Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 7522 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Софиямед“ ООД, (УМБАЛ „Софиямед“) представлявано от управителя Й. П., чрез юрк. С. Д., срещу Решение № 4298 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3302 по описа за 2022 г. на Административен съд София - град.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендират се разноски.

Ответната страна – управителят на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК), чрез юрк. К. Й., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-92 от 11.03.2022 г., издадена от управителя на НЗОК, с която, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 412, ал.1, т. 1, ал. 2 и чл. 413 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4/23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. (НРД 2020 – 2022 г.), е нажена на жалбоподателя санкция – финансова неустойка, в общ размер на 2 000 лева, съответно по 500 лева за четири нарушения, описани в обстоятелствената част на заповедта.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С. З. № РД-25-101 от 14.02.2022 г. на управителя на НЗОК е възложено извършване на проверка по сигнал с вх. № 09-04-70 от 07.02.2022 г. на НЗОК. За резултатите от проверката е съставен Протокол № РД-25-101-1 от 24.02.2022 г., в който са описани констатираните нарушения, възприети изцяло от административния орган, както следва:

По КП № 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“ проверката установила по история на заболяването (ИЗ) № 36694/2021г., отразяваща хоспитализацията на здравноосигурено лице (ЗОЛ), постъпило в болницата на 18.11.2021 г. и изписано на 30.11.2021г., че ЗОЛ заплатил на касата на болницата сумата 600 лева за извършване на процедурата „Фораминален блок“, за което е издадена Фактура № 2000261525 от 04.12.2021 г. Описаното се явява плащане/доплащане от страна на ЗОЛ за извършената му интервенция „Фораминален блок“, с което е нарушен чл. 30, т. 5 от НРД 2020 – 2022 г., съгласно който изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/Кпр, в които изрично е посочено, във връзка с чл. 350 от НРД 2020 – 2022 г., който гласи, че НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. Издателят на оспорения акт, приел, че в горепосочената ИЗ по КП № 208 са нарушени изискванията на цитираните разпоредби, както и чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО.

По КП № 5.2 „Раждане чрез Цезарово сечение“ проверката установила по „История на бременността и раждането“ (ИБР) № 1330/2022, отразяваща хоспитализацията на ЗОЛ, постъпило на 12.01.2022 г. и изписано на 19.01.2022 г., че съгласно отразеното в Направление за хоспитализация/ лечение по амбулаторни процедури с № 000001 от 04.01.2022 г., пациентката е хоспитализирана по спешност на 12.01.2022г. в лечебното заведение. Към ИБР на пациентката е приложено подписано заявление за избор на екип, подписано от пациентката на 13.01.2022 г., в което е отразено следното: „Цената, която трябва да заплатя на болницата за извършения от мен избор на лекар/екип в случай, че бъде удовлетворено искането ми, е 900.00 лева.“ Прието е, че това противоречи на чл. 29, т. 4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП), съгласно който не се допуска извършването на избор на лекар/екип: в условията на спешност, във връзка с чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, а именно: „Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с Наредба на Министерския съвет“. На това ЗОЛ е издадена Фактура № 2000264239 от 19.01.2022 г. за „Пакет нормално/оперативно раждане“ на стойност 1750 лева, в която е включена сумата за „Избор на екип“ - 900 лева и същата е заплатена на касата на лечебното заведение. Прието е, че по този начин в ИБР № 1330/2022 по КП № 5.2 са нарушени изискванията на чл. 27 и чл. 30, т. 5 от НРД 2020 – 2022 г., във връзка чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО.

ИБР № 1330/2022 отразява хоспитализацията на същото ЗОЛ, постъпило на 12.01.2022 г. и изписано на 19.01.2022 г. по КП № 5.2. По издадената й Фактура № 2000264239 от 19.01.2022 г., с основание: „Пакет нормално/оперативно раждане“ на стойност 1750 лева, заплатена на касата на лечебното заведение, проверката установила, че към медицинската документация на ЗОЛ не е приложено заявление или декларация за „Пакет нормално/оперативно раждане“, от което да е видно волеизявлението на пациента за желанието му да се възползва от предоставянето на пакета, както и че е запозната с ценоразписа на лечебното заведение. Наред с горепосочените 900 лева за „Избор на лекар/екип“, фактурата включва и 850 лева за допълнително поискани услуги.

Посочено е, че това се явява неизпълнение на чл. 24б от НОПДМП, според който допълнително поисканите услуги се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. Така, в ИБР № 1330/2022 по КП № 5.2 са нарушени изискванията на чл. 27 и чл. 30, т. 5 от НОПДМП, във връзка чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО.

По КП № 7 „Диагностика и лечение на новородени е тегло над 2500 грама, Първа степен на тежест“ и КП № 12 „Диагностика и лечение на дете с вродени аномалии“. В „История на новороденото“ (ИН) № 1351/2022г., са отразени грижи за ЗОЛ в периода 13.01.2022 г. - 18.01.2022 г. по КП № 7 и ИН с № 032/2022г. на същото ЗОЛ, за периода 18.01.2022г. - 20.01.2022 г. по КП № 12. Била издадена Фактура № 100264157 от 17.01.2022 г. на стойност 350 лева, с основание: „Пакет високоспециализирана неонатологична грижа“. Към медицинската документация не е приложено заявление или декларация от родителя за ползване на пакета, както и че същият е запознат с ценоразписа на лечебното заведение. За извършените дейности по пакета е издадена посочената фактура, което е прието като неизпълнение на чл. 24б от НОПДМП - допълнително поисканите услуги се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. Също така е прието, че в ИН № 1351/2022 г. по КП № 7 и ИН № 2032/2022 г. по КП № 12 са нарушени изискванията на чл. 27 и чл. 30, т. 5 от НРД 2020 – 2022 г., във връзка чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО.

С решението си съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган в установената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В изложените мотиви първоинстанционният административен съд е пропуснал да обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните относно спорните обстоятелства. Не е установил и не е обсъдил всички факти по делото и не ги е подвел към приложимите норми.

Възраженията и твърденията в жалбата са били освен за нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, и за „неотговарящи на действителността“ факти.

Необосновано съдът е възприел доводите на административния орган без да обсъди направените възражения от страна на касатора и представените от него доказателства.

В този смисъл, по КП № 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“ въобще не е отчетено, че пациентът се е водил на лечение по клинична пътека за Ковид-19. Също така остава неясно защо втората епикриза на ЗОЛ М. З. следва да се приеме, че е съставена за целите на проверката.

Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Това е и пречка за касационната инстанция да извърши контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение.

Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 от АПК), настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град.

При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по същество, след като подложи на преценка събраните доказателства, евентуално и допуснати нови доказателства, служебно или по искане на страните, и установи фактите и обстоятелствата съгласно приложимите материалноправни разпоредби.

При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4298 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело № 3302 по описа за 2022 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА