Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 7535/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационни жалби от „Тед и Ван“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, подадена чрез адв. М. С., С. Т. и С. Т., и трите против решение № 288 от 22.06.2022 г., постановено по адм. дело № 691/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на „Тед и Ван“ ЕООД срещу решение № 2153-14-53 от 03.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен. С последното са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-14-00772230/22.06.2020 г., издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, от контролен орган при ТП на НОИ – Плевен, с които е указано на осигурителя „Тед и Ван“ ЕООД, да заличи неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО данни относно лицата С. Т. и С. Т..

Наведените в касационните жалби възражения за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал и твърдения за необоснованост, са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административния акт. Твърди се, че административният съд неправилно се е произнесъл по валидността на трудовото правоотношение на лицата. Законът не поставял условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Плевен, чрез юрисконсулт З. С., изразява становище за неоснователност на касационните жалби.

Прокурорът дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита, че решението не страда от касационни пороци, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

Със задължителните предписания, на осигурителя „Тед и Ван“ ЕООД, е указано да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО съгласно Наредба Н-13 от от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в ТД на НАП - В. Търново, офис гр. Плевен - за С. Т., с вид осигурен „01“ да се подаде Д. О. 1 с код „3" за месеците от 01 до 06.2018 г., вкл., като неоснователно подадени, а за С. Т., с вид осигурен „01" да се подаде Д. О. 1 с код „3" за месеците от 04 до 08.2018 г., вкл., отново като неоснователно подадени. Мотиви за издаване на посочените предписания са неоснователно подадените данни и резултатът от проверката от контролен орган на ТД на НАП, при която е установено, че нямало доказателства за упражнявана стопанска дейност от осигурителя им за периода 01.01.2018 г. - 31.08.2018 г.

При последвалото административно обжалване на задължителните предписания пред горестоящия орган, директорът на ТП на НОИ – Плевен, с процесното решение № 2153-14-53 от 03.08.2021 г. е приел, че наличието на валидно сключено и непрекъснато трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права, тъй като не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Обосновал е, че наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно, а следва да се осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Приел е, че в случая С. Т. не е осъществявал трудовата си функция за длъжността „оперативен счетоводител“ по сключения трудов договор за периода м.01. до м.06.2018 г. и няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на КСО. По отношение на лицето С. Т. е посочил, че не са представени никакви документи относно трудовото му правоотношение като управител, а само са налични подадени данни в регистъра на трудовите договори за сключен на 29.12.2008 г. трудов договор №7/29.12.2008 г. на длъжност „управител“, който към момента на извършване на проверките не е бил прекратен. Директорът на ТП на НОИ – Плевен е изложил още, че в Търговския регистър няма направено вписване на С. Т. като управител на дружеството „Тед и Ван“ ЕООД. Позовал се е и на установеното от контролните органи на НОИ и НАП, че след като за периода от м.01.2018 г. до 31.08.2018 г. дружеството „Тед и Ван“ ЕООД не е извършвало дейност и двете наети по трудово правоотношение лица - С. Т. и С. Т. - не са упражнявали за този период реална трудова дейност и за тях, за периодите от м.01.2018 г. до м.06.2018 г. и от м.04.2018 г. до м.08.2018 г., не следва да бъдат подавани (да са налични) данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в електронните регистри на НАП за осигуряването им в „Тед и Ван“ ЕООД. Директорът на ТП на НОИ - Плевен е отхвърлил жалбата срещу предписанията, като е приел, че при тези данни контролният орган на НОИ правилно е издал задължителните предписания №ЗД-1-14-00772230/22.06.2020 г., а осигурителят, който некоректно и без основание е подавал данни за осигуряване на лицата С. Т. и С. Т. за посочените периоди, следва да ги заличи.

За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че според законовата разпоредба, "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето, което упражнява трудова дейност и не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Предвид липсата на идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение, съдът е възприел изводите от административния акт, че за посочените лица не е възникнало осигуряване, тъй като не са започнали да упражняват трудова дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО в периодите съответно 01.2018 г., 04.2018 г. - 08.2018 г., доколкото дружеството не е имало стопанска дейност през периода 01.2018 г. - 08.2018 г., и поради това не може да се считат за осигурени лица по смисъла на 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО.

При постановяване на решението си съдът се е позовал на свидетелските показания на трима свидетели и на обясненията на пълномощника на дружеството-жалбоподател Ц. П., които удостоверяват, че не са нарушени принципите за законност и истинност, като са събрани всички необходими доказателства, включително чрез изискване от „Тед и Ван“ ЕООД, и въз основа на същите отново са изведени правилни изводи за липса на стопанска дейност в периода 01.2018 г.- 08.2018 г.

Настоящият състав на Върховния административен съд изцяло споделя приетата за установена от административния орган и потвърдена от първоинстанционния съд, фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата.

В оспореното съдебно решение се посочва, че установеното при проверка от ТД на НАП са основанията да се приеме, че дружеството не е имало стопанска дейност в този период. Безспорни са фактите по делото за трудното установяване на връзка с дружеството, че седалището и адресът на управление на дружеството е адрес на адвокатска кантора, а контактът е осъществяван само чрез декларирания електронен адрес, на който са искани документи и обяснения. Само по електронен път са представяни документи за дейността на дружеството, като липсват първични счетоводни документи /фактури, договори и др./ за периода 01.01.2018 г. - 31.08.2018 г., а представените за предходни периоди първични счетоводни документи са само с клиенти - дружества със същия управител. От представена оборотна ведомост се установява, че към 31.08.2018 г. дружеството не притежава дълготрайни материални активи по сметки от група 20, не притежава материали, стоки и продукция, не води сметки от групи 20 и гр. 30. От представена оборотна ведомост е видно, че няма приходи от търговска дейност - няма движение по сметки от гр. 70, а самото дружество е заявило, че няма складове и търговски обекти. При проверка в база данни „Справки по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“ е установено, че от дружеството са изплатени по 100 лева на Печева през 2016 и 2017 г., върху които е удържан данък в размер на 7,50 лева за всяка от сумите, други суми не са изплащани, и данък върху други суми не е удържан. Въз основа на тези данни правилно е съдът е възприел направените от контролните органи изводи, че дружеството не е имало дейност през този период, от което следва, че наетите лица не са упражнявали трудова дейност - не са имали възможност да упражняват такава.

Върховният административен съд - шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно.

От изложените по-горе обстоятелства и събраните доказателства безспорно се установява, че за периода от 01.2018 г. до 08.2018 г. дружеството не е извършвало дейност и двете наети лица по трудовото правоотношение не са упражнявали реална трудова дейност и за този период не следва да бъдат подавани данни за тях по чл. 5, ал. 4 от КСО.

Видно от данните по делото е съставен констативен протокол № КП-5-14- 00506072/20.12.2018 г. за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Тед и Ван“ ЕООД, като е установено, че липсва стопанска дейност на предприятието в периода от 01.2018 г. до 08.2018 г. Оттук и извода, че лицето С. Т. не е осъществявал трудовата си функция за длъжността „оперативен счетоводител“ по сключения трудов договор за периода от 01.2018 г. до 06.2018 г. и няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на КСО. По отношение на лицето С. Т. е установено, че не са представени никакви документи относно трудовото му правоотношение като управител, както и липсва вписване в Търговския регистър като управител на дружеството „Тед и Ван“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав, споделя изводите, че въпреки сключените трудови договори, не се установява извършването на действия от двамата касатори по изпълнението им. Поради това, не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице. Както правилно е посочил и решаващият състав, в случая, не е достатъчно само сключването на договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма категорични данни. Всички тези данни поставят под съмнение обстоятелството такава дейност да е била извършвана. Осигурителят „Тед и Ван“ ЕООД некоректно и без основание е подал данни за осигуряване на лицата С. Т. и С. Т. за посочения период и следва да ги заличи, за което са издадени процесните задължителни предписания №ЗД-1-14-00772230/22.06.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Плевен.

Наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания в касационната жалба са същите, които е направило и при административното оспорване пред горестоящия орган, и пред първоинстанционния съд, а именно че дружеството е „действащо предприятие“, спазващо разпоредбите на Закона за счетоводството и ДОПК, че били представени всички необходими доказателства - ГФО, ГДЦ по чл.92 от ЗКПО/, че притежава машини и съоръжения, че С. Т. работил в дружеството от 19.09.2016 г., преназначен по чл.123 от друго управлявано от Г. Г. дружество и че е работил до прекратяване на трудовите правоотношения на 01.07.2018 г., че подписаният трудов договор бил задължителен за страните, като разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ установявала забрана за едностранна промяна в съдържанието на трудовото правоотношение.

Решаващият състав е обсъдил така наведените оплаквания и е приел, че в случая не е налице непризнаване действието на валидно сключените трудови договори. Същите не са прогласени за недействителни, а е прието, че по тях не е упражнявана трудова дейност с оглед факта, че дружеството не извършва стопанска дейност. Твърдението, че едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би било налице основание за издаване на предписание по реда на чл.108, ал.1, т.З от КСО, което било трайно установено в съдебната практика на ВАС и административните съдилища по места, е неоснователно. Когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор - чл.75, ал.1 от КТ, което означава, че ако е полагал труд в периода на действие на този недействителен трудов договор, същият е осигурено лице, и няма основание за издаване на задължителни предписания с характер като процесиите.

В тази връзка са неоснователни и възраженията на дружеството-жалбоподател, че е налице заобикаляне на КТ във връзка с доказателствената сила на сключен трудов договор и съществуването на трудово правоотношение при липса на влязъл в сила съдебен акт, който да е обявил недействителността му.

При проведения съдебен контрол за законосъобразност на оспорените предписания обосновано е прието от съда, че при издаването им не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна. В предписанията са посочени фактическото и правно основание за издаването им, като мотиви се съдържат и в протокола за извършената проверка.

Като е приел, че обжалваните задължителни предписания, издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Плевен, са законосъобразни и е отхвърлил жалбата срещу решението, с което същите са потвърдени, съдът е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Събраните по делото доказателства не налагат изводи различни от изложените от първоинстанционния съд, поради което не се налага отмяна на обжалваното съдебно решение.

При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288 от 22.06.2022 г., постановено по адм. дело № 691/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ