О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50855

Гр. София, 21 ноември 2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.11.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1941/22 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Р. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №2133/21 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е отхвърлен за размера над присъдените 30 000 лв. до претендираните 70 000 лв. искът на касатора срещу „Агрополихим” АД, гр. Девня с пр. осн. чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 15.01.19 г. при работа на ищеца в ответното предприятие. Отхвърлен е над сумата от 719, 52 лв. до 1216,11 лв. и искът на касатора срещу „Агрополихим” АД, гр. Девня за обезщетяване на имуществени вреди от злополуката/ за лечение и консумативи/.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е допустима срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от тр. злополука. Касационната жалба срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл.200 КТ, за обезщетяване на имуществени вреди с цена 2950,55 лв., е недопустима и следва да остане без разглеждане на осн. чл.280, ал.3 ГПК.

За допускане на обжалването на въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл.200 КТ, касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., р. по гр. д. №4417/15 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №2303/17 г. на трето г. о. и р. по гр. д. №756/18 г. на трето г. о., е решен от въззивния съд въпросът: При определяне на паричното обезщетение следва ли съдът да вземе предвид здравословното състояние на ищеца вследствие настъпилата тр. злополука към настоящия момент? Според касатора не са обсъдени продължителността на болките и страданията на пострадалия работник и последиците от получените увреждания.

В противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК и предхождащите го ППВС №1/53 г., ППВС №7/65 г., ППВС №1885 г., р. по гр. д. №2526/15 г. на трето г. о., р. по гр. д. №1656/13 г. на второ т. о., р. по гр. д. №1733/10 г. на четвърто г. о. и др., е решен процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди в решението си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, възражения и доводи на страните и изложи мотиви по тях.

Според касатора, въззивният съд не е изпълнил това си задължение - не е обсъдил всички доказателства по делото, не е приложил точно императивни материалноправни норми - и е постановил очевидно неправилен съдебен акт.

Основанията по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК са посочени само като квалификация, без да са обосновани откъм общата и допълнителни предпоставки, според приетото в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли иска за обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди над присъдените 30 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв. въззивният съд е приел, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото от тр. злополука лице, с оглед на естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. Трудовата злополука на 15.01.2019 г., предизвикана от падане на голям чувал / с тежест 500 кг./ върху левия крак на ищеца, докато той вървял по площадката за складиране на готова продукция, му причинила счупване на костите на лявата подбедрица в горната трета с накъсване на страничната глава на левия четириглав бедрен мускул. В случая следва да се съобразят претърпените от пострадалия болки и страдания по време и непосредствено след злополуката, последвалите вече три операции, пълната невъзможност да се придвижва сам и без помощни средства в първите 4 месеца; невъзстановената функция на коленната става, без особени перспективи за пълно възстановяване, както и сравнително младата възраст на ищеца/род. през 1990 г./; изживените физически и емоционални страдания. Тези обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност, дават основание за определяне на обезщетение в размер на 30 000 лева.

Според въззивния съд обезщетение в по-висок размер не следва да се присъжда, тъй като не са доказани твърденията на ищеца, че след увреждането е получил инфекция на раната. От заключението на СМЕ се установява, че не е имало открита рана при счупването. Ищецът е престоял няколко дни в болницата, като операцията не е била извършена веднага, но не поради инфекция, а поради необходимостта от поръчване на консумативи и извършване на допълнителни изследвания с оглед извършване на операцията, според констатациите на вещото лице. При данните от обективното изследване и липсата на функционален дефицит, не се полага трайна неработоспособност на ищеца.

Не са налице основания за присъждане на обезщетение в по-нисък размер, тъй инцидентът е довел до необратимо увреждане на колянната става и четириглавия бедрен мускул, без ищецът да е допринесъл за това увреждане, което не е констатирано при първоначалния преглед, насочен към очевидната и спешна травма – счупване на костите на лявата подбедрица в горната трета. Действително, ищецът може да ходи, но не може да извършва физическа дейност - за продължително време и с по-висок интензитет, което с оглед степента на неговото образование и трудов опит, го лишава в дългосрочен план от възможността за извършване на по-доходоносна работа, свързана с по-тежък физически труд. Освен това е в сравнително млада възраст, а има непоправим дефект в походката, както и визуално вдлъбване на левия крак около колянна става, което вероятно се отразява и върху самочувствието и самооценката му относно външния му вид.

При данните по делото и решаващите изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в подлежащата на обжалване част на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС/ ППВС №4/68 г. и решения по чл.290 ГПК/ по материалноправния въпрос за определяне на паричното обезщетение за неимуществени вреди от тр. злополука с отчитане на здравословното състояние на ищеца понастоящем, продължителността на болките и страданията и последиците от увреждането.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. С. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №2133/21 г. от 7.12.21 г. в частта по иска за обезщетяване на имуществени вреди с пр. осн. чл.200 КТ и цена под 5 000 лв.

ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл.200 КТ.

Касаторът не дължи държавна такса.

Делото да се докладва за насрочване в о. с.з.

Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: