Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ МИРЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 7001 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД М. С. към Агенция „Митници”, чрез процесуален представител юрк. В., против Решение № 90 от 26.05.2022 г., постановено по адм. дело № 38/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което са отменени Решение № РЗМ-5 800- 1721/32-419668 от 23.12.2021 г., Решение № РЗМ-5800-1723/32-419706 от 23.12.2021г., Решение № РЗМ-5800- 1725/32-419722 от 23.12.2021г. и Решение № РЗМ-5800-2/32- 729 от 04.01.2022г., издадени от директора на ТД М. С.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че в решението липсват мотиви по основните въпроси. Твърди, че митническите органи са установили всички характеристики и състояние на стоките, декларирани за внос. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърдят административните актове. Моли да се намалят разноските на дружеството за заплатен адвокатски хонорар. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Бул ауто груп” ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. О., по съображения, изложени в представен писмен отговор и писмено становище, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Кюстендил са:

1.Решение № Р3М-5800-1721/32-419668 от 23.12.2021г. на Директора на ТД М. С. с което е определил митническа стойност по МД МRN №21BG005700016208R5/07.09.2021г. за стока употребяван автомобил-ударен, марка NISSAN, модел QUASHQUAI, в размер на 27 206лв. и е задължил дружеството да доплати възникналите допълнително публични държавни вземания в размер на 2347,69лв. - мито и 5164,92лв. - ДДС, заедно с дължимата на осн. чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛДТДПДВ вр. с чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, лихва върху главницата, считано от 05.08.2021г.

2. Решение № РЗМ-5800-1723/32-419706 от 23.12.2021г. на директора на Териториална дирекция М. С. с което е определил стойност по МД MRN № 21-BG005700016159R0/02.09.2021r., както следва: за стока № 1- употребяван автомобил ударен, марка INFINITY, модел Q50 HYBRID PREMIUM, в размер на 6393,00лв.; за стока № 2 - употребяван автомобил ударен, марка CHEROKEE, в размер на 11008,00лв.; за стока № 3 - употребяван автомобил ударен, марка SUBARU, модел OUTBACK, в размер на 5550,00лв.; задължил „Б. А. Г. ЕООД да доплати възникналите допълнително публични държавни вземания в размер на: за стока № 1 по МД - 441,31лв. - мито и 970,88лв. - ДДС, заедно с дължимата лихва върху главницата, считано от 02.09.2021 г. ; за стока № 2 по МД - 679,06лв. - мито и 1493,93лв. - ДДС, заедно с дължимата лихва върху главницата, считано от 02.09.2021г.; за стока № 3 по МД - 366,73лв. - мито и 806,80лв. - ДДС, заедно с дължимата лихва върху главницата, считано от 02.09.2021г.

3. Решение № P3M-5800-1725/32-419722 от 23.12.2021г. на директора на Териториална дирекция М. С. с което определил митническа стойност по МД МRN №21BG005700016207R6/07.09.2021г. за стока употребяван лек автомобил - наводнен, марка BMW, модел 550, в размер на 13 610лв. и задължил „Б. А. Г. ЕООД да доплати възникналите допълнително публични държавни вземания в размер на 792,48лв. - мито и 1743,46лв. - ДДС, заедно с дължимата на осн. чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛДТДПДВ вр. с чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, лихва върху главницата, считано от 07.09.2021г.

4. Решение № P3M-5800-2/32-729 от 04.01.2022г. на директора на Териториална дирекция М. С. с което определил митническа стойност по МД МRN №21BG005700015726R9/05.08.2021г. за стока лек автомобил, наводнен, марка INFINITY, модел JX35, в размер 7872лв. и задължил „Б. А. Г. ЕООД да доплати възникналите допълнително публични държавни вземания в размер на 590,73лв. мито и 1299,60лв. - ДДС, заедно с дължимата лихва върху главницата, считано от 05.08.2021г.

Остойностяването на процесните стоки е по реда на чл.74, 3 Регламент (ЕС) № 952/2013. След регистриране на МД митническите служители са извършили проверка на декларациите, а именно документален контрол на придружаващите документи. От дружеството са изискани допълнително информация и документи свързани с декларирания внос. Посочено е, че във връзка с предлагания метод е извършен сравнителен анализ между декларираните с МД на дружеството митнически стойности на стоките, попадащи в същите кодове по КН на EС и със същата държава на произход; че са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние върху тяхната икономическа стойност като физическите, функционалните и качествените им характеристики, доброто име на остойностяваните стоки, както и че е направена справка в интернет сайтове. На основание чл.22, 6, ал.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, до управителя на „Б. А. Г. ЕООД са изпратени уведомления на 08.10.2021г. за започналите административни производства по издаване на решения във връзка с осъществения внос по МД и за образуваните административни преписки, като са изложени и съображенията/мотивите, на които ще се основават решенията.

Съдът е приел, че административните актове са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.

С оглед на така установеното съдът е стигнал до извод, че липсват както доказателства, така и аргументи в оспорените решения във връзка с изложената последователност за остойностяването на стоките, вкл. по метода по чл.74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съдът е посочил, че органът без да оспорва автентичността на представените документи - фактури/договор за придобиване на стоките, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на същите. По делото не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума в приложените фактури, договори, записи на трансакции и др., при условие, че се признава автентичността им.

При тези мотиви АС-Кюстендил е отменил процесните административни актове.

Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изложени са конкретни мотиви.

Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

По делото няма спор за факти, наличните такива, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби.

Безспорно митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от „а” до „г”, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

С чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Най-сетне, независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.

Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, 1, б. „а“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение.

Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки.

Напълно формално в административните актове е посочено, че са отчетени конкретните качествени и функционални характеристики на автомобилите. Липсват доказателства, че са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние на върху тяхната икономическа стойност. Извършването на справка на страниците на интернет сайт / каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод.

Като е отменил процесните решения на митническия орган съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Искането за изменение на решението в частта на разноските по чл.248, ал.1 от ГПК е следвало да се предяви пред първоинстанционния съд в срока за обжалване на решението.

При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касация на „Бул ауто груп” ЕООД следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 1 800лв. за заплатен адвокатски хонорар. Разноските следва да бъдат понесени от А. М. /така 1 т. 6 от ДР на АПК/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на материалния интерес по спора и фактическата и правна сложност на казуса.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 90 от 26.05.2022 г., постановено по адм. дело № 38/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Бул ауто груп" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Дупница, ул. „Саморанска" №4, сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ