О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50877

София, 29.11.2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1586 по описа за 2022 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Т. Т., чрез адвокат К. Б., срещу въззивно решение № 689 от 25.11.2021 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр. д. № 9360/2021 г.

Касаторът излага доводи за неправилност.

Насрещната страна Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация“ (Дирекцията), представлявана от изпълнителния директор Х. Щ., чрез юрисконсулт М. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С. градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете на В. Т. Т. против Агенцията, за отмяна на заповед за уволнение № 45-56-1/13.01.2021 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на служителя на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Осъдил ищеца В. Т. да заплати на работодателя съдебноделоводни разноски, сторени по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Т. е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 01.11.2002 г. На 22.11.2018 г. между Агенцията и служителя е сключен трудов договор със срок - до завръщане на титуляря по позицията. Считано от 26.11.2018 г. Т. е работил при ответника на длъжността “главен инспектор“ в отдел “Авиационна сигурност“, Дирекция “Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване и правно осигуряване“. На 19.10.2020 г. работодателят е връчил на служителя 3-месечно предизвестие за прекратяване на договора на основание на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ - поради това, че трудовата правоотношение е възникнало след като ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 18.01.2021 г. ответникът е връчил на ищеца заповед № 45-56-1/13.01.2021 г., с която е прекратил, считано от 20.01.2021 г., правоотношението между страните на основание на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ.

Съдът е изложил съображения, че уволнението на ищеца е извършено от лице с работодателска компетентност, служителят е получил лично както предизвестието, така и самата заповед за уволнение, а те самите са достатъчно мотивирани. По основния спорен за делото въпрос - дали основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ е приложимо за срочни трудови договори със срок “до завръщане на титуляря на длъжността“ съдът е изложил съображения, че то е относимо, както за трудовите договори за неопределен срок, така и за срочните трудови договори. Посочил, че уреждането на специални основания за прекратяването на срочните трудови договори не може да обоснове извод, че те не могат да бъдат прекратени на основанията по чл. 328, ал. 1 от КТ; общите основания за прекратяване на трудовия договор едностранно от работодателя са приложими, както за договорите за неопределен срок, така и за срочните трудови договори, в това число и конкретно за трудовия договор със срок до завръщане на отсъстващ служител. Съдът допълнил, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ законодателят не е предвидил изключения за приложимостта й, поради което и приел, че няма пречка същата да послужи за основание за прекратяване от работодателя на договор за определен срок - до завръщане на титуляря на длъжността.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: поетото договорно задължение от работодателя по срочен трудов договор – чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, относно времетраенето на трудовото правоотношение, предоставя ли му възможност за прекратяване на трудовия договор по преценка, при липса на законово задължение; приложима ли е нормата на чл. 20а ЗЗД – задължителни ли са поетите от страните договорни задължения и могат ли да се изменят от работодателя въз основа на норма, която му дава право на преценка; подлежи ли на съдебен контрол самото право на работодателя на преценка по целесъобразност, в случаите, когато с трудовия договор и двете страни са поели задължение, касаещо времетраенето на договора.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въпросите не са коректно зададени спрямо съображенията на въззивния съд, за да постанови крайния резултат по спора и приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. Именно последната норма е приложимата в случая и тълкуването й е от значение за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с В. Т., а не съдържанието на трудовия договор, съответно тълкуването му и уговорения с него срок на действие. По делото не е спорно, нито съдът е приел нещо различно, че договорът между страните е сключен за определен срок и той е до завръщане на титуляра. Няма никакво съмнение, че уговорките във връзка със срока на договора са без значение за наличието на общи основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а и обратното би означавало работниците и служителите да се третират по различен начин според това дали договорът им е срочен или безсрочен, което е недопустимо. Също така, ясно е, че хипотезите, уредени в чл. 328 КТ, вкл. т. 10б на ал. 1, са изрично законово определени основания за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие; те са правна възможност за работодателя и не е нужно, за да ги упражни, да съществува и нарочно законово задължение той да прекрати съществуващото трудово правоотношение.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – юрисконосултско възнаграждение. Размерът му съдът определи на 250 лв., като съобрази предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършената от юрисконсулта работа – изготвяне на отговор по касационната жалба, в който подробно са изложени съдържателни и изчерпателни правни съображения, както във връзка с преценката по реда на чл. 288 ГПК, така по основателността на касационните доводи по чл. 281 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 689 от 25.11.2021 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр. д. № 9360/2021 г.

ОСЪЖДА В. Т. да заплати на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация“ сумата в размер на 250 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: