Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 7467 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община (СО) - район „Кремиковци“, подадена чрез пълномощник гл. юрисконсулт Г. Р.. Жалбата е срещу решение №3975 от 14.06.2022г., постановено по адм. дело №718/2022г. на Административен съд София-град. С него е отменена заповед №РКР21-РД48-12/03.12.2021г. на кмета на район „Кремиковци“ – СО, с която е наредено да се изземе общински жилищен имот, находящ се в гр.София, [населено място], [улица], АОС 3531 и 3532/2020 г. на СО – район „Кремиковци“ от Ж. Ж., Д. В., Г. Г. и членовете на семействата /домакинствата им, които го държат/владеят без правно основание, без настанителна заповед. Съдът осъдил Столична община да заплати направените разноски по делото.

С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът твърди, че спорът за материалното право на имота е повдигнат след издаването на процесната заповед за изземване. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, представлявано от Ц. Б. (синдик), чрез пълномощник юрк. П. М., с писмен отговор и в открито съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Ж. В., представляван от пълномощник адв.Р. П., с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лева.

Ответниците Д. В. и Г. Г., представлявани от пълномощник адв.Р. П., в съдебно заседание оспорват касационната жалба. Считат обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което молят то да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно и обосновано е отменил административния акт.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от Ж. В. срещу заповед №РКР21-РД48-12/03.12.2021г. на кмета на район „Кремиковци“ – СО. По делото са конституирани, като заинтересовани страни - Д. В. и Г. Г.. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.03.2022г. е конституиран като жалбоподател в съдебното производство „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ и е приета за съвместно разглеждане неговата жалба против същата заповед за изземване. С оспорената заповед е наредено да се изземе от Ж. Ж., Д. В., Г. Г. и членовете на семействата/домакинствата, общински жилищен имот, находящ се в гр.София, [населено място], [улица], АОС 3531 и 3532/2020г. на СО – район „Кремиковци“.

С обжалваното решение №3975 от 14.06.2022г., постановено по адм. дело №718/2022г. Административен съд София-град е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, както и че при издаването й не са нарушени императивните изисквания за форма на административния акт. Първоинстанционният съд е отчел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до отмяната на оспорената заповед на това основание. На последно място съдът е приел, че процесната заповед е издадена в противоречие на материалноправните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОС.

Административният съд е счел, че за да бъдат налице предпоставките за издаване на процесната заповед, следва да е установено, че имотът е общинска собственост и се държи без основание. Приел, че представеният АОС, като удостоверителен документ не създава право на собственост в полза на общината, а само удостоверява принадлежността на това право до установяване на противното. Съдът установил, че в хода на административното производство правото на собственост на общината върху процесния имот е оспорено от „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, с довода, че дружество е собственик на имота, съобразно представените доказателства в административното производство, а именно: разпореждане №372 на Бюрото на Министерския съвет от 21.10.1972г., договор за покупко-продажба на жилищен имот по реда на чл.26 от ЗСГ, решение №1 от 09.01.1992г. на СГС по гр. д. №28262/1991г., договор на 27.06.1977г., че МК „Кремиковци“ е закупил процесния имот и договор от 01.02.2013г., с който същият имот е предоставен под наем на Ж. В.. От гореизложеното първостепенният съд констатирал, че кметът на район „Кремиковци“-СО е бил наясно още в хода на производството пред него, че е налице спор за материалното право. От събраните доказателствата по делото, съдът установил, че между „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ и Столична община е налице спор за собственост, повдигнат и пред общия съд, който не може да бъде инцидентно разрешен в производството по оспорване на настоящата заповед.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно.

Оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - чл.65 от ЗОС. Аргументите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да са налице трите кумулативно дадени в разпоредбата на чл.65 от ЗОС предпоставки – 1/. недвижим имот, който да е общинска собственост; 2/. осъществяване на владение или държане от трето лице върху този имот; 3/. това владение или държане да е без основание.

В случая за имотът, предмет на оспорената заповед за изземване, е повдигнат спор за собственост между Столична община, район „Кремиковци“ и „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/. По делото са представени доказателства, че по спора за собственост на процесния имот и е образувано гражданско дело пред Софийски районен съд (стр. 196 по адм. д. №718/2022г.) Освен това, от събраните доказателства пред първоинстанционния съд е установено, че същият се държи на правно основание от Ж. Ж., Д. В., Г. Г. и членовете на семействата им - с оглед представеният договор за наем на процесния имот от 01.02.2013г., и допълнително споразумение за наем от 23.02.2021г. между Ж. В. и фирмата „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/. Първоинстанционният съд правилно е установил, че правото на собственост на общината върху процесния имот е оспорено от „Кремиковци“АД /в несъстоятелност/. Неоснователно е възражението на касатора, че процесната заповед е издаде преди да бъде заведено делото. Това е така, но спорът по материалното право е повдигнат още в хода на административното производство, с аргументите, че дружеството е собственик на имота.

Съдът правилно е приел, че спор за собственост не може да бъде разрешаван в административно производство нито от административен орган, нито от съда в административносъдебен процес. Наличието или липсата на материалното право на собственост се разглежда единствено в исково гражданско производство. Освен това от значение за случая е и разполага ли държателят на вещта с валидно правно основание за упражняване на това право, което да бъде противопоставимо на правото на собственост на общината върху имота. В случая според представените договори имотът се държи на правно основание. Съдът след като е обсъдил всички доказателства по делото, е стигнал до обоснован извод, че са посочени или представени доказателства, които се противопоставят на правото на собственост на общината върху процесния имот.

Изземването на общински имот по реда на чл.65 от ЗОС е една привилегия в полза на местната власт. За да бъде приложен този ред е необходимо безспорно да са налице условията, посочени в нормата на чл.65 от ЗОС. В случая това не е така, тъй като между страните е налице спор относно собствеността на процесния имот и този имот дали се държи от друго лице без основание.

Въз основа на гореизложеното следва да се обоснове крайният извод, че в конкретната хипотеза не са били налице кумулативните предпоставки за упражняване на правото по чл.65 от ЗОС. Поради това и заповедта за изземване е незаконосъобразна.

По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството.

С оглед изхода на спора в полза на ответнците следва да се присъдят разноски, платими от касационния жалбоподател. В полза на „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/ следва на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. На основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника Ж. В. следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. не са прекомерни.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3975 от 14.06.2022г., постановено по адм. дело №718/2022г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Столична община - район „Кремиковци“, да заплати на Ж. В., с адрес гр.София, [жк], [адрес], сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Столична община - район „Кремиковци“, да заплати на „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, [ЕИК], сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на кмета на Столична община - район „Кремиковци“ за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА