О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50868

гр. София, 25.11.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втората година в състав:Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1852/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Екопласт Файбър“ АД [населено място], подадена срещу въззивно решение № 10/ 25.01.22г., постановено по гр. д. 345/21г. на Ямболски окръжен съд, с което е осъден да плати на ищцата Р. Й. А., на основание чл. 200 , ал.1 КТ (поради настъпила трудова злополука на 10.11.2017г.) неимуществени вреди в размер на 50000лв. и имуществени вреди (пропуснато трудово възнаграждение) за периода до 05.05.26г.- на основание чл. 200, ал.3 КТ, заедно със законната лихва върху двете суми от 19.06.19г. до окончателното плащане.

В изложението към жалбата се подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсват поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, защото една част от поставените въпроси са неотносими, а по другите съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС - която е трайно установена и не се налага изменението и. Липсва и противоречие на мотивите с правилата на формалната и правна логика. Съображенията за това са следните:

По първия въпрос- „Може ли да се претендира по чл. 200, ал.1 КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение като пропусната полза до навършване на пенсионна възраст?“.

Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с т.2 и т.3 от ППВС 2/81г., съгласно което обезщетението за имуществени вреди обхваща разликата между получаваното преди увреждането възнаграждение и отпуснатата пенсия за инвалидност;...