О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50917

Гр.София, 08.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.2855 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мсервиз 19”ЕООД срещу решение №.662/29.03.22 по г. д.№.7040/21 на СГС, ІІ Дс. – с което реш. №.20035856/2.02.21 по г. д.№.28825/20 на СРС, ГО, 119с., е обезсилено в частта, с която е прието за установено по отношение на дружеството, че трудовото правоотношение, сключено с Б. К. Т. по трудов договор №.67, е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ - и производството в тази част е прекратено, а в останалата му част – с която са уважени предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и чл.221 ал.1 за сумата 5445лв. - е потвърдено.

Ответната страна Б. К. Т. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието за безспорно, че: между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 28.10.19; на 4.06.20 ищцата е отправила уведомление за прекратяването му на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ поради неплащане на трудово възнаграждение-което е получила на същата дата; на 24.06.20 й е била връчена Заповед №.113/18.06.20 за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съдът е намерил, че искът за установяване, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, е недопустим, тъй като е недопустимо самостоятелно установяване на основанието за прекратяване - несъществуването на същото може да се установи в производство по конститутивния иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, в което като преюдициален въпрос ще се разгледа и прекратяването на трудовото правоотношение по реда на чл.327 ал.1 т.3 КТ /реш.№.226/3.08.11 по г. д.№.1470/10, ІІІ ГО/. Поради това и първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан този иск, като недопустимо, подлежи на обезсилване. В останалата му част то е намерено за правилно и законосъобразно. Посочено е, че съгласно чл.335 ал.2 т.3 КТ трудово правоотношение, което се прекратява без предизвестие /каквото е прекратяването по чл.327 ал.1 т.2 КТ/, се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. В текста на законовата разпоредба не се съдържа изискване фактически да е налице основанието за прекратяване - както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.327 ал.1 КТ води до автоматично прекратяване на същото-независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. Поради това и доводите на ответника за неизплащане в пълен размер на дължимото възнаграждение са намерени за ирелевантни за настъпване на факта на прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Отразено е, че в случай, че работникът е упражнил това свое право без основание, работодателят разполага само с възможност да претендира от него обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на правоотношението /реш.№.44/23.02.10 по г. д.№.3101/08, V ГО/. В разглежданата хипотеза е безспорно установено, че изявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие и на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ е достигнало до ответника на 4.06.20 и от този момент трудовото правоотношение е прекратено, независимо дали е основателно или не. Прекратяване не би могло да настъпи само ако се установи, че служителят е злоупотребил с правото си на прекратяване /например за да избегне дисциплинарно наказание „уволнение“ – когато прекратяване не настъпва/, но в случая такива доводи не са въведени от ответника. Отделно от изложеното е посочено и, че разпоредбата на чл.327 ал.1 т.2 КТ действително не поставя каквито и да било условия освен забавянето на плащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. Поради това и прекратяването на това основание не зависи от приложението на чл.245 ал.1 КТ от страна на работодателя. Достатъчно е той да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327 ал.1 т.2 КТ. Ответникът не оспорва, а и от заключението на вещото лице се установява, че част от трудовото възнаграждение на ищцата е било забавено. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на договореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл.245 КТ. При тези обстоятелства и доколкото трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работника, той не е бил длъжен да се явява на работа, не е налице дисциплинарно нарушение по чл.187 ал.1 т.1 КТ и уволнението на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ е незаконно.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1. „Плащането на трудово възнаграждение при условията на чл.245 КТ представлява ли „забавяне на плащането на трудово възнаграждение“ по смисъла на чл.327 ал.1 т.2 КТ?“; 2.“Допустимо ли е при наличие на изрична правна норма в КТ, позволяваща плащане на трудово възнаграждение на две части, работникът да прекратява трудовото правоотношение едностранно след получаването на първата част?“.

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материално - правен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси са неотносими към решаващата воля на съда. Това е така, доколкото въззивната инстанция е приела, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като преди издаването й трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ – с едностранно изявление на работника, което, както и връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, води автоматично до прекратяването на същото независимо от това дали са били налице посочените основания за уволнение/прекратяване; при прекратяване без основание на трудово правоотношение по чл.327 ал.1 КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение /в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, в това число задължителна - реш.№.203/ 30.05.11 по г. д.№.832/10, ІІІ ГО, реш.№.144/23.02.10 по г. д.№.3101/08, ІІ ГО, реш.№.289/18.11.14 по г. д.№.1289/14, ІV ГО и др./ . При това положение въпроси, свързани с това дали действително е била налице забава при изплащането на възнаграждението, респективно дали е било забавено плащането на цялото или част от възнаграждението и дали е бил приложен чл.245 КТ, са неотносими към решаващата воля на съда и изхода на спора /доколкото е коментирано имало ли е забава и приложим ли е бил чл.245 КТ, мотивите са само евентуални и нямат и самостоятелно значение/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.

С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 900лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на реш.№.662/29.03.22 по г. д.№.7040/21 на СГС, ІІ Дс.

ОСЪЖДА “Мсервиз 19“ЕООД да плати на Б. К. Т. 900лв. /деветстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: