О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50684

гр. София, 08.12.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 215 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото ВЕЛТТЕД АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД и „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ“ ООД /н/ против решение № 211/11.08.2021г. по в. т. д. № 352/2020г. на Апелативен съд –В. Т. с което е потвърдено решение № 175/22.07.2020г. по гр. д. № 100083/2019г. на Окръжен съд – Габрово, с което е уважен предявения от „О. Б. БАНКА“ АД иск по чл. 135 от ЗЗД, във вр. с чл. 649 от ТЗ, като е обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Велттед инвест” ООД (н) действието, извършено от „Велттед инвест“ ООД /н./ по внасяне на непарична вноска в капитала на „В. А. М. ЕООД, изразяваща се в право на собственост върху недвижими имоти, описани подробно в решението.

Касаторите поддържат, че решението е недопустимо, съответно неправилно, поради което искат обезсилване/ отмяна на същото. Претендират направените по делото разноски.

Ответниците по жалбата и ищеци по делото, О. Б. БАНКА АД и В. И. Г. – синдик на „ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ“ ООД /н/, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният състав е намерил, че иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ (чл.649, ал.1 ТЗ). В случая „Обединена българска банка“ АД е предявила иска като кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност за „Велттед инвест“ ООД /н/ и предвид бездействието на синдика към този момент.

Изложени са съображения, че като правно действие, представляващо особен вид отчуждение, апортът попада в хипотезата на чл.135 ЗЗД, и може да се иска да бъде обявено за недействително спрямо кредитора, при наличието и на другите предвидени за това предпоставки - увреждане на кредитора и знание за същото у длъжника, както и знание на лицето, с което длъжникът е договарял, ако действието е възмездно.

Констатирано е, че приетите в производството по несъстоятелност вземания на „ОББ“ АД са възникнали преди датата на апорта, който е вписан на 23.01.2015г., а именно на 30.07.2010г. със сключване на договора за кредитна линия, по който „Велттед инвест“ ООД е съдлъжник, обезпечил кредита с договорна ипотека, и на 04.06.2007г. със сключване на договора за инвестиционен кредит, по който „Велттед инвест“ е съдлъжник, с учредена от него договорна ипотека. Съставът се е позовал на трайната съдебна практика, че увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, вкл. и когато възможността на кредитора да се удовлетвори намалява. В случая е заключено, че е налице увреждане на кредитора с апортирането на имуществото и въпреки получения срещу неимуществената вноска дял от капитала на дружеството - приобретател, тъй като актът на апортиране намалява значително възможността за удовлетворяване на кредитора на длъжника, с оглед придобиване на дялове от капитала на дружеството-приобретател, спрямо който актив принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо, отколкото срещу недвижими имоти. Изложени са и допълнителни съображения, че в конкретната хипотеза впоследствие тези дружествени дялове от капитала на дружеството - приобретател, са продадени от длъжника на стойност значително по-ниска /повече от десет пъти/ от стойността на апортираното имущество. Посочено е, че паричните средства от продадените дружествени дялове са бързо ликвидно имущество, с което дружеството-длъжник може да се разпореди най-бързо и лесно и по този начин да се осуети възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността.

Въззивният състав е споделил като правилно и възприетото от ОС - Габрово, че след като С. А. е едноличен собственик на „В. А. М. ЕООД - дружеството-приобретател, и същевременно е и управител на длъжника „Велттед инвест“ ООД, е налице свързаност на двете дружества по смисъла на пар.1, ал.1, т.3 и ал.2 от ДР на ТЗ, предвид на което е приложима презумпцията чл.135, ал.2 ЗЗД, вр. чл.649, ал.4 ТЗ, която останала необорена от ответниците. Отделно е счел, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на кредитора. В тази връзка се сочи, че с подписване на споразуменията от 04.09.2017г., безвъзмездно е обременено имуществото на „Велттед инвест“ ООД /н/ - признато и поето е значително по размер задължение без уговорка за насрещна престация. „Велттед инвест“ ООД /н/ е имало задължения към кредитори, включително към „Обединена българска банка“ АД, още през 2015г. - 2016г., т. е. преди сключване на споразуменията от 04.09.2017г. С оглед на изложеното, съдът е заключил, че при подписване на споразуменията от 04.09.2017г. е налице знание у представителните органи на „Велттед инвест“ ООД /н/, че чрез встъпването на дружеството в значително по - размер задължение намалява възможността кредиторите му да се удовлетворят от неговото имущество.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При предявяване на иск по чл.649 ТЗ, във връзка с чл.135 ЗЗД от кредитор на несъстоятелността следва ли да се доказва бездействието на синдика с оглед активната легитимация на ищеца?; 2/ Дали знанието за увреждане по чл.135, ал.2 ЗЗД се презюмира в случаите на съвместно представителство от двамата управители на ООД, които упражняват представителната си власт винаги заедно и в случаите, когато само единият от тях е свързано лице смисъла на § 1, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон с приобретателя на имуществото?; 3/ Следва ли ищецът-кредитор да доказва наличието на вреда, респ. съдът следва ли да изследва този въпрос, в случая, когато: се внася непарична вноска в съществуващо ООД, което дружество притежава и други активи, когато се има предвид, че стойността на дяловото участие на апортиращото дружество е определяема величина, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ и предвид значително по опростената процедура по принудително изпълнение върху дружествени дялове, отколкото тази при продажба на недвижим имот?; 4/ Представлява ли съществено нарушение на производствените правила обстоятелството, че съдът не е разпределил в доказателствена тежест на ищеца и нему е указал доказването на вреда, респ. не е изследвал този въпрос?“ Касаторите се позовават на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:

Въпрос № 1 /относим към допустимостта на атакувания акт/ не може да предпостави допускането на касациониня контрол, тъй като не е налице поддържаната от жалбоподателите евентуална недопустимост на въззивното решение. В безпротиворечивата практика на ВКС се приема, че „бездействие на синдика“ по см. на чл.649, ал.1 ТЗ е налице, ако към момента на завеждане от кредитор на несъстоятелността на иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ /между които е и искът по чл. 135 ЗЗД/ не е налице заведен със същия предмет иск от синдика. В конкретния случая такъв предхождащ предявяването на настоящия иск синдикът не е предявил, поради което банката – ищец в качеството си на кредитор на несъстоятелността е активно легитимирана по него. Ирелевантно за допустимостта на иска е каква част от преклузивния едногодишен срок по чл.649, ал.1 ТЗ е изтекъл към момента на упражняване по исков ред от кредитора на потестативното му право по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ, доколкото този срок да не е изтекъл и няма предхождащо упражняване на потестативно право със същия предмет от синдика.

Втори въпрос също не може да обуслови касационния контрол, тъй като спрямо него не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото, видно от мотивите на въззивното решение, при постановяването му не е взето предвид съвместно представителство на двама управители на ООД.

Последните два въпроса, свързани с наличието на вреда, също не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като „вредата“ не е част от фактическия състав на чл.135 ЗЗД, поради което те не са включват в предмета на спора. Съобразно безпротиворечивата практика на ВКС елемент от ФС е „увреждане“, вкл. опасност от такова, но не и „вреда“.

Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – Тълкувателно решение № 1/2009г. по тълк. д. № 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това, следва да се отбележи, че точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към преодоляване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл.649 ТЗ и чл.135 ЗЗД са достатъчно ясни и по приложението им е налице съдебна практика на ВКС, постановена при действието на чл.290 ГПК: решение № 639/ 06.10.10. по гр. д. № 754/09г. на IV г. о. на ВКС; решение № 407/29.12.14г. по гр. д. № 2301/14г. на IV г. о. на ВКС; решение № 18/04.02.15г. по гр. д. № 3396/14г. на IV г. о. на ВКС; решение № 261/ 25.06.15г. по гр. д. № 5981/14г. на IV г. о на ВКС; решение № 50/12.05.17г. по т. д. № 731/16г. на I т. о. на ВКС; решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на II т. о. на ВКС; решение № 60126/19.07. 2022г. по т. д. № 480/2020г. на ВКС, решение № 56/01.08. 2018г. по т. д. № 1538/2017г. на ВКС, решение № 57/19.07.2010г. по т. д. № 695/2009 г. на ВКС, решение № 149/12.11.2013г. по т. д. № 422/2012г. на I т. о. на ВКС, като нито е налице промяна на законодателството, нито на обществените отношения, налагащи преодоляването й, а атакуваният акт е постановен в съответствие с нея.

С оглед изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211/11.08.2021г. по в. т. д. № 352/2020г. на Апелативен съд – В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.