Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 7433 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Т. И., от гр.Варна, чрез адв. З. С., против Решение №778 от 08.06.2022г., постановено по адм. дело №560/2020г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата ѝ с искане за прогласяване на нищожност на Удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г. на главен архитект на район „Одесос“ при О. В. издадено по отношение на строеж представляващ „жилищна сграда“ построена в имот с идентификатор 10135.1501.326 по КК и КР на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, [улица]. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. При правилно възприета фактическа обстановка съдът извел погрешни правни изводи. Твърди, че оспореното удостоверение за търпимост е нищожно, поради съществено нарушаване на административнопроизводствени правила и на материалния закон при издаването му, липса на компетентност на органа, който го е издал. Претендира се отмяната му, уважаване на първоинстанционната жалба и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът - главен архитект на район „Одесос“ при О. В. чрез процесуалния си представител юриск. П. М., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане разноските направени пред касационната инстанция.
Ответниците Н. Г., П. Г., Г. П., В. А., М. Ф. и Н. Н., чрез адв. М. Т., в писмен отговор и в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и претендират за присъждане разноските направени пред касационната инстанция.
Ответниците П. М., Ц. И. и Т. Б., не взимат становище по касационната жалба и не се явяват в съдебно заседание.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Т. И., от гр.Варна, с искане за прогласяване на нищожност на Удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014 г. на главен архитект на район „Одесос“ при О. В. издадено по отношение на строеж представляващ „жилищна сграда“ построена в имот с идентификатор 10135.1501.326 по КК и КР на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, [улица].
За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заявление вх. №АУ208998 от 19.06.2014 г. на район Одесос, М. Ф. легитимираща се като носител на право на строеж в имот с идентификатор 10135.1501.326 по КК на гр. Варна относно ап. 10 и ап. 11 в построената в същия имот сграда, направила искане до кмета на Район "Одесос" за издаване на удостоверение за търпимост по отношение на жилищна сграда с адрес в гр. Варна, [улица], като посочила, че същото ѝ е необходимо за прехвърлителна сделка. Към заявлението приложила декларация, с която е декларирала, че в сградата има напълно завършени обекти с прекарани ток и вода, което е извършено през лятото на 2000 г., както и декларации от Т. Д. и П. М., с която същите декларират, че строежът в имота е започнат през 1995г. и е завършен през м. април 2000 г. От служители на община Варна е извършена проверка и изготвен констативен протокол /КП/, в който се констатира, че строежът е изпълнен преди 31 март 2001 г. и е приведен в съответствие с действащия за имота ПУП, ЗРП и КЧЗСП. Въз основа на него главният архитект на район „Одесос“ при О. В. оправомощен съгласно т. 7 от заповед № 005/17.02.2017 г. на Главния архитект на О. В. издал Удостоверение за търпимост №34/04.07.2014г. по отношение на строеж представляващ „жилищна сграда“ построена в имот с идентификатор 10135.1501.326 по КК и КР на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, [улица].
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и като обсъдил всички възражения и доводи на страните, административния съд извел правни изводи, че с оглед липсата на ограничение във времето на искането за обявяване на нищожност, жалбата не е просрочена и е допустима, като изхождаща от лице с правен интерес, което е съсобственик на имота и построената в него сграда. Подадена е срещу подлежащ на оспорване административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, каквото е процесното удостоверение за търпимост на незаконен строеж.
Последователно и подробно анализирал дали е налице съществено, тежко и основно нарушение на изискванията по чл. 146 АПК за законосъобразност на акта, за да направи извод за основателността на искането за прогласяване нищожност на процесното удостоверение за търпимост. Изходил от утвърдената съдебна практика, съгласно която, нищожни са онези актове на администрацията, издадени при наличието на сериозни недостатъци на формата, съдържанието или компетентността на техния издател и засягащи ги в такава степен, че те нямат правна сила. В тази връзка извел правен извод, че процесното удостоверение е издадено от компетентния за това административен орган – главен архитект на Район „Одесос“ при община Варна, съобразно правомощията посочени в чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ и съгласно т. 7 от заповед № 005/17.02.2017 г. на Главния архитект на О. В. че издаване на удостоверението по 127 от ДР ЗУТ преди произнасяне на съда по спор за законност на същия строеж, не може да се характеризира като водещо до нищожност нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като отказът за узаконяване на сградата не е преюдициален относно статута ѝ на търпимост, а изследването на търпимостта и съставянето на акт за узаконяване са различни правни институти.
Административният съд приел, че не е нарушение на процесуалните норми и липсата на изразено нотариално заверено съгласие за издаване на удостоверение по 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ на останалите съсобственици в имота и сградата и неуведомяването им за образуваното административно производство, защото наличие на такова съгласие не е изрично посочено в нормите на 16, ал. 1 ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР от ЗИД на ЗУТ. Т. изискване е свързано с процедурата по узаконяването на строежа, но не и за неговата търпимост, т. е. неспазването на изискванията на чл. 183 от ЗУТ, респ. на чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ, не се отразява на статута на търпимост на строежа, а е обстоятелство рефлектиращо върху неговата законност. Счел, че е спазена и изискуемата писмена форма на издаване на процесния административен акт, като писмено волеизявление на конкретно посочен надлежен орган, което е ясно и разбираемо относно конкретния поземлен имот и построената в него сграда, при ясни мотиви, в които подробно са описани фактите и обстоятелствата въз основа на които органът е приел, че сградата се явява търпима по смисъла на 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД от ЗУТ.
На следващо място извел правен извод, че удостоверението за търпимост е издадено на основание 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ на 04.07.2014 г. за строеж, изграден до 31 март 2001 г., за който няма строителни книжа, но е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен и е търпим строеж, неподлежащ на премахване или забрана за ползване. В тази връзка, не е налице липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материално правна норма, които и да възпрепятстват компетентния орган да издаде акт с такова съдържание и да доведат до нищожност на административния акт.
Приел, че от изслушаните по делото СТЕ, не се установяват такива отклонения от правилата и нормите действали към момента на изграждането на описания в удостоверението строеж, които да са съществени и да правят същия нетърпим.
Като приел, че процесното удостоверение за търпимост е издадено от компетентен орган, в писмена форма, със съдържание, от което се установява волята на административния орган, при липса на съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да го противопоставят в значителна степен на обществения ред, съдът счел, че същото не е нищожно и искането за прогласяване на нищожността му следва да бъде отхвърлено.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след цялостен анализ и преценка на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени доказателства, включително от заключението на приетата съдебно - техническа експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав.
Наведените касационни основания са неоснователни.
Липсата на законова компетентност на издателя на административния акт винаги е основание за нищожност на административния акт. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липсата на форма и от там на липсата на волеизявление. Съществените нарушения на административно производствените правила са основание за нищожност, само тогава когато са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление, а на материалния закон – тогава, когато административния акт е издаден на несъществуващо правно основание, в противоречие с установения обществен ред.
Не е налице твърдяната некомпетентност на органа издал процесното удостоверение за търпимост. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или на материалния закон. Издадено е в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците в касацията, направените и своевременно поискани разноски, както следва: На О. В. - разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева; на Н. Г. и П. Г. – разноски за адвокатски хонорар в размер общо за двамата на 240 /двеста и четиридесет/ лева; на В. А., Г. П., М. Ф. и Н. Н. разноски за адвокатски хонорар в размер на по 240 /двеста и четиридесет/ лева за всеки един от тях.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №778 от 08.06.2022г., постановено по адм. дело №560/2020г. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Т. И., [ЕГН], от гр.Варна, [жк], [адрес], ДА ЗАПЛАТИ на О. В. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. И., [ЕГН], от гр.Варна, [жк], [адрес], ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. и П. Г. направените пред касационната инстанция разноски в размер общо за двамата на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. И., [ЕГН], от гр.Варна, [жк], [адрес], ДА ЗАПЛАТИ на В. А. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. И., [ЕГН], от гр.Варна, [жк], [адрес], ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. И., [ЕГН], от гр.Варна, [жк], [адрес], ДА ЗАПЛАТИ на М. Ф. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. И., [ЕГН], от гр.Варна, [жк], [адрес], ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 240 /двеста и четиридесет/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ