Р Е Ш Е Н И Е

№ 50243

София, 23.11.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря С. Т. като изслуша докладваното от съдията М. Х. г. д. № 5068 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. Т. С., чрез адвокат К. Р., срещу въззивното решение на Окръжен съд – Кюстендил №260173/11.08.2021г. по в. г.д.№523/2020г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №452/03.06.2022г. по следния въпрос, уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: за задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение между страните, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решения по г. д.№2488/2013г. на ІVг. о.; г. д.№6421/2013г. на ІІ г. о., г. д.№4301/2014г. на ВКС, ІV г. о.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

Съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК влезлите в сила решения са задължителни за страните, съда, който е постановил решението, както и всички останали съдилища и държавни и общински органи, поради което е налице забрана за пререшаването им /чл.299 ГПК/. Пределите на силата на пресъдено нещо са обективни и субективни /чл.298 ГПК/. Първите са свързани с предмета на делото, който е бил разгледан с влязлото в сила решение. Съгласно разясненията дадени в т.18 от ТР №1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, която се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В същия смисъл е и формираната въз основа на него практика на ВКС, споделена и от настоящия съдебен състав /част, от която са решения по т. д.№561/ 2010 г., I т. о., т. д.№883/2010г., I т. о. на ВКС и по г. д.№4301/2014г., ІV г. о. на ВКС, г. д.№2488/2013г. на ІVг. о.; г. д.№6421/2013г. на ІІ г. о./. Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от лица, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение – страните по делото и техните правоприемници /чл.298, ал.2 от ГПК/, а в изрично предвидените случаи и третите лица – решенията постановени по искове за гражданско състояние и брачните искове /чл.298, ал.3 от ГПК/. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някой от тях има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки следващ спор.

По касационните оплаквания:

В жалбата на Р. Т. С. са изложени доводи за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и фактическите и правни доводи на страните. Сочи се, че решението е необосновано, тъй като основния формиран извод на въззивния съд противоречи на влязлото в сила решение, без да са налице настъпили нови факти или правни обстоятелства след неговото постановяване. Предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е отхвърлен в противоречие с разпоредбата на закона. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата „РЕКПЛАСТ“ ЕООД с писмения отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК, чрез адвокат А. А., изразява становище за законосъобразност, обоснованост и правилност на обжалваното решение. Твърди, че същото е постановено въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване на влязлото в сила решение между страните. Излага, че решението е съобразено и с формираната съдебна практика, според която при спор с правно основание чл.59 от ЗЗД за двор, в който се намира сграда – търпим строеж, ползването на двора от собственика на строежа не е без основание. Последното следва да се уреди по правилата на чл.64 от ЗС, поради което и не се дължи обезщетение за ползването му. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на въззивната инстанция. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание Р. Т. С., редовно призована, не се явява. С писмена молба, чрез адвокат К. Р., поддържа жалбата. По същество моли решението на въззивния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира и присъждане на направените разноски, съобразно приложения Списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „РЕКПЛАСТ“ ЕООД, чрез адвокат С. Ц., оспорва жалбата по съображенията изложени в депозирания по делото писмен отговор. По същество на спора моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на въззивната инстанция. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С обжалваното решение Кюстендилски окръжен съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд Кюстендил е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от Р. Т. С. срещу „РЕКПЛАСТ“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 20 340лв., представляваща обезщетение, по 339лв. месечно, за неоснователното обогатяване от ползването без правно основание на ПИ .... по КККР на [населено място], одобрени със Заповед №РД-1896/28.10.2008г., с адрес на имота [населено място], ул. “К. /К./ Н.“ №2, с площ от 339 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор ..., номер на предходен план – парцел І, кв.12 по плана на [населено място], чрез държане в този имот без правно основание на част със застроена площ от 339 кв. м от двуетажна масивна сграда с обща застроена площ от 360 кв. м, за времето от 14.12.2012г. до 14.12.2017г., в това число и за периода от 14.12.2012г. до 15.12.2016г. в размер на 16 283,30лв. и за периода от 16.12.2016г. до 14.12.2017г. в размер на 4056,70лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени обстоятелствата, че ищцата Р. С. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №.., т...., рег.№..., д.№...., а ответникът „РЕКПЛАСТ“ ЕООД е собственик на сграда – „Сладкарски цех 2“ със застроена площ от 360 кв. м, построена в УПИ .., отреден за „Завод за безалкохолни напитки“, в кв.12, по плана на [населено място], състоящ се от 3 578 кв. м празно и застроено място, ведно със съответните идеални части от правото на строеж. Констатирал, че част от стопанисваната от ответника сграда, с площ от 339 кв. м, попада в собствения на ищцата имот.

Съдът посочил, че с влязло в сила решение по г. д.№1581/2008г. на Районен съд – Кюстендил е прието за установено по отношение на „РЕКПЛАСТ“ ЕООД, че праводателите на Р. Т. С. са собственици на 2 829/3 578 ид. ч. от УПИ ..., в кв...., по одобрения със Заповед №385/25.05.1999г. план на [населено място], състоящ се от 3 578 кв. м застроено и незастроено място, при граници: [улица], УПИ ... в кв...., УПИ ... в кв...., [улица] и [улица], включително и частта от имота, върху която е изградена на уличната регулация с [улица], двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща „Сладкарски цех 2“, със застроена площ от 360 кв. м. Със същото било установено, че „РЕКПЛАСТ“ ЕООД не е собственик на правото на строеж върху частта от УПИ ..., кв.... по плана на [населено място] покрай уличната му регулационна линия с [улица], върху която е изградена двуетажната масивна жилищна сграда „Сладкарски цех 2“, с площ от 360 кв. м., като бил отхвърлен предявения иск за премахване на тази постройка, на основание чл.109 от ЗС. Съдът направил извод, че сградата е търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ и като такъв не пречи на упражняване правото на собственост върху терена.

С договор за цесия от 16.05.2017г. ищцата, в качеството на цесионер е придобила от праводателите си /И. П. С., С. П. С., А. Й. С. и М. А. К. – С./ вземане в размер на 20 340лв., представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване на процесния недвижим имот за периода от 15.12.2011г. до 15.12.2016г. С уведомление до „РЕКПЛАСТ“ ЕООД, получено от дружеството на 08.12.2017г. същото било уведомено за извършеното прехвърляне на вземането.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и с оглед изложените в исковата молба твърдения, съдът обосновал извод, че ищцата не оспорва правото на собственост на ответника върху сградата, но се позовава на влязлото в сила решение между страните, с което е прието, че същият не притежава право на строеж за нея. В тази връзка съдът приел, че след осъществяване на правото на строеж то се трансформира в право на собственост върху постройката, поглъща се и става неделима част от правото на собственост, като не може да се прехвърли само правото на строеж върху сграда, построена въз основа на него, нито правото на собственост върху сградата, без правото на строеж. С оглед на това направил извод, че след като ищцата не оспорва правото на собственост на „РЕКПЛАСТ“ ЕООД върху сградата, тя не оспорва и факта, че дружеството е носител на имплицитно съдържащото се в него право на строеж, поради което в качеството собственик на терена, е длъжна да търпи намиращата се в него сграда. Посочил, че в този случай ползването на земята от суперфициарния собственик е рамките на правата по чл.64 от ЗС. В заключение съдът приел, че ответното дружество ползва и държи сградата на собствено правно основание, поради което не дължи заплащане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД. По тези съображения въззивният съд отхвърлил предявения иск като неоснователен.

При извършената касационна проверка, настоящата инстанция не установи пороци, водещи но нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което намира същото за валидно и процесуално допустимо.

По касационната жалба:

Съдът намира за основателно въведеното касационно оплакване за допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл.297 от ГПК. В противоречие с дадения отговор въззивният съд е приел, че ищцата, признавайки правото на собственост на ответника върху сградата не оспорва и правото му на строеж за същата, без да зачете влязлото в сила решение, с което е прието за установено, че ответникът не притежава такова за процесната постройка.

Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на крайния му извод за неоснователност на иска по чл. 59 от ЗЗД. За да бъде уважен същия, всяка от страните следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, твърдените от нея обстоятелства, а именно: ищецът – собственото си обедняване, обогатяването на ответника, както и връзката между обогатяването и обедняването – твърдяното ползване на собствения му недвижим имот, а ответникът – наличие на правно основание за това. В Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленум на ВС, е прието, че връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да е от един или от няколко общи факта, т. е. при твърдения за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД съдът трябва да изяснява дали увеличеното без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго произтича от един общ факт или от обща група факти.

В конкретния случай, с влязлото в сила решение е отхвърлен предявения от праводателите на ищцата срещу ответното дружество иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на процесната постройка, тъй като същата е „търпим строеж“ и ползването от ответника не представлява пречка за упражняване правото на собственост на ищцата. В този смисъл е и константната практика на ВКС /гр. д. № 3733/2020г. на ВКС, І г. о.; гр. д. № 4377 /2007 г. на ВКС, V г. о. и др./, според която при определени хипотези с отмяната на отчуждаването на земята, в която са изградени постройки, представляващи „търпими строежи“ по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ, като процесния, се създава положение, аналогично на правото на строеж върху чужд имот. В този случай, отношенията между собствениците на терена и на постройката ще се уредят по правилата на чл.64 от ЗС, като не е налице неоснователно ползване на имота по смисъла на чл.59 от ЗЗД.

С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото е установено наличието на основание за ползване на процесния имот, върху който попада част от придобитата от ответното дружество стопанска постройка, определена с влязлото в сила решение по гр. д.№1581/2008г. на Районен съд – Кюстендил като „търпим строеж“, не подлежащ на премахване. Пререшаването на този въпрос в настоящото производство е недопустимо, поради което крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, е правилен.

По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила.

Предвид крайния изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р. Т. С. следва да бъде осъдена да заплати на „РЕКПЛАСТ“ ЕООД сумата от 2 000лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260173/11.08.2021г. постановено по в. г.д.№523/2020г. на Окръжен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Р. Т. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на „РЕКПЛАСТ“ ЕООД, ЕИК109581084, [населено място], сумата от 2 000лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: