорна ипотека. Принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания недвижим имот на длъжника и през 2019г. е извършена публична продан, от която е постъпила сума в размер на 81 000лв. Присъединен взискател по изпълнителното дело, освен НАП и О. С. е и ответницата Г. М. с парично вземане за сумата 107 000лв. за извършени в периода от 01.05.-31.01.2006г. подобрения в изнесения на публична продан и възложен недвижим имот, за което вземане в нейна полза е издаден изпълнителен лист въз основа на постановеното при признание на иска решение по воденото между нея и длъжника гр. д.№ 861/2020г. на ОС - Благоевград, с което решение вземането е присъдено и до заплащането му в полза на Г.М. е признато право на задържане на имота, на осн. чл.72, ал.3 ЗС. С извършеното от ЧСИ разпределение в полза на ответницата Г.М. е разпределена сумата 71 435.50лв. и му е призната привилегия по чл.136, ал.1, т.4 ЗЗД, но по направеното от първоначалният взискател „УниК. Б. АД, [населено място], оспорване на разпределението в частта относно вземането на Г.М., предаването на разпределените суми е спряно и ЧСИ е предоставил едномесечен срок за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.464 ГПК, който е именно разглежданият.

Въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция, че искът е основателен. По извършеното от ищеца оспорване на датата на представените с отговора на исковата молба/ОИМ предварителен договор за покупко-продажба от 01.05.2005г., анекси към него от 01.10.2010г. и от 12.11.2015г. и протокол за приемане на подобренията от 28.03.2006г. въззивният състав е приел, че се касае за частни диспозитивни документи, които имат достоверна дата за ищеца, съвпадаща с датата подаване на исковата молба по гр. д.№ 861/2020г. на ОС - Благоевград. Намерил е, че това изключва твърдяното от ответницата Г.М. качество на добросъвестен владелец на изнесения на публична продан и възложен недвижим имот. Отделно от това, съставът на апелативния съд е намерил за недоказани правопораждащите факти на вземането на ответницата Г.М. и възникването на право на задържане на имота до заплащане на подобренията, а именно, че в периода, предхождащ сключването на договора за кредит и вписването на ипотеката, ответницата Г.М. е извършила СМР, увеличаващи стойността на имота. Предвид приетото, че оспорените предварителният договор, двата анекса и протокола за приемане на подобренията нямат достоверна дата, предхождаща сключването на договора за ипотечен кредит и вписване на ипотеката, заедно с отсъствието на доказателства за действително направени разходи за подобренията, е направен извод, че легитимиращото ответницата като кредитор на длъжника решение по гр. д.№ 861/2020г. на ОС - Благоевград е постановено в симулативен процес с признание на иска от длъжника по реда на чл.237 ГПК.

Настоящият състав намира, че отсъства основание за допускане на обжалване.

При служебната проверка не се констатира вероятност решението да е нищожно или недопустимо.

Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/2009г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на спора и същият определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира жалбата, съответно без посочването му, обжалването не може да бъде допуснато до касационен контрол, а касационният съд не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърдяното в касационната жалба.

Тъй като в случая касаторът не е посочил правен въпрос, от значение за изхода на спора, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол на въведените допълнителни основания.

Не е налице и приложното поле на основанието „очевидна неправилност“. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо тя да е установима пряко от самите мотиви на акта. Очевидно неправилен е съдебният акт, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, приложена е несъществуваща или отменена норма или са грубо нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност, поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай не са въведени доводи за обосноваване на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и от мотивите на обжалваното решение не се установява наличие на някоя от изведените от практиката на касационния съд хипотези на очевидна неправилност.

По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

С оглед на този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора. При преценка на направените от ответника по касация разноски в касационната инстанция по релевираното в касационната жалба възражение по чл.78, ал.5 ГПК следва да се вземе предвид, че процесуалният представител на ответника по касация е единствено изготвил и подал отговор на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание, по въпросите относно наличието на предпоставките за допускане на обжалване е налице задължителна съдебна практика, като в случая касаторът не е формулирал никакви конкретни въпроси и не е обосновал въведеното основание очевидна неправилност. Съответни на тази фактическа и правна сложност на производството по чл.288 ГПК са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., до който размер действително направените разноски от ответника по касация в размер на 4404лв. следва да бъдат редуцирани.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 17/08.01.2025г. по възз. гр. д.№ 1098/2024г. на Софийски апелативен съд.

Осъжда Г. М. да заплати на „УниК. Б. АД, [населено място], направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 1000лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: