О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50900
гр. София, 07.12.2022 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. М.
А. Ц.
като разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 3018/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена от „Консултантски център Европа“ ЕООД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС-Плевен, VI въззивен граждански състав, решение № 143/26.04.2022г. по в. гр. д. № 137/2022г., с което е потвърдено решение № 1426/08.12.2021 г. на РС-Плевен, XII граждански състав, постановено по гр. д. № 5267/2021г., с което съдът е признал на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Ю. П. Ц., извършено със заповед № 003/15.06.2021 г. на управителя на „Консултантски център Европа“ ЕООД за незаконно и заповедта е отменена като незаконосъобразна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението - „педагог“, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225, ал. 1 КТ ответникът е осъден да й заплати сумата от 2479,40 лева - обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на незаконното уволнение през периода от 15.06.2021 г. до 29.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. „Съставлява ли процесуално нарушение едностранно и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, без обсъждане на всички събрани доказателства, които са релевантни за спора, при постановяване на съдебното решение?“; 2. „Следва ли съдът да извърши преценка на всички събрани свидетелски показания, задължен ли е при наличие на противоречие в показанията на две групи свидетели при обосноваване на крайния извод да посочи защо дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други - не и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?“; 3. „Следва ли да се счита уведомен работодателя по отношение бременността на ищцата едва с връченото му решение на ЛКК?“; 4. „Установява ли амбулаторния лист временна неработоспособност на ищцата?“; 5. „Длъжен ли е работодателят в самата заповед или в друг документ да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения? Кога и при какви обстоятелства е установена липсата на качества?“ .
Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови решението си ОС-Плевен, VI въззивен граждански състав е приел, че е налице писмено уведомяване за бременността на въззиваемата страна в срока на предизвестието по прекратяване на трудовото правоотношение, поради което без значение е установяването на по-ранна дата. Ето защо не е било необходимо, първоинстанционният съд да извършва преценка по реда на чл. 172 ГПК на годността на депозираните свидетелски показания. Изложил е че с оглед приложимата Директива 92/85/ЕИО следва да се приеме, че закрилата по чл.333, ал.5 КТ не следва да се счита за предварителна, а такава която действа от момента, в който е налице състояние на бременност по отношение на работничката или служителката. Налице е узнаване от страна на работодателя за бременността на служителката Ц. в срока на предизвестието, поради което спрямо ищцата действа закрилата при уволнение, предвидена в чл.333 КТ. Доколкото не са налице изискванията на чл.328, ал.1, т.1,7,8 и 12, предвидени в ал. 5 на чл.333 КТ, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение правилно е приета от първоинстанционния съд като незаконосъобразна. Заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т. 5 КТ следва по съдържание да отговаря на задължителните постановки развити в т. 5 от ТР № 4 от 01.02.21г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК. В него е предвидено, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т. 5 КТ, и това е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Тъй като защитата на работника се осъществява срещу връчената му заповед, а не по отношение на протоколите от проведена екипна среща, в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ следва да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата. В настоящия случай това условие не е спазено, поради което и на това основание, уволнението е незаконно.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
В изложението по чл.284, ал.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС.
Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос. Така формулирания въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по втория процесуалноправен въпрос. Поставеният въпрос не непокрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въззивният съд е приел, че датата на уведомяването на работодателя за бременността на ищцата се установява не от показанията на св. Ц., а от връчването на решение на ЛКК № 313/02.06.21г., изпратено с писмо от 04.06.21г. Поставеният от касатора въпрос насочва към преценка на извършения от въззивния съд анализ на доказателствения материал. При тази преценка касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд правилно е възприел фактите и доказателствата по делото, т. е. дали решението е правилно с оглед основанията по чл.281, т.3 ГПК за касационно обжалване, която преценка обаче не може да се извърши във фазата по чл.288 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване във връзка с третия поставен въпрос относно това дали работодателят следва да се счита за уведомен за бременността на ищцата едва с връченото му решение на ЛКК, както и по четвъртия въпрос - дали представеният по делото амбулаторен лист установява временна неработоспособност на ищцата. Така поставени, въпросите изискват преценка на фактите и на представените по делото доказателства. Същите изискват извършване на преценка на изводите на въззивния съд, каквато не може да бъде извършена в настоящото съдебно производство по реда на чл. 288 ГПК. Следва да се посочи, че в случая въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, съгласно която при съдържащото се в нормата на чл. 313а КТ задължение за удостоверяване състоянието на бременност и с оглед последиците от липсата на уведомяване от страна на бременната работничка или служителка до момента, в който работодателят заяви основание за прекратяване на трудовия договор в обхвата на закрилата, последният не може да се позове на нейното игнориране в случай, че състоянието се удостовери в срока на предизвестието. Условното задължение за уведомяване по чл. 313а КТ е свързано с личния характер на обстоятелството, подлежащо на съобразяване от работодателя, затова задължението на ползващата се със закрила работничка или служителката възниква от момента, в който бъде известена от работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и съответните права. Заявлението на работодателя, че прекратяването на трудовото правоотношение ще настъпи след изтичане на срока на предизвестието, е такъв факт /в този смисъл - решение № 342 от 02.01.2013 г. по гр. д. № 240/2012 г. ІІІ г. о. на ВКС/. Ето защо и по тези въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по петия въпрос, касаещ задължението на работодателят да посочи конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения. В случая въззивният съд е приел, че защитата на работника се осъществява срещу връчената му заповед, а не по отношение на представените от работодателя протоколи за проведена екипна среща. Съдът е съобразил решението си с т. 3 от ТР № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК на ВКС, съгласно което в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Освен това въззивният съд е възприел мотивите, изложени в първоинстанционното решение, съгласно които в случая работодателят е възпроизвел нормата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ без съответните уточнения, респ. без препращане към друг документ, в който да се съдържат мотивите на заповедта за уволнение, като цитираният от ответника протокол № 6/12.05.2021 г. не е доведен до знанието на ищцата. Така даденото разрешение е съобразено с цитираната от касатора съдебна практика, съгласно която обикновено липсващите качества се посочват в заповедта за прекратяване на трудовия договор, но не съществува пречка заповедта да препрати към друг документ, в който са посочени липсващите качества. Не е необходимо съдържанието на този документ да бъде възпроизведено в текста на заповедта, ако работникът е запознат с този документ и знае какви качества се изискват от него /в този смисъл - решение № 181 от 11.03.2010 г. по гр. д. № 1201/2014 г. на ВКС, IV г. о./. Следва да се посочи, че въпросът кога и при какви обстоятелства е установена липсата на качества на ищцата е фактически и същият не подлежи на проверка в настоящото производство по селекция на касационните жалби.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 143/26.04.2022г. на ОС-Плевен, VI въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 137/2022г., с което е потвърдено решение № 1426/08.12.2021 г. на РС-Плевен, XII граждански състав, постановено по гр. д. № 5267/2021г.
Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143/26.04.2022г. на ОС-Плевен, VI въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 137/2022г., с което е потвърдено решение № 1426/08.12.2021 г. на РС-Плевен, XII граждански състав, постановено по гр. д. № 5267/2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.