Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 7552 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Е., срещу Решение № 242/28.06.2022 г., постановено по адм. дело № 528/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което по жалба на „Прогрес 99“ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000820003763-091-001/27.11.2020 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА за поправка на РА № П-03000820201910-003-001/08.12.2020 г., изменен и потвърден с Решение № 336/16.02.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради частична недопустимост, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира липса на реалност на доставките, получени от „Основи 1927“ ЕООД и от „Електра БГ 2020“ ЕООД поради липса на кадрова и техническа обезпеченост, противно на възприетото от съда. Относно задължение, установено във връзка с фактура, издадена от „Валентино 99“ ООД, касаторът посочва, че ревизираното дружество не е оспорило ревизионния акт в тази му част, от което следва недопустимост на съдебното решение. Сочи, че неправилно решаващата инстанция е отменила акта във връзка с фактура, за която е изтекъл 12-месечният период по чл. 72 от ЗДДС, както и по три броя фактури, издадени от „Ганев – Син“ ЕООД, което дружество не е било регистрирано по ЗДДС. Моли за отмяна, съответно за обезсилване, на атакувания съдебен акт, и за постановяване на друг – по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане не разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Прогрес 99“ ООД, чрез двокат - пълномощник оспорва, в подаден писмен отговор, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Добрич е бил РА № Р-03000820003763-091-001/27.11.2020 г., издаден от органи по приходите, поправен с РАПРА № П-03000820201910-003-001/08.12.2020 г., изменен и потвърден с Решение № 336/16.02.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който по отношение на „Прогрес 99“ ООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 19 517,53 лв. главница и 3 951,59 лв. лихви за данъчните периоди м. 05.2018 г., м. 06.2018 г., м. 07.2018 г., м. 08.2018 г., м. 09.2018 г., м. 11.2018 г., м. 12.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г., м. 04.2019 г., м. 05.2019 г., м. 06.2019 г., м. 07.2019 г. и м. 08.2019 г., както и по ЗКПО в размер на 7 487,43 лв. главница и 1 262,56 лв. лихви за данъчната 2018 година. В хода на ревизионното производство е установено, че основният предмет на дейност на дружеството е извършване на строителни дейности, възложени чрез обществени поръчки. По отношение на получени доставки от „Основи 1924“ ЕООД е прието, че дружеството не е разполагало с кадрова и техническа обезпеченост, за да достави фактурираните с 11 броя фактури към „Прогрес 99“ ООД СМР услуги, като е формиран извод за липса на реалност на доставките. На основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 9 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 12 от ЗДДС е намален ползваният данъчен кредит, както и е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството с данъчната основа по фактурите, издадени от „Основи 1924“ ЕООД, на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Установено е още, че през данъчния период м. 12.2018 г. дружеството е упражнило право на данъчен кредит по фактура № 07028479/22.12.2018 г., издадена от „Валентино“ ООД в размер на 1 249,40 лв., която е издадена към „Билдинг – Т ООД, като дружеството не е оспорило тази констатация, но е поискало да му бъде признато право на данъчен кредит в размер на 503,93 лв. по фактура № 07028480/22.12.2018 година. С Решението на Директора на „ОДОП“ ревизионният акт е потвърден в тази му част на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като на основание чл. 72 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 503,93 лв. поради изтичане на предвидения 12-месечен срок. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО отчетеният разход по фактура № 07028479/22.12.2018 г. не е признат и с него е увеличен счетоводният финансов резултат. На „Прогрес 99“ ООД е отказано право на данъчен кредит и по 8 броя фактури, издадени от „Електра БГ 2020“ ЕООД, с предмет СМР услуги, тъй като ревизираното лице не е представило други документи освен фактурите, които да докажат реалността на доставките. Приходните органи са приели също, че е налице липса на кадрова и техническа обезпеченост, като на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 9 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 12 от ЗДДС е намален ползваният данъчен кредит. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 3 броя фактури от м. 04. и м. 05.2019 г., издадени от „Ганев – Син“ ЕООД, тъй като е установено, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС, считано от 18.11.2014 година.

В процеса на съдебното производство са изслушани свидетелските показания на 3 лица. С. Т. работил като технически ръководител през периода 2018 – 2019 г. в „Прогрес 99“ ЕООД, е заявил, че при недостиг на работници са използвани такива от „Основи 1927“ ЕООД, „Електра БГ 2020“ ЕООД и „Ганев и син“ ЕООД във връзка със СМР и сглобяване на скеле, което е било собственост на ревизираното дружество. С. Р. също работила в ревизираното „Прогрес 99“ ЕООД, потвърждава заявеното от Терзиев. Изслушан е и Василев, работил на обект на „Прогрес 99“ ЕООД, който посочва, че е монтажник на скеле и разполага с бригада. Посочва, че е бил нает и му е плащано от С. И. от „Основи 1927“ ЕООД.

По време на съдебното производство пред административния съд е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Вещото лице е посочило, въз основа на приложените по делото документи, кое от посочените за доставчици дружества по кой обект, обслужван от „Прогрес 99“ ЕООД, е доставяло услуги. В експертизата се сочи, че по фактурите е налице разплащане, стопанските операции са осчетоводени надлежно и фактурите са включени в справки-декларациите за съответните данъчни периоди. Съгласно данъчния амортизационен план на дружеството, същото разполага с два броя скеле. Вещото лице е направило и изчисление какъв би бил размерът на задължението по ЗДДС по СД за м. 12.2018 г., ако се признае правото на данъчен кредит по фактура № 480/22.12.2018 г., издадена от „Валентино“ ООД. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за материална незаконосъобразност на ревизионния акт, като го е отменил. След подробен анализ на съдържащите се по делото доказателства, съдът е счел, по отношение на доставките, получени от „Основи 1927“ ЕООД, че: За получени СМР услуги по фактури № 16/18.05.2018 г., № 17/08.06.2018 г., № 18/25.06.2018 г., № 19/06.07.2018 г., № 20/24.07.2018 г. и № 27/10.01.2019 г. още в хода на ревизията са събрани двустранно подписани приемо-предавателни протоколи акт обр. 19, от които се установява действителното извършване на фактурираните дейности по вид, количество, единична и обща цена. Преценено е, че липсата на приемо-предавателни протоколи по фактури № 21/09.08.2018 г., № 22/18.09.2018 г., № 51/27.11.2018 г. и № 57/14.02.2019 г., не налага извод за липса на реалност на доставките, тъй като касаят единствено положен труд по монтаж и демонтаж на скеле, за което е установено безспорно, че принадлежи на ревизираното дружество. Във връзка с твърденията на приходните органи за липса на кадрова обезпеченост на доставчика, съдът се е позовал на практика на СЕС, според която получателят на доставките не следва да бъде санкциониран с отказ на данъчен кредит поради недеклариране на наетите от доставчика работници. По отношение на доставките, получени от „Електра БГ 2020“ ЕООД, съдът е формирал извод за реалност, като е приел, че мотивите на приходните органи, свеждащи се до непредставяне на искани документи от доставчика и липса на достатъчно доказателства за реалност, са оборени в хода на производството. Според решаващата инстанция, с представен по делото Протокол за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) № П-03000819197266-073-001/18.02.2020 г. (л. 144 и сл.) се установява, че приходните органи са приели, че „Електра БГ 2020“ ЕООД разполага с кадрова и техническа обезпеченост, като извършените от дружеството доставки са реални. Констатирани са и нарушения при извършената насрещна проверка на доставчика във връзка с искането за предоставяне на документи и обяснения. Във връзка с отказаното право на данъчен кредит в размер на 503,93 лв. по фактура № 7028479/22.12.2018 г., издадена от „Валентино“ ООД, съдът е установил, че с ревизионния акт на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 249,40 лв. по фактура № 0007028479/22.12.2018 г., по която получател е трето лице, и с данъчната основа по която е увеличен финансовият счетоводен резултат за 2018 година. В хода на административното оспорване дружеството е посочило, че се касае за техническа грешка, като правилната фактура е № 0007028480/22.12.2018 г. и по която ДДС възлиза на 503,93 лева. Искането за признаване право на данъчен кредит в размер на 503,93 лв. е отхвърлено с мотив, че е пропуснат 12-месечният срок по чл. 72 от ЗДДС. Според съда обаче не се касае за пропусната фактура, съответно не е налице хипотезата на чл. 72 от ЗДДС, като на основание чл. 126 от ЗДДС органът е следвало да признае правото на приспадане на данъчен кредит по правилния данъчен документ. Ревизионният акт е отменен и в частта, с която са установени задължения по ЗДДС по фактурите, издадени от „Ганев и син“ ЕООД, като е счетено, че липсата на регистрация на доставчика по ЗДДС, само по себе си, не е достатъчно за да обоснове законосъобразен отказ на право на данъчен кредит. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на решения на СЕС по дела С-438/2009, С-18/2013, С-80 и С-142/11.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци.

Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

По касационните оплаквания: Неоснователни са твърденията на касатора, че не е доказана реалността на доставките, получени от „Основи 1927“ ЕООД. Правилно административният съд е съобразил, че за да възникне право на данъчен кредит и да бъде правомерно упражнено следва да са изпълнени условията, предвидени в чл. 6 и чл. 9 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1. т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 71, т. 1 от ЗДДС, по-конкретно – следва да е налице реална доставка на стока или услуга, за която лицето, претендиращо право на данъчен кредит, разполага с данъчен документ, съдържащ необходимите реквизити съгласно чл. 114 и 115 от ЗДДС, издаден доставчика, който следа да е регистрирано по ЗДДС лице, както и предметът на доставката да е използван в последващата икономическа дейност на задълженото лице. Настоящият съдебен състав, с оглед съдържащите се по делото доказателства, преценява за доказана реалността на получените от „Основи 1927“ ЕООД доставки на СМР услуги. Още в хода на административното производство, от страна на ревизираното дружество, са представени приемо-предавателни протоколи обр. 19 относно извършените СМР, както и протоколи с обобщени данни за рекапитулация, в които извършените дейности са описани по видове и количество, единична цена и крайна стойност, и кореспондират с издадените от доставчика фактури. Документалното оформление на извършените услуги позволява проследяване на извършените СМР по обекти, както и последващата реализация на облагаемите доставки, за което по делото се съдържат протоколи, в който смисъл е и заключението по ССчЕ. В действителност приемо-предавателни протоколи са представени само за извършените СМР, за които са вложени материали, но не и такива за монтажа на скеле, но това в случая не е достатъчно да обоснове законосъобразност на отказа на данъчен кредит, при положение че по делото са налице достатъчно преки доказателства за реалността на извършените доставки. Логично е, че изграждането на скеле е необходима предпоставка за извършване на дейности по поставяне на мазилка и топлоизолация – СМР, касаещи фасадата на сградата, чиято реалност, както бе посочено, настоящият състав счита за доказана. Правилно съдът е съобразил, че приходните органи са мотивирали липсата на реалност с оглед липса на кадрова обезпеченост на доставчика и възможността на ревизираното лице само да извърши доставките, което с оглед практиката на Съда на ЕС, не е достатъчно, за да обоснове законосъобразен отказ на право на данъчен кредит. Съгласно т. 2 от диспозитива на Решение по дело С-324/11 Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В конкретния случай приходните органи не са установили, че ревизираното дружество е знаело или е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама, а единствено са извършили анализ на информацията в масивите на НАП относно доставчика „Основи 1927“ ЕООД. Също така посредством свидетелските показания, дадени по време на първоинстанционното дело, се установява, че доставчикът е използвал наети външни работници, а „Прогрес 99“ ЕООД не е могло само да обслужи 4 обекта едновременно със собствените си работници, които са наброявали 29. В тази връзка не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че административният съд не е формирал изводите си въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а единствено спрямо свидетелски показания на служители на ревизираното дружество. Напротив – свидетелят Василев има собствена бригада и е бил нает от техническия ръководител на „Основи 1927“ ЕООД във връзка с монтаж на скеле на обекта на ул. „М. Г. . Неоснователно касаторът възразява относно достовереността на показанията на С. И., доколкото лицето изобщо не е дало показания пред съда. С оглед доказаната реалност на доставките незаконосъобразно разходите по фактурите, издадени от „Основи 1927“ ЕООД, не са признати за документално обосновани разходи по смисъла на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съответно изводите на съда досежно допълнително определените задължения по ЗКПО са правилни.

На следващо място, правилни са изводите на съда и по отношение на фактурираните доставки от „Електра БГ 2020“ ЕООД. От една страна, противно на възприетото от приходните органи с ревизионния акт, по делото са представени доказателства от доставчика, (фактури, приемо-предавателни протоколи, счетоводни регистри, банкови извлечения за извършени разплащания) за фактурираните към ревизираното дружество доставки, което е отразено в Протокол № П-03000819197266-073-001/18.02.2020 г., като е доказана и последващата реализация на СМР услугите, като отново представените документи позволяват проследимост на доставките, в който смисъл е и заключението на вещото лице (л. 254 и л. 258 – гръб).

От друга страна – налице е противоречие между констатациите на данъчните в ревизионния акт и резултатите от извършената насрещна проверка на „Електра БГ 2020“ ЕООД и ПУФО, извършена на ревизираното дружество. В т. 1.3 (л. 146 – гръб) от ПУФО № П-03000819197266-073-001/18.02.2020 г. е посочено, че с оглед установеното в рамките на извършената насрещна проверка на „Електра БГ 2020“ ЕООД, обективирана в Протокол № П-22221019200324-141-001/17.01.2020 г. (л. 152), доставчикът е представил документи, от които е видно, че разполага с необходимите стоки за извършване на фактурираните сделки. Посочено е още, че от извършения цялостен анализ на събраните доказателства и наличната информация в ПП на НАП, следва извод, че има достатъчно доказателства, че дружеството осъществява реална дейност и разполага с ресурси за извършването ѝ. Представени са доказателства, че „Електра БГ 2020“ ЕООД е извършило доставките, за които е издало фактури за периода, като за клиентите му е налице право на приспадане на данъчен кредит по получените фактури. С оглед изложеното правилно съдът е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и в тази му част.

По отношение на доставките, получени от „Валентино“ ООД, следва да бъдат споделени мотивите на административния съд, според които не се касае за пропуснат срок за ползване на данъчен кредит в размер на 503,93 лв. по фактура № 0007028480/22.12.2018 г. по смисъла на чл. 72 от ЗЗДС. Дружеството, в резултат на техническа грешка, е включило в справка-декларацията за данъчния период м. 12/2018 г. фактура № 0007028479/22.12.2018 г., издадена на трето дружество, по която ДДС е 1 249,40 лева. В съответствие с чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС органът е следвало да допусне корекцията и да уважи претендираното право на данъчен кредит до размера от 503,93 лв., тъй като с включване на погрешната фактура е спазен 12-месечният срок по чл. 72 от ЗДДС, в който задълженото лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит.

По възражението за недопустимост на съдебния акт – в действителност, както се сочи и в касационната жалба, дружеството не оспорва констатацията на приходните органи, че неправомерно е включило в справка-декларацията за данъчния период м. 12/2018 г. фактура № 0007028479/22.12.2018 г., но е оспорило пред Директора на Дирекция „ОДОП“ (л. 28 и сл.) целия ревизионен акт, включително размера на установените задължения за ДДС за данъчния период, както и тези за корпоративен данък за 2018 година. С Решение № 336/16.02.2021 г. горестоящият орган се е произнесъл относно всяко от задълженията, определени с ревизионния акт, включително тези, произтичащи от спорните фактури, издадени от „Валентино“ ООД. Съобразно това, с жалбата до съда (л. 3 и сл.) дружеството е оспорило цялата потвърдена част от ревизионния акт, в която се сключват и установените задължения за ДДС за м. 12.2018 г. в размер на 1 249,40 лв., както и размера на корпоративния данък за 2018 година. Поради това, съдът, като е отменил целия ревизионен акт, не е постановил частично недопустимо решение, тъй като е сезиран с оспорване на всяко от установените с ревизионния акт задължения, за които е било налице и оспорване по административен ред. Неоспорването на констатациите на приходните органи относно допуснатата техническа грешка в случая не е еквивалентно на липса на оспорване на установените задължения за периода. Следва да бъде посочено също, че в мотивите на съдебния акт, (л. 27 от решението – гръб), съдът изрично и ясно, при съобразяване със заключението по ССчЕ, е приел, че подлежащият на внасяне ДДС за месец 12.2018 г. се равнява на 745,46 лв., представляващ разликата между погрешно декларирания 1 249,39 лв. и реалната стойност в размер на 503,93 лева. В диспозитива на решението обаче ревизионният акт е отменен в цялост, вместо за сумата над 745,46 лв., тоест се касае за очевидна фактическа грешка, преодоляването на която следва да се извърши по реда на чл. 175 от АПК, а не в производство по чл. 208 и сл. от Кодекса. Установената съдебна практика по приложението на чл. 175 от АПК единодушно приема, че очевидна фактическа грешка е несъответствието между действителната воля на съда, обективирана в мотивите на съдебния акт, и нейното външно изразяване – в диспозитива му, дължащо се на технически грешки, пропуски и други очевидни неточности, какъвто именно е и настоящият случай.

По отношение на отказаното право на данъчен кредит по 3 броя фактури, издадени от „Ганев – Син“ ЕООД, приходните органи са изложили мотиви единствено относно липса на регистрация по ДДС на доставчика към момента на издаване на фактурите. Съгласно т. 1 от диспозитива на Решение на СЕС по дело С-438/09 член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2006/18/ЕО на Съвета от 14 февруари 2006 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчно задълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения член 22, параграф 3, буква б), и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги. Съгласно т. 2 от диспозитива на решението член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2006/18, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен от данъчно задължено лице на друго данъчно задължено лице, доставчик на услуги, когато последното не е регистрирано за целите на този данък. В конкретния случай ревизираното дружество разполага с фактури, съдържащи необходимата информация, като от страна на приходните органи липсват твърдения за наличие на данъчна измама, за която лицето е знаело или е било длъжно да знае, като не са установени и обективни данни в този смисъл, поради което липсата на регистрация на доставчика по ЗДДС не може да е самостоятелно основание за отказ на претендираното от получателя данъчно предимство, в който смисъл са мотивите на цитираната практика.

С оглед изложеното до момента, решението, с което административният съд е отменил ревизионния акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция, подкрепена с доказателства (л. 33 – л. 38), и при липса на възражение за прекомерност, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 876,00 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 242/28.06.2022 г., постановено по адм. дело № 528/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати в полза на „Прогрес 99“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ № 62А, представлявано от Л. Д. и К. Д., сума в размер на 3 876,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ