Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 7474 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М. /“УМБАЛ Д. М. / ЕООД, чрез адв.Е. К., срещу Решение №628/11.05.2022 г., постановено по адм. дело № 390/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на санкции № РД-25-227/18.02.2022 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Бургас. С оспорената заповед, на основание чл. 76, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, за всяко едно от установените 18 /осемнадесет/ броя нарушения на правилата за работа с първичен медицински документ, на основание чл. 423, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.), е наложена санкция на „УМБАЛ Д. М. ЕООД „финансова неустойка“ в размер на общо 3 600 лева.
Навеждат се доводи, че Административен съд - Бургас не е проверил констатациите на административния орган, не е събрал и оценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, а само е преповторил издадената заповед, а формираният извод за законосъобразност на заповедта е необоснован. Твърди се, че съдът не е извършил съдебна проверка по чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Подчертава се обстоятелството, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно фактите и не е приложил правилно материалноправната разпоредба за наличие на „маловажен случай“ по смисъла на § 1, т. 4.2 от НРД за МД 2020-2022 г.
Визираните в заповедта нарушения следва да се определят като техническа грешка /в софтуерното чекиране на графата за прием/, което не е обсъдено от административния орган. Във всички процесни случаи диагностично-лечебният алгоритъм е изпълнен, оказана е медицинска помощ в обем и обхват, договорен с индивидуалния договор. Оспорват се наложените санкции като неотговарящи на принципа на съразмерност. Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови ново, по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Представя се писмено становище. Претендират се разноски.
Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)- Бургас, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. Д., в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като не се установяват наведените в жалбата касационни основания. Съдът е извършил цялостна проверка по реда на чл. 168 от АПК на оспорения административен акт и правилно е постановил, че същият е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:
По делото е безспорно установено, че между „УМБАЛ Д. М. ЕООД и НЗОК е сключен Договор №020903/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни и клинични процедури на здравноосигурени лица от страна на изпълнителя, съгласно НРД за МД за 2020-2022 г., като възложителят се е задължил да заплаща тези дейности.
С. З. №РД-25-1764/03.12.2021 г. на директора на РЗОК - Бургас, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 72, ал.2 и глава 20 и 21 от НРД МД 2020-2022 г., е наредено извършване на тематична проверка на „УМБАЛ Д. М. ЕООД, със срок на провеждане до 30.01.2022 г., за контрол по отношение на дейността за м. октомври 2021 г. по КП №104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи. С усложнения“.
В изпълнение на заповедта, длъжностни лица от РЗОК– Бургас са извършили проверката, като резултатите от нея са обективирани в Протокол № 23/17.01.2022 г., където е установено, че за периода 01.10.2021 г.- 31.10.2021 г. при хоспитализацията на 18 пациенти по КП №104 с диагноза МКБ U07.1COVID-19 /индивидиуализирани с ЕГН, период на лечение и номер на история на заболяването/, с издадени епикриза, направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури и резултат от лабораторно изследване за COVID-19, са допуснати еднотипни нарушения при работа с първични медицински документи, а именно „направление за хоспитализация“ в част І „Изпраща се за прием“, съгласно изискванията на Указания за попълване на направление за хоспитализация по Приложение №2 към НРД МД 2020-2022 г. Във всички направления за хоспитализация е посочен „планов“ прием /вместо „по спешност“/, като е определена и дата за приемането му, а в част ІІ „Приемащо лечебно заведение“ пациентът е обозначен за „спешен“ прием и е приет на същата дата.
Всяко от установените нарушения е квалифицирано като такова по чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.380 и чл.385, ал.1 и ал.4, т.2 от НРД МД 2020-2022 г.
Управителят на болничното заведение издава Заповед АД №65 от 17.01.2022 г. до медицинския секретар на отделение „Ковид 19“, с която е наредено отстраняване на технически грешки/“софтуерно грешно отбелязване“/ в направленията за хоспитализация на лицата, посочени в протокола на контрольорите от РЗОК - Бургас, като на индикацията за прием в част І от бланката/бл.№7 МЗ - НЗОК/вместо отразения „планов“ прием се постави отразяване „спешен“ прием, определен от управителя като „реален“ за състоянието на индивидуализираните пациенти.
След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Обжалваният съдебен акт е постановен в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
В хода на производството пред първонстанционния съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, но ги е ценил неправилно, като е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти, но е изместил плоскостта на правнозначимите доводи в посока законосъобразността на оспорения административен акт, без да отчете наличието на явна фактическа грешка, която следва да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на § 1, т. 4.2, б. „в“ от ДР на НРД за МД 2020 - 2022 г. и която изключва налагането на наказание – чл. 408, ал. 4 и 5 от НРД за МД 2020 - 2022 г.
В административния акт е налице отбелязване на възражението на болничното заведение, че има технически пропуск и това е маловажен случай, но административният орган не го е обсъдил, а съдът, от своя страна е развил съображения, че това отразяване представлява мнение на медицински специалист, свързано с преценка на необходимостта от незабавно започване на лечението или отлагането му за определен период от време и не може да се приеме за техническа грешка.
"Маловажен случай" по смисъла на § 1, т. 4.2 от допълнителните разпоредби на НРД МД 2020-2022 г. за болнична медицинска помощ е: липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; технически грешки в медицинската документация; липса на печат върху епикризата. Изброяването е изчерпателно и при преценката за законосъобразност на издадената заповед съдът не може да тълкува разширително нормата.
В процесния случай ответникът по касация поддържа, че извършените нарушения не попадат в обхвата на понятието "маловажен случай", но мотивите му за това са несъдържателни.
Настоящият касационен състав приема, че съдът е пропуснал да установи, че мотивите в административния акт могат да се приравнят на липса на мотиви в настоящия случай, което рефлектира пряко върху несъобразяването с принципа за съразмерност при налагане на санкцията, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК, предвиждащ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като според чл.6, ал. 5 от АПК, административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Формалното посочване на липсата на определени реквизити в проверяваната медицинска документация и автоматичното налагане на санкция „финансова неустойка“, макар и в минималния законово определен размер, без да бъдат съобразени и обсъдени в акта смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на натовареност на лечебното заведение, работата в пандемични условия и липсата на преценка за маловажност на извършените нарушения, а също така и дали са извършени за първи път, е довело до постановяване на административния акт при непълнота на мотивите. Това накърнява в значителна степен правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ и осуетява контрола за законосъобразност в съдебната фаза.
Следва да се подчертае, че прилагането на буквата и духа на закона в контекста на разпоредбата на § 1, т. 4.2 от допълнителните разпоредби на НРД МД 2020-2022 г. намира своето пряко отражение в конкретния случай, тъй като целта на законодателя не е непременно и само да бъде наказан изпълнителят на медицинска помощ, а да се постигне осъществяване на качествена медицинска услуга от болничното заведение, представляващо страна по индивидуалния договор с НЗОК.
С оглед гореизложеното, Административен съд – Бургас е постановил неправилно решение, предвид наличието на визираните в жалбата касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорения административен акт.
Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски следва да бъде уважена в размер на 200 лева, представляваща заплатена държавна такса за касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства за други извършени разходи.
По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 628 от 11.05.2022 г., постановено по адм. д. №390/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-25-227/18.02.2022 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на „УМБАЛ Д. М. ЕООД сумата от 200 /двеста/ лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ