О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50243

гр. София, 06.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 3426 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е въз основа на частна касационна жалба с вх.№ 9088 от 27.06.2022 г., подадена от Етажната собственост на сграда с идентификатор 53045.503.212.2 по КККР на гр. Обзор, общ. Несебър, местност „Южен плаж”, чрез управителя Н. В. М., представлявана от адвокат Н. Г. от АК – Б., която е насочена срещу въззивно Определение № 115 от 18.01.2022 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 57/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С обжалваното определение е отменено Определение № 865 от 17.12.2021 г. по гр. д.№ 1722/2021 г. на РС - Несебър и вместо това е допуснато обезпечение на предявен от „Бляк сий инвестмънт тръст” ЕАД иск по чл. 40 ЗУЕС за прогласяване на нищожност или евентуално – за отмяна на решения на Общото събрание на етажната собственост (ОСЕС) на собствениците на самостоятелни обекти в сграда В - Ситон с идентификатор 53045.503.212.2 по КККР на гр. Обзор, проведено на 23.11.2021 г., чрез спиране изпълнението на решенията, с изключение на взетото решение по т. 3 – за избор на управител, при определена парична гаранция в размер на 2 000 лв., вносима от дружеството.

Ответникът по частната касационна жалба „Бляк сий инвестмънт тръст” ЕАД е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК чрез адвокат А. Д. от АК - В.. Счита, че частната касационна жалба е недопустима, тъй като е просрочена. Възразява, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Частната касационна жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 275 ГПК, доколкото (съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК) едноседмичният срок за обжалване на определението за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщението за допуснатото обезпечение от съдебния изпълнител. От представеното уведомление от ЧСИ с рег.№ *, съставено по изп. д.№ 20228000400451 до ЕС на сграда В - Ситон, то е връчено на 20.06.2022 г., поради което подадената на 27.06.2022 г. е в рамките на срока.

Жалбата е насочена срещу съдебен акт, който може да бъде обект на касационна проверка по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 ЗУЕС. По тази причина и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК по правило не подлежат на касационна проверка и определенията, постановени в производства на дела по искове по чл. 40 ЗУЕС.

В случая обаче атакуваното определение е постановено по реда на чл. 389 – чл. 396 ГПК – в резултат от сезирането с молба за обезпечаване на иска по чл. 40 ЗУЕС с налагането на мярката по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС (спиране изпълнението на решението на ЕС, чиято отмяна е поискана). С него исканото обезпечение е допуснато от въззивния съд, след отменяване отказа на първоинстанционния съд, поради което актът попада в приложното поле на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Съгласно тази норма, в случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК съставлява специално правило спрямо общата правна норма по чл. 274, ал. 4 ГПК и дерогира приложението на последната. Наред с това, чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК не препраща към чл. 280, ал. 3 ГПК, което мотивира настоящия състав да приеме, че въззивното определение, с което за първи път се допуска обезпечение, подлежи на касационно обжалване, независимо от това дали самото решение по иска, чието обезпечение е допуснато, би подлежало на касационно обжалване.

Преценявайки наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав на съда намира, че в случая такива отсъстват.

За да постанови своя акт, въззивният съд се е обосновал с тълкуването по т. 3 на ТР № 5 от 24.06.2016 г. по тълк. д.№ 5/2014 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което по своята цел искането за спиране на изпълнението на решения на общо събрание на етажна собственост разкрива съществени сходства с целите и функциите на обезпечителния процес, поради което молбата за спиране на изпълнението на решението на ОСЕС подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство и определението, с което съдът се произнася, представлява по същество произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението”, предвидена в чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно ГПК. При представените до момента на произнасянето на съда доказателства предявеният иск е допустим и вероятно основателен. С оглед обстоятелството, че искането за спиране е направено с исковата молба и съдът се е произнесъл по това искане към момента на образуване на делото, преценката за вероятна основателност на иска се прави на база на твърденията в исковата молба и доказателствата по делото. Съгласно представените нотариални актове, разрешение за ползване, удостоверение за въвеждане в експлоатация, ищцовото дружество е собственик на терена, върху който е построен комплекс от „затворен тип” по смисъла на чл. 2 ЗУЕС, и е инвеститорът, с когото собствениците на самостоятелни обекти са сключили договори с нотариална заверка на подписите. Направена е преценка, че е налице обезпечителна нужда да се постанови спиране на изпълнението на взетите решения, с изключение на решението по т. 3 за избор на управител. В противен случай, при взетите от ОСЕС решения, както за етажните собственици, така и за третите лица – изпълнители на дейностите по поддръжка на комплекса, ще е налице неяснота кой управлява комплекса, кому следва да заплащат таксите за поддръжка и управление, кой следва да възлага и съответно кой следва да изпълнява дейностите по поддръжка на общите части в комплекса. Наред с това е определена и парична гаранция от 2000 лв. – като обезпечение на евентуални вреди за ответника.

С изложението на основанията за допускане на обжалването касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:

„1. Може ли съда да прецени, че искът е вероятно основателен в частта за приложението на особения режим на чл. 2 ЗУЕС, само въз основа на представените към исковата молба доказателства - нотариални актове, разрешение за ползване, удостоверение за въвеждане в експлоатация и един договор с нотариална заверка на подписа, без да са му представени доказателства за наличие на вписани договори с нотариална заверка на подписите с всички етажни собственици в сградата ?;

2. Управлението на сграда в режим на етажна собственост чрез общо събрание и управител/управителен съвет противоречи ли/изключва ли действието на индивидуалните договори за управление и поддръжка, сключени от някои от собствениците с друг собственик ? Може ли неяснота кому да се плащат таксите за управление и поддръжка да представлява накърняване на легитимния интерес, обосноваващ обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” на взетите решения ? Как се степенува важността на легитимния интерес на всички собственици - сградата да се поддържа, спрямо този на молителя - да съществува яснота кому да се плащат таксите за поддръжка ?”.

Касаторът счита, че определението на ОС – Бургас противоречи на т. 3 от ТР № 5 от 24.06.2016 г. по тълк. д.№ 5/2014 г. на ВКС, ОСГК, тъй като съдът не е изследвал дали е налице действителен интерес на молителя от поисканото обезпечение. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК – очевидна неправилност.

Не е налице твърдяното от касатора противоречие с разясненията по т. 3 от ТР № 5 от 24.06.2016 г. по тълк. д.№ 5/2014 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост (чл. 40, ал. 3 ЗУЕС) подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство, като определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията, поради което отсъства основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На следващо място, поставените от касатора въпроси не отговарят на изискването към общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Доколкото определението е постановено в производство по обезпечаване на иск, въззивният съд е бил длъжен да извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на обезпечението – допустимост и вероятна основателност на претенцията, както и наличие на обезпечителна нужда. Изводът дали иска е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. В случая такава е изискана и внесена в размер на 2 000 лева. Въззивният съд е процедирал по указания в закона и практиката на ВКС начин, с което са удовлетворени изискванията към решаващата дейност в производство по чл. 389 и сл. ГПК. Поставените от касатора питания надхвърлят предмета на проверка, дължим в рамките на обезпечителното производство, с оглед което се явяват такива без обуславящо значение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е налице и някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното определение е валидно - постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е от членовете на състава при ясно изразена в акта правораздавателна воля. То е и процесуално допустимо - постановено е в отговор на надлежно сезиране и в рамките на сезирането. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, „очевидната неправилност” е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, довели до постановяването на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (постановен „contra legem”, при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem”, при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма). В случая не се констатират подобни пороци, установими директно от съдържанието на съдебния акт.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 115 от 18.01.2022 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 57/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: