Р Е Ш Е Н И Е

№ 50164

гр. София 19.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 587/2019 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 416/26.05.2022 г. е възобновено производството по делото и е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от адв. М. П. – пълномощник на А. Д. А., против решение № 160/23.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 374/2018 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено решение № 779/29.06.2018 г. по гр. д. № 2701/2016 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Д. А. против Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен искове: за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд над присъдения размер от 230,67 лв. за периода 08.10.2012 г. - 08.10.2015 г. до пълния предявен размер от 18 499,16 лв. и за периода 01.04.2001 г. - 07.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; за заплащане на мораторна лихва над присъдения размер от 27,77 лв. до пълния предявен размер от 1369,62 лв. върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение; за заплащане на командировъчни пари – дневни над присъдения размер от 848,87 лв. за периода 05.2013 г. - 08.2015 г. до пълния предявен размер от 5542,03 лв. и за периода 01.01.2008 г. - 08.10.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; за заплащане на мораторна лихва върху главницата за командировъчни пари над присъдения размер от 144,09 лв. до пълния претендиран размер от 402,33 лв. за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщаващия и конкретизиран от настоящия състав правен въпрос : В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

По поставеният въпрос практиката е уеднаквена с Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 КТ. Удължаването на работното време на военнослужещ, даващ дежурства по график, се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно и длъжникът изпада в забава след покана, на практика обикновено с подаването на искова молба в съда.

По касационните основания

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Регионална служба „Военна полиция” - Сливен, чрез процесуалния си представител капитан Ал. С., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

В атакуваното решение, въззивният съд е приел по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време, съответно по чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ и по чл. 194 ал. 3 от ЗОВСРБ, че ефектът на отправено в рамките на съдебния процес за осъществяване на паричното вземане възражение за изтекла погасителна давност се разпростира върху правото на ищеца от момента на неговата изискуемост – тоест, ако той не е упражнил преобразуващото си право да иска компенсиране в рамките на 3 години от настъпване на изискуемостта му, този срок е изтекъл преди прекратяването на договора и то е погасено по давност. Ако този срок не е бил изтекъл, то с прекратяването на договора непогасеното право да поиска компенсиране се трансформира в парично вземане. От своя страна от този момент – датата на прекратяване на правоотношението започва да тече нов тригодишен давностен срок за успешно възникналите парични вземания за извънреден труд /трансформирали се на мястото на преобразуващото право на посочване времето на компенсиране/. Първият давностен срок се преценява към датата на прекратяване на служебното правоотношение – непогасено е преобразуващото право на ищеца за период от три години преди прекратяването на договора. Вторият давностен срок се преценява към датата на предявяване на исковата молба – непогасено е успешно трансформираното право на парично вземане за период от три години преди завеждането на исковата молба. Към 09.10.2015 г. – датата на прекратяване на договора за военна служба между страните, правото на ищеца да поиска компенсиране на положен извънреден труд с намалено работно време/почивки е погасено по давност за част от исковия период, а именно – 01.04.2001 г. - 08.10.2012 г. Правото не е погасено за останалата част от исковия период – 08.10.2012 г. - 08.10.2015 г., като на база съответните месечни възнаграждения, дължимата на ищеца сума, възлиза на 207,50 лв. Работодателят е изпаднал в забава по отношение на задължението си за извършване на компенсирането на положения труд, надвишаващ продължителността на нормалното дневно служебно време, с намалено работно време, с настъпване на изискуемостта на това задължение – тоест от месеца, следващ месеца, през който е следвало да извърши компенсирането. Обезщетението за забава в размер на законовата лихва върху паричния еквивалент на неизвършеното компенсиране за периода 08.10.2012 г. - 08.10.2015 г. възлиза на сумата от 27,77 лв., считано от 1-во число на месеца, следващ полагането на труда до завеждане на исковата молба, до който размер акцесорната претенция е основателна. Искът за заплащане на неизплатени командировъчни пари /дневни/ за периода 01.01.2008 г. - 08.10.2015 г. е погасен по давност за периода 01.01.2008 г. - 30.04.2013 г., с оглед датата на подаване на исковата молба – 30.06.2016 г. В този период последното вземане за командировъчни пари е за м. 10.2012 г., като след това до м. май 2013 г. е имало само една командировка през м. януари 2013 г., която е заплатена. Вземането за командировъчни пари за м. май 2013 г. е станало изискуемо на 01.07.2013 г., тъй като е следвало да бъде заплатено от работодателя до 30.06.2013 г., като с подаване на исковата молба давността за него е прекъсната. За периода от м. май 2013 г. до датата на прекратяване на договора – 09.10.2015 г., на ищеца не са му изплатени командировъчни пари в размер на 547,90 лв., по посочените от вещото лице заповеди за командироване. За периода от м. май 2013 г. - 09.10.2015 г. на ищеца не са му изплатени и командировъчни дневни пари за храна за дежурствата на ПОБ „Ново село“ в размер на 300,97 лв., предвид че за м. май парите за храна са платени изцяло на ищеца от работодателя. Акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата главница /в общ размер от 848,87 лв./ за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба, възлиза на сумата от 144,09 лв.

С оглед дадения отговор на поставения въпрос въззивното решение е неправилно.

Релевираните касационни доводи по иска за обезщетение за положен повече от нормативно определения труд при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка по чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ и по чл. 194 ал. 3 от ЗОВСРБ са основателни. Изводите на въззивния съд за погасяване на вземането на ищеца по давност за периода 01.04.2001 г. - 08.10.2012 г. са неправилни. Договорът за военна служба е прекратен, считано от 09.10.2015 г., а кредиторът е упражнил правото си на иск на 30.06.2016 г.,т. е. преди изтичането на 3-годишната погасителна давност за предявяването му по съдебен ред /чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 КТ/ и е основателен за целия исков период. С подаването на исковата молба давността е прекъсната /чл.116 б.Б пр.1 ЗЗД/ и докато трае процеса относно вземането такава не тече /чл.115 б.Ж ЗЗД/, поради което вземането не е погасено по давност.Неправилни са изводите, касателно обезщетението за забава върху вземането, което е дължимо от подаване на исковата молба.

Не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен от касационната инстанция /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/. При определяне на компенсацията настоящият състав приема, че следва да бъде съобразен вторият вариант на експертизата, при който вещото лице е взело предвид фактическата продължителност на служебното време в дни и часове, като е приспаднало само дните, за които е имало нарочна заповед за почивка. Релевантни са само почивките, за които е имало издадени заповеди, тъй като графиците са изготвяни предварително и могат да не се изпълнят. При този вариант, дължимото и неизплатено възнаграждение на ищеца за положен труд над нормалната продължителност, който не е бил компенсиран с почивка за периода 01.01.2001 г. - 08.10.2015 г. е общо в размер на 18 451,83 лв. Исковата претенция, уточнена в молба от 05.04.2018 г., е неоснователна за разликата над сумата 18 451,83 лв. до пълния претендиран размер от 18 499,16 лв. С първоинстанционното решение, потвърдено с обжалваното решение, на ищеца е присъдено обезщетение в размер на сумата 230,67 лв. и искът е отхвърлен за горницата до пълния претендиран размер. Решението следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 230,67 лв. до 18 451,83 лв. и вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително още сумата от 18 221,16 лв., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Решението следва да се остави в сила в останалата част, с която искът е отхвърлен за горницата над 18 451,83 лв. до пълния претендиран размер от 18 499,16 лв.

Искането за присъждане на мораторна лихва е неоснователно, тъй като лихва се дължи от поканата, каквато в случая се явява исковата молба. Решението в обжалваната от ищеца отхвърлителна част следва да се остави в сила.

Решението е правилно, в частта, с която иска за заплащане на командировъчни пари във вид на дневни е уважен до размера от 848,87 лв. за периода от м. май 2013 г. до 08.10.2015 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума.По отношение на това вземане е направено своевременно възражение за погасяване по давност. Давностният срок е 3-годишен /чл. 125 ЗДСл, чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ/, поради което вземането на ищеца за командировъчни е погасено по давност за периода 01.01.2008 г - 30.04.2013 г., с оглед подаване на исковата молба на 30.06.2016 г. Вземането на ищеца за командировъчни пари за м. май 2013 г. е станало изискуемо на 01.07.2013 г., тъй като е следвало да бъде заплатено от работодателя до 30.06.2013 г., като с подаване на исковата молба, давността за него е прекъсната. Безспорно е, че за периода от м. май 2013 г. - 09.10.2015 г. на ищеца не са изплатени командировъчни пари в общ размер от 848,87 лв. по посочените заповеди за командировки. Доколкото изрична заповед за осигуряване на храна на полигона „Ново село“ не е представена по делото на ищеца не са изплатени командировъчни дневни пари за храна за дежурствата на ПОБ „Ново село“ в размер на 300,97 лв., а по отношение на командировките, които не са свързани с даване на дежурство на въпросния ПОБ „Ново село“, са останали незаплатени 547,90 лв./т. е. 848,87 лв./ Решението, касателно искането за присъждане на мораторна лихва върху вземането за командировъчни дневни пари в размер на 144,09 лв. също следва да се остави в сила, като правилно.

Съобразно изхода на спора за трите съдебни инстанции на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в общ размер на 4896,39 лв., а на ответника 148,03 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по касационната жалба трябва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт дължимите държавни такси, както следва – още 638,07 лв. по сметка на Районен съд - Сливен, още 319,04 лв. по сметка на Окръжен съд - Сливен и 449,04 лв. по сметка на ВКС, както и дължимите разноски за експертизи, съответно още 384,04 лв. по сметка на Районен съд - Сливен и още 366,71 лв. по сметка на Окръжен съд - Сливен.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 160/23.10.2018 г., постановено по в. гр. д. № 374/2018 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е потвърдено решение № 779/29.06.2018 г. по гр. д. № 2701/2016 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Д. А. против Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен иск за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд над присъдения размер от 230,67 лв. до сумата от 18 451,83 лв. и за периода 01.04.2001 г. - 07.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отменено решение № 779/29.06.2018 г. по гр. д. № 2701/2016 г. по описа на Районен съд - Сливен и Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен е осъдена да заплати на А. Д. А. допълнително сумата от 11,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба, както и в частта за дължимите такси и разноски в полза на бюджета на съдебната власт и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен да заплати на А. Д. А., ЕГН [ЕГН] допълнително още сумата 18 221,16 лв. – възнаграждение за некомпенсирано с почивки, отработено над нормативно определената месечна продължителност служебно време, за периода 01.04.2001 г. - 08.10.2015 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. А. против Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен иск за заплащане на сумата от 11,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време за периода от изискуемостта до подаване на исковата молба.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в станалите обжалвани части.

ОСЪЖДА Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен да заплати на А. Д. А., ЕГН [ЕГН] сумата 4896,39 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по делото във всички инстанции.

ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен сумата 148,03 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК за трите инстанции.

ОСЪЖДА Регионална служба „Военна полиция“ - Сливен да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на съдебната власт дължимите държавни такси както следва – още 638,07 лв. по сметка на Районен съд - Сливен, още 319,04 лв. по сметка на Окръжен съд - Сливен и 449,04 лв. по сметка на ВКС, както и разноски за експертизи, съответно още 384,04 лв. по сметка на Районен съд - Сливен и още 366,71 лв. по сметка на Окръжен съд - Сливен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: