Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Р. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №2133/21 г. в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу „Агрополихим” АД, гр. Девня с пр. осн. чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 15.01.19 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната в изложението практика на ВКС/ ППВС №4/68 г. и решения по чл.290 ГПК/ по материалноправния въпрос за определяне на паричното обезщетение за неимуществени вреди от тр. злополука с отчитане на здравословното състояние на ищеца понастоящем, продължителността на болките и страданията и последиците от увреждането.

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение, иска се отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което искът за обезщетяване на неимуществени вреди от трудовата злополука да бъде уважен в пълния предявен размер от 70 000 лв.

Ответникът по жалба „Агрополихим” АД, гр. Девня я оспорва като неоснователна по изложени в отговора на жалбата и в становище от 9.02.23 г. съображения. Намира, че размерът от 30 000 лв. на присъденото на ищеца обезщетение е справедлив и моли да се остави в сила обжалваното решение.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването: В ППВС №4/68 г., р.ІІ е посочено, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания./ р. по гр. д. №4417/15 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Когато непозволеното увреждане се изразява в нанасяне на няколко телесни повреди, броят и видът им е от значение за приложение на посочения принцип в чл. 52 ЗЗД, тъй като съответните обстоятелства са относими към тежестта на увреждащото действие. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение като по този начин съчетано приложи критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания”/р. по гр. д. №2303/17 г. на трето г. о. на ВКС/. При определяне на обезщетението се вземат предвид продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, както и възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая/ р. по гр. д. №756/18 г. на трето г. о. на ВКС/.

По същество на жалбата: За да отхвърли иска за обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди над присъдените 30 000 лв. до предявения размер от 70 000 лв. въззивният съд е приел, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото от тр. злополука лице, с оглед на естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. Трудовата злополука на 15.01.2019 г., предизвикана от падане на голям чувал / с тежест 500 кг./ върху левия крак на ищеца, докато той вървял по площадката за складиране на готова продукция, му причинила счупване на костите на лявата подбедрица в горната трета с накъсване на страничната глава на левия четириглав бедрен мускул. В случая следва да се съобразят претърпените от пострадалия болки и страдания по време и непосредствено след злополуката, последвалите вече три операции, пълната невъзможност да се придвижва сам и без помощни средства в първите 4 месеца; невъзстановената функция на коленната става, без особени перспективи за пълно възстановяване, както и сравнително младата възраст на ищеца/род. през 1990 г./; изживените физически и емоционални страдания. Тези обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност, дават основание за определяне на обезщетение в размер на 30 000 лева.

Според въззивния съд обезщетение в по-висок размер не следва да се присъжда, тъй като не са доказани твърденията на ищеца, че след увреждането е получил инфекция на раната. От заключението на СМЕ се установява, че не е имало открита рана при счупването. Ищецът е престоял няколко дни в болницата, като операцията не е била извършена веднага, но не поради инфекция, а поради необходимостта от поръчване на консумативи и извършване на допълнителни изследвания с оглед извършване на операцията, според констатациите на вещото лице. При данните от обективното изследване и липсата на функционален дефицит, не се полага трайна неработоспособност на ищеца.

Тези изводи, според настоящия състав на ВКС, са отчасти необосновани и незаконосъобразни: От заключенията – основно и допълнително, и разпита на вещото лице – СМЕ в съдебно заседание се установява, че в резултат от злополуката на 15.01.19 г. ищецът е получил счупване на костите на лявата подбедрица в горната трета и разкъсване на страничната глава на левия четириглав бедрен мускул. Счупването на всяка една от костите на лявата подбедрица води до трайно затруднение в движението на крайника – 3-4 месеца за левия голям пищял и около 2 месеца за левия малък пищял. Обичайно възстановителният период е около 4 месеца. При ищеца общият възстановителен период е над година с претърпени две операции. Към настоящия момент според вещото лице основната функция на крайника/ стоене и придвижване без помощни средства/ е възстановена, но са налице ограничения в сгъването и разгъването на лявата колянна става. Установената като усложнение в случая контрактура в областта на лявата колянна става поради разкъсването на страничната глава на левия четириглав бедрен мускул води до ограниченото сгъване и разгъване на ставата и до невъзможност за клякане, изкачване и слизане по стълби. За възстановяване на нормалната походка според вещото лице ще измине значителен период от време, а относно упражняването на тежък физически труд следва да се извършват системни контролни прегледи при специалист – травматолог за преценка до каква степен може да се използва увреденият крак. От показанията на разпитаните свидетели С. и М./ майка и съседка на ищеца/ се установява, че ищецът преживял тежко травмата и първоначалната фаза на трудна подвижност и невъзможност да се обслужва пълноценно сам. Тежко понася и остатъчните негативни промени в здравословното му състояние, свързани с походката и издръжливостта на крака му, както и наложените от тях ограничени възможности за работа и реализация при младата му възраст. При данните по делото въззивният съд не е отчел в достатъчна степен характера и тежестта на увреждането /многофрагментно счупване на долния крайник със скъсване на бедрения мускул/, настъпилите усложнения и трайните им негативни последици за ищеца, свързани с възможностите му да полага труд и житейската му реализация въобще. Затова според ВКС определеният размер на обезщетението от 30 000 лв. е занижен и следва да се увеличи на 40 000 лв. В частта до пълния предявен размер 70 000 лв. претенцията е неоснователна по изложените от въззивния съд съображения – липса на функционален дефицит и процент на трайно намалена трудоспособност /съгл. допълнителното заключение на в. л./ и неустановеност на твърдяната инфекция на раната непосредствено след злополуката, която да е обусловила забавяне на оперативната интервенция и завишаване на болката и неудобствата на ищеца до извършването й.

Въззивното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, в частта, с която искът по чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудовата злополука, е отхвърлен за размера над присъдените 30 000 лв. до 40 000 лв., следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови ново за присъждане на тази разлика от 10 000 лв. В останалата отхвърлителна за иска част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ищеца-касатор следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лв., съобразно уважената част от иска – 10 000 лв. при обжалваем интерес 40 000 лв..

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна от 7.12.21 г. по гр. д. №2133/21 г. в частта, с която искът на Р. В. срещу „Агрополихим”АД, гр. Варна с пр. осн. чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от настъпилата на 15.01.19 г. трудова злополука, е отхвърлен за разликата над присъдените 30 000 лв. до 40 000 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Агрополихим” АД, гр. Девня да заплати на Р. В. С. на осн. чл.200 КТ още 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 15.01.19 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 23.08.19 г. и деловодни разноски от 500 лв., съобразно уважената част от иска.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №2133/21 г. от 7.12.21 г. в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: