1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50669
гр. София, 15.12.2022 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
Л. Ц.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 299 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Р. Ш. от [населено място], чрез процесуален представител адв. С. Ч. срещу решение № 10548 от 03.11.2021г. по в. гр. д. № 6216/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5977 от 09.08.2019 г. по гр. дело № 15948/2017 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 20 състав /погрешно посочено във въззивния съдебен акт решение № 6770 от 12.10.2017 г. по гр. дело № 16826/2015г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав/ в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Р. Ш. срещу „Застрахователна компания Л. И. АД, [населено място] иск с правно основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над присъдената сума в размер 110 000 лв. до пълния предявен размер 500 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 23.07.2016 г., ведно със законната лихва от 23.07.2016 г. до окончателното изплащане.
Първоинстанционното решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 7131 от 23.10.2019 г., постановено по същото гр. дело № 15948/2017 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 20 състав е влязло в сила поради необжалването му от ответника в осъдителната му част за следните суми: 65 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 23.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2016 г. до окончателното плащане; 2 787,50 лв. - застрахователно обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1 550 лв. - от 05.08.2016 г., върху сумата от 700 лв. - от 26.08.2016 г., върху сумата от 29 лв. - от 22.08.2016 г., върху сумата от 472,50 лв. - от 21.04.2017 г., и върху сумата от 36 лв. - от 02.05.2017 г., до окончателното плащане; на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.”, [населено място] сумата 1 816,07 лв. - адвокатско възнаграждение, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на Софийски градски съд сумата 3 511,50 лв. - държавна такса и разноски.
Въззивното решение, постановено по въззивна жалба на ищеца, е влязло в сила в осъдителната част, с която след отмяна на първоинстанционното решение „Застрахователна компания Л. И. АД е осъдено да заплати на С. Р. Ш. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 45 000 лв., представляваща разликата между присъдените 65 000 лв. и дължимите 110 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 81 ГПК връзка с чл. 38 ЗАдв. на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.” сума в размер 1 300,28 лв. - възнаграждение за защита пред СГС, на основание чл. 81 връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Р. Ш. сума в размер 1 007,34 лв. - разноски, направени пред въззивната инстанция, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сума в размер 1 800 лв. - държавна такса, а по сметка на САС – сумата 900 лв. - държавна такса за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди и несъобразен с критериите за справедливост, като е приел, че справедливият размер е 220 000 лв. Поддържа, че определеното обезщетение не кореспондира с икономическите условия в страната и със застрахователните лимити към датата на процесното ПТП. Счита, че рязкото отдалечаване на застрахователните обезщетения, присъждани при подобни обстоятелства от другите съдилища, води до правна несигурност и създава възможност лицата, които са преживели ПТП и са получили телесни увреждания, да изпитат допълнителни неблагоприятни страдания. Навежда доводи, че съдът не е отчел увеличаването ръста на средната месечна работна заплата за страната по официални данни на НСИ за периода от 2005 г. до 2016 г., увеличаването на минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ежегодното увеличаване на размера на застрахователните премии по тази застраховка, ежегодното поскъпване на цената на живота, инфлационните процеси и увеличаването на пазарната стойност на всички стоки от първа необходимост. Счита, че съдебният състав не е отчел в достатъчна степен младата възраст на пострадалия, получените при процесното ПТП изключително тежки травматични увреждания, техния вид и характер, не е оценил в пълна степен обема на неимуществените вреди, които С. Ш. е претърпял и ще продължава да търпи от уврежданията, получени при процесното ПТП.
Касаторът поддържа също, че въззивният съд неправилно е определил съпричиняването от страна на пострадалия в размер 50 %, не е взел предвид спецификата на механизма на процесното ПТП, не е анализирал значението на мястото на удара и не е съобразил дължимото поведение на всеки участник в ПТП-то. Според касатора изводите на апелативния съд, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и е основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, понеже ищецът бил допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като не е спрял преди кръстовището и не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „О. А. , управляван от С. Ц. А., не съответстват на събраните доказателства. Неправилно въззивната инстанция се е позовала на влязлата в сила присъда, тъй като поведението на пострадалия не е било предмет на присъдата, защото в настоящия случай съпричиняването не е елемент от състава на престъплението. Касаторът излага и доводи, че приетият от въззивния съд процент на съпричиняване е прекомерен и неотговарящ на действителното правно положение. Моли касационната инстанция да отмени въззивното решение в обжалваната част и да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания Л. И. АД да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер 390 000 лв. за търпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК– въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и СЕС, като един от въпросите е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? – поддържа се противоречие с решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II, т. о.
2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и в бъдеще, както и всички онези негативни преживявания, които изпълват съдържанието на понятието „неимуществени вреди“? – противоречие с Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.; по този въпрос касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
3. Въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е разрешен в противоречие с указанията, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, TK, II т. о.
4. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време? – противоречие с решение № 214/08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о.
5. Следва ли при определяне степента на съпричиняване да бъде установен действителният обем, в който пострадалото лице и делинквентът са допринесли за настъпването на произшествието? – противоречие с решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 105/19.06.2017 г. по гр. д. № 60353/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Ответникът „Застрахователна компания Л. И. АД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното/ чрез процесуален представител адвокат Д. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 10.02.2022 г. Счита, че не са налице основания за отмяна на решението като неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон по приложението на чл. 52 от ЗЗД и на задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК. Поддържа, че изводите на въззивния съд са съобразени с всички събрани по делото доказателства и че фактическата обстановка по делото е безспорно изяснена, както по отношение на получените от пострадалия травматични увреждания, така и относно интензитета на претърпените от него болки и страдания. Счита, че съдът е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за определяне на дължимото застрахователно обезщетение, като в тази насока е кредитирал съдебно-медицинската експертиза и е достигнал до правилен извод, че справедливо обезщетение за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди е 110 000 лв. Намира тази сума за съобразена с продължителността на периода, през който пострадалият е търпял болки и страдания, неговата възраст и икономическите условия в страната към датата на ПТП, лимитите на отговорност към момента на деликта и съдебната практика за подобни случаи.
Касационната жалба е редовнa - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Въз основа на влязлото в сила в осъдителната част първоинстанционно решение на Софийски градски въззивният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество - застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че „Застрахователна компания Л. И. АД дължи на ищеца заплащането на обезщетение за всички вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 23.07.2016 г. по вина на водач, ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника.
По отношение на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца съдебният състав на основание чл. 300 ГПК се е позовал и на влязлата в сила на 11.07.2017 г. присъда № 140 от 2017 г. по НОХД № 1335/2017 г. на Районен съд Плевен, с която С. Ц. А. е признат за виновен в това, че на 23.07.2016 г. в [населено място], на [улица]при управление на МПС - л. а. „О. А. е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост е причинил на С. Р. Ш. средни телесни повреди, изразяващи се в политравма, тежка черепно мозъчна травма с излив на кръв в черепната кутия и контузия на мозъка, двустранно счупване на двете китки и счупени тазови кости, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затрудняване движението на горните крайници и на снагата, като деянието е осъществено при условията на независимо съпричиняване със С. Ш., който по същото време и на същото място управлявал МПС - мотоциклет марка „Дукати”, като на дееца е наложено административно наказание „Глоба“.
Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице доц. д-р М. М. Г., въззивната инстанция е установила, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил политравма - тежка черепно-мозъчна травма, травматичен субарахноиден кръвоизлив, мозъчна контузия в дясно слепоочно, мозъчен оток, открито счупване на лявата китка, счупване на дясната лъчева кост на типично място, счупване на таза - седалищната кост, симфизиолиза, множество охлузвания и натъртвания; в пряка и непосредствена причинна връзка с черепно-мозъчната увреда е настъпило усложнение на черепно-мозъчната увреда - епилепсия, а във връзка с травмата на таза - пълна атрофия на десния тестис; през 2017 г. пострадалият е диагностициран с неинсулинозависим захарен диабет, без данни за усложнения, което е последица от претърпяната политравма, преживения стрес и посттравматичен шок, наложили продъжителна реанимация, вкл. и кръвопреливане; поради черепно-мозъчната травма и възникналото тежко усложнение - оток на мозъка са е наложила оперативна интервенция - трепанация на черепа, но въпреки това при ищеца се е проявила епилепсия.
Съдебният състав е констатирал, че състоянието на ищеца е било постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на ищеца, счупванията са причинили временно затрудняване на движението на снагата, атрофията на десния тестис - трайно затрудняване на функциите на половия орган, а развитият неинсулинозависим диабет - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; диабетът, атрофията на тестиса и епилепсията ще съществуват до края на живота на С. Ш. и ще налагат постоянен лекарски контрол и евентуално допълнително лечение; след подобна мозъчна увреда перспективите пред ищеца не са благоприятни, като се очакват тежки последици, включително пълно оглупяване. Приел е за установено, че лечението на ищеца продължава, той следва да спазва диета за овладяване на диабета, да приема лекарства за борба с епилептичните гърчове, да извършва постоянен контрол на развитието на мозъчната увреда, тъй като при липса на поддържащо лечение и неспазване на правилен режим на живот може да настъпи постравматична деменция; при епилепсия оплакванията са свързани с чести и силни по интензитет пристъпни главоболия, пристъпи от световъртеж; пострадалият ищец не трябва да се претоварва физически и мисловно, трябва да избягва гледане на телевизия, продължително четене, места с висок шум; към момента на прегледа говорът на ищеца е възстановен, но трудно разбираем, поради нарушена артикулация, проявява се забързан и забавен говор, нарушена лицева мимика. Констатирал е, че след проведените оперативни интервенции, са налице видими белези в областта на двете ръце и на десния крак, като пострадалият ще изпитва болки при физическо натоварване и при промяна на атмосферните условия. Към момента на прегледа пострадалият не е напълно възстановен и има трайни последици от уврежданията - посттравматична епилепсия, нарушен говор, развит диабет, атрофия на тестис, белези по тялото, като прогнозата за пълно възстановяване на ищеца по отношение на централната нервна система не е напълно оптимистична.
По отношение на психичното здраве на ищеца въззивният съд е обсъдил заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвено от вещо лице д-р Т. Б. К. и е приел, че ищецът е преживял реакция на стрес след хронична психотравма, разстройство в адаптацията и реактивна депресивна реакция; негативното емоционално състояние първоначално е било силно, настроението към момента на прегледа е дистимно, пострадалият е съобщил за душевна празнота и загуба на смисъл, като следствие от хроничната психотравмена ситуация. Вещото лице описва ищеца като сензитивен и уязвим, с желание да прикрие това чрез компенсаторно самоуверено поведение, и дава заключение, че преживеният стрес е оставил в него трайно негативно емоционално състояние, като е налице пряка връзка между отрицателното емоционално състояние, породено от последствията от процесното ПТП, и появилите се при него невротични разстройства. Според д-р К. прогнозите за възстановяване на психичното здраве на ищеца са оптимистични и зависят от рехабилитационните мерки.
След обсъждане на показанията на свидетелите Х. П., Ц. Ш. - майка на ищеца и М. Ш. - брат на ищеца, съдебният състав е приел, че пострадалият около две седмици е бил в кома, с опасност за живота, в болницата буйствал и си откачал шините, а след изписването му в продължение на половин година ищецът е бил неподвижен, на легло, не можел да се обслужва сам, не можел да ползва опорни средства, защото ръцете му били счупени и имал метални фиксатори, майка му е била постоянно край него, посещавали го рехабилитатори и масажисти, като и към момента на разпит на свидетелите ищецът продължава да ходи на рехабилитации. Свидетелите сочат, че ищецът се оплаква, че го болят китките, главата, има болки в кръста, накуцва, към края на деня има леки залитания в походката, както и няма пълен обем на движения на ръцете. Ищецът има белези на главата в дясната част, над ухото, както и на двете китки, има промени в говора, а след като се раздразнел и ставал агресивен, говорът му се променял повече и ищецът губел координация. Според свидетелите преди процесното ПТП ищецът имал много приятели, с всеки се разбирал, бил контактен, а след инцидента се затворил, усамотил и се е асоциализирал, не споделял, изнервял се бързо и станал много раздразнителен и агресивен. Преди процесното ПТП той е бил активен физически, тренирал бокс, тенис, а след инцидента не може да спортува. Възникнали и проблеми в работата му като архитект, клиентите му започнали да го възприемат по различен начин и се отдръпнали от него, той не можел да ги обслужва нормално, тъй като рисуването му било трудно, а писането - невъзможно. Според свидетеля Х. П. ищецът се притеснявал, че и близките му са разстроени от това, което се е случило с него, имал чувство за самообвинение, защото си купил мотора, а родителите му били против. Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания, тъй като те се подкрепяли от останалия доказателствен материал и свидетелите описвали лично възприети от тях факти, които били житейски логични свързани с инцидента.
Във връзка с представените във въззивното производство доказателства за новооткрит захарен диабет тип 1 и за проведени лабораторни изследвания във връзка с това заболяване въззивната инстанция е обсъдила заключенията на допуснатите в производството пред Софийски апелативен съд единична и тройна съдебно-медицински експертизи, изготвени от ендокринолози д-р Р. Б. М., д-р Е. Н. В., д-р К. А. Н. и д-р Ц. В. Г., и е приела, че ищецът е диагностициран със захарен диабет тип 1 през април 2020 г. по повод кетоацетоза и големите симптоми на заболяването, към момента ищецът е на антидиабетна терапия на четири приема и е обучен за хранителен режим и работа с инсулинова писалка, като заболяването е доживотно, но може добре да се контролира. Изложила е съображения, че заболяването от захарен диабет тип 1 е автоимунно, проявява се при млади хора и деца, като при тях не винаги има проявена фамилност; за проявлението на заболяването значение има генетичната предразположеност и фактори от околната среда, като стресът може да бъде допринасящ фактор за отключване на този тип захарен диабет. Продължителната борба, която ищецът е провел за своето физическо възстановяване, продължаваща и понастоящем, както и силният и продължаващ физически и психически стрес на ищеца са причина за проявлението при ищеца на посоченото заболяване – захарен диабет тип 1. При обсъждането на това заболяване и определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав е съобразил, че процесното ПТП е само отключващ фактор на това заболяване, и че за заболяването на ищеца обективно би следвало да има и други причини, освен деликта.
За да определи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер 220 000 лв., въззивният съд е съобразил следното: възрастта на ищеца към момента на настъпване на процесното ПТП – 27-годишен; претърпените от него травми, довели до пълна и необратима промяна в неговия живот – претърпяната политравма, тежка черепномозъчна травма, няколко счупвания, претърпени операции, претърпяното състояние опасно за живота, продължителния възстановителен период, трайните последици от травмите – епилепсия, атрофия на тестис, белезите по тялото и проявилия се захарен диабет тип 1, които състояния са до живот и изискват постоянно поддържащо лечение; претърпения стрес и преминаването на ищеца в продължително депресивно състояние, продължителния период, през който е бил обездвижен и е имал нужда от помощ в ежедневието; настъпилата промяна, засягаща всички сфери от живота на ищеца - личния, професионалния и социалния живот; неблагоприятните перспективи, които вещите лица са дали за развитието на здравословното състояние на ищеца, момента на настъпване на увреждането, доказаните конкретни, индивидуални и субективни изживявания на ищеца, както и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Относно инвокираното от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца поради несъобразяване със знак Б1 „Пропусни движещите се по път с предимство“ - несъобразяване с предимството на лек автомобил „О. А. , поддържано и във въззивното производство, съдебният състав въз основа на заключението на съдебната авто-техническа експертиза /САТЕ/, изготвено от вещо лице инж. П. Д. П., и протокола за оглед на местропроизшествието е установил механизма на процесното ПТП и е направил извод, че ищецът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като при наличието на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ в неговата посока на движениe, не е спрял преди кръстовището и не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „О. А. . Приел е, че процесното ПТП е реализирано в тьмната част на денонощието, при сухо пътно платно, топло време, включено улично осветление, асфалтова настилка, на прав и хоризонтален пътен участък без неравности и особености; по пътя на движение на лекия автомобил е поставен пътен знак „Път с предимство“ и допълнителен под него указващ, че пътят с предимство е за отклонението наляво; за идващите насрещно, по който път се е движил ищецът със своя мотоциклет, има поставен пътен знак за пресичане на път с предимство; светофарната уредба на кръстовището не е работела, същата е била мигаща жълта светлина. Въззивният съд е установил скоростта на движение на автомобила и мотоциклета в района на произшествието и към момента на удара, взел е предвид отстоянието, на което се е намирал автомобилът в момента, в който мотоциклетът е навлязъл в кръстовището било, отстоянието на мотоциклета от мястото на удара в момента на навлизане на лекия автомобилв лявата половина на пътя, отчел е опасната зона за спиране на двете МПС и е заключил, че ударът не е бил технически предотвратим: за водача на автомобила движейки се със скорост 46 км/ч непосредствено преди ПТП - от момента, в който мотоциклетът е навлязъл в кръстовището; за мотоциклетиста, който се е движел със скорост 60 км/ч непосредствено преди ПТП - от момента, в който автомобилът е навлязъл в траекторията му. Ударът е бил предотварим за мотоциклетиста при движение с разрешената скорост от 50 км/ч. Въззивната инстанция е изложила съображения, че ако пострадалият беше спазил предписанията на вертикалната маркировка - да спре пред кръстовището и да пропусне автомобила, ПТП е нямало да настъпи, поради което е приела, че поведението му е противоправно и e в причинна връзка с настъпването на инцидента и е налице основание за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението. За да определи обема на съпричиняването от страна на ищеца – 50 %, въззивният съд е преценил, че допуснатото от ищеца нарушаване на правилата за движение по пътищата е поне толкова тежко, колкото и нарушението на водача на автомобила и че поведението на ищеца е причина за настъпването на ПТП поне в такъв обем, в какъвто е причина и поведението на водача на лек автомобил „О. А. .
Предвид определения обем на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдебният състав е заключил, че дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП е в размер 110 000 лв.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите четири материалноправни въпроса, формулирани от касатора, са относими към критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд. Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване по релевантните правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение по тях с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора ППВС № 4/23.12.1968г., решения на ВКС и други служебно известни на съдебния състав решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. ал. 1, т. 3 ГПК следва да се приеме, че не е осъществена предвидената в посочената разпоредба допълнителна предпоставка. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай касаторът не е посочил защо счита, че формулираният от него втори правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – не е изложил твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито е посочил настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, нито е обосновал непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. По формулираните от касатора релевантни правни въпроси е създадена константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Не се касае до неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, нито е налице непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на друга съдебна практика.
Последният правен въпрос, посочен в изложението към касационната жалба, е относим към приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. При преценка за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия ищец въззивният съд не се е отклонил от формираната трайноустановена практика на ВКС, обективирана в множество решения на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 64/16.05.2019 г. по т. д. № 1781/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т. д. № 36/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 141/31.08.2017 г. по т. д. № 2272/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 34/15.07.2019 г. по т. д. № 1562/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60104/29.06.2021 г. по т. д. № 1353/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60023/02.08.2021 г. по т. д. № 2956/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., цитираните от касатора и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Според константната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно-превозно средство, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице при ПТП е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно-превозно средство, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, както нарушенията на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача на съответното МПС, така и задълженията на всички участници в движението. При преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да определи конкретния принос за причиняване на съответното ПТП и вредоносния резултат на всеки един от участниците и да разпредели отговорността на причиняването на деликта.
В съответствие с константната практика на ВКС въз основа на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдебният състав е установил механизма на настъпване на процесното ПТП, определил е приноса на всеки от участниците, направил е извод за съпричиняване на вредоносния резултат, като е определил съпричиняване от страна на пострадалия ищец в размер 50 % и е редуцирал съразмерно размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди. Въззивният съд е извършил преценка на събраните в производството доказателства и въз основа на тях е приел за доказано, че поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. При определяне на съотношението на приноса на пострадалия ищец и на виновния водач въззивният съд е взел предвид и е изложил съображения във връзка с поведението и на двамата участници в произшествието. Твърденията на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд поради липса на доказателства за поведение на ищеца, с които да е съпричинил увреждането, представляват оплаквания за неправилност на решението, по които настоящият съдебен състав не може да се произнесе в производството по чл. 288 ГПК. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е осъществена поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по последния правен въпрос.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК също е неоснователен, тъй като касаторът нито е посочил кой правен въпрос според него е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, нито е посочил такива актове.
Касаторът не дължи внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10548 от 03.11.2021г. по в. гр. д. № 6216/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 5977 от 09.08.2019 г. по гр. дело № 15948/2017 г. на Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 20 състав /погрешно посочено във въззивния съдебен акт решение № 6770 от 12.10.2017 г. по гр. дело № 16826/2015г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав/ в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Р. Ш. срещу „Застрахователна компания Л. И. АД, [населено място] иск с правно основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над присъдената сума в размер 110 000 лв. до пълния предявен размер 500 000 лв. - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на 23.07.2016 г., ведно със законната лихва от 23.07.2016 г. до окончателното изплащане.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.