Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 7538 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против Решение № 4280/24.06.2022г., постановено по адм. дело № 9687/2021г. на Административен съд София – град, с което по жалба на "Бумитспед" ООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221520005084-091-001/12.04.2021г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. София, в частта изменена и потвърдена с Решение № 1398/10.09.2021г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 02 до м. 07.2020г. в общ размер на 41 016.87лв. главница и съответни лихви за забава.
В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за реалност на процесните доставки на услуги по фактури, издадени от доставчиците „Ди Ей Д. С. ЕООД, „НН – Ауто“ ЕООД и „Тенир 2010“ ЕООД. Сочи, че не са представени убедителни доказателства водещи до извод за реалност на фактурираните услуги. Доставчиците не са представили съпътстващи фактурите документи удостоверяващи начина на извършване на услугите и приемането на последните от страна на РЛ. Сочи и липсата на материална и техническа възможност на доставчиците да извършат фактурираните услуги.
По отношение доначисления ДДС в размер на 651.94лв. дължим от РЛ за юни 2020г. се сочи, че мястото на изпълнение на фактурата е на територията на страната т. е. налице са предпоставките на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Установените факти не са опровергани и на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е облагаема със ставка от 20%.
В частта за допълнително начисления ДДС в общ размер на 195.58лв. по фактура от 03.02.2020г. и от 05.02.2020г. РА е отменен с решение на директора на дирекция „ОДОП“ София и неправилно съдът е формулирал мотиви в тази част.
По подробно изложени твърдения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен на списък с разноските.
Ответникът – „Бумитспед“ ООД, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита решението на АССГ за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на № Р-22221520005084-091-001/12.04.2021г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. София, в частта изменена и потвърдена с Решение № 1398/10.09.2021г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 02 до м. 07.2020г. в общ размер на 41 016.87лв. главница и съответни лихви за забава.
За да обоснове преценката си за незаконосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и съдържание, но в нарушение на материалния закон.
АССГ е установил следите факти и обстоятелства:
1. Предмет на доставка по фактура № 200.14/08.05.2020г. с получател „Olympus Single Member“ P.C. Гърция е спедиторска услуга, като на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за спедиторската услуга е начислен ДДС в размер на 97.79лв.
След извършена справка за съпоставени данни за вътреобщностни придобивания и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларации, подадени от български задължени лица, за периода 01.01.- 30.09.2020г. е констатирано недекларирани от клиенти на РЛ, вкл. и „Olympus Single Member“ P.C., получени доставки
Към фактури № 200.9/03.02.2020г. и № 200.10/05.02.2020г. издадени на „Olympus Single Member“ P.C. няма представени заявки от клиент, а към фактура № 11091/19.06.2020г. издадена на „Edymil International“ SRL има приложена заявка за автомобилен превоз на товари, но тя е от „А. Т. 16“ ООД.
Предвид липсата на представени документи от РЛ доказващи извършени доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС към дружествата, посочени във фактурите и предвид на това, че те не са декларирали получени от РЛ доставки е прието, че тези доставки не попадат в обхвата на услугите по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение територията на друга държава-членка, а са такива с изпълнение на територията на България и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС.
С решение на директора на дирекция „ОДОП“ София е приел, че по отношение издадени фактури към „Olympus Single Member“ P.C. са налице предпоставките на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и, че РА в тази си част е незаконосъобразен, като начисления допълнително ДДС в размер на 195.58лв. следва да се отмени. По отношение издадена фактура към „Edymil International“ SRL е прието, че мястото на изпълнение е на територията на страната и, че в РА правилно е начислен допълнителен ДДС в размер на 651.94лв.
2. По отношение фактури издадени от „Ди Ей Д. С. ЕООД:
РЛ е упражнило право на ДК по фактури издадени на посочения доставчик в общ размер на 20 653.54лв., с предмет „сервизна услуга“ – компютърна диагностика, проверка на ел. инсталация, смяна на сензор, тост моторна спирачка и др. подобни, както и, че влаганите материали са съгласно представени стокови разписки. Плащанията са в брой, като са представени копия на съкратени отчети от фискалната памет от 02.2020г. до 07.2020г. Не са представени договор за наем на сервиза, фактури за платен такъв и консумативи. Установено е, че дружеството не притежава собствени недвижими имоти.
РЛ не е представило доказателства за притежаване на машини, оборудване и др., а така също и фактури за закупуване на резервни части. В подадените дневници за покупки по реда на ЗДДС за периода 01.02.-31.07.2020г. няма отчитани разходи за наем на помещение, платени консумативи и разходи за ел. енергия, вода, ТЕЦ и др.
РЛ е представило доказателства за последваща доставка на фактурираните услуги – префактуриране на ремонтни услуги на превозни средства към трети лица, а така също и, че РЛ търгува с резервни части за автомобили, които не държи на склад а директно ги препродава. Ревизиращия екип е приел, че резервните части са закупувани от РЛ и префактурирани директно към крайните клиенти, а обектът на който са извършвани твърдяните услуги от „Ди Ей Д. С. ЕООД е собственост на „Бумиттранс“ ООД, чийто управител и собственик е собственикът на РЛ.
Прието е, че не се установява по безспорен начин реалното извършване на услугите, тъй като липса представени съпътстващи фактурите доказателства – сключен договор между страните с ясен предмет на последния; доказателства за закупуване на резервни части и тяхното влагане в ремонтните дейности; доказателства за закупени или наети машини, оборудване и др. за извършване на услугите. РЛ няма активи и няма доказателства за наети такива. С оглед декларирането от страна на РЛ на префактуриране на резервни части и ремонт на автомобили към трети лица, установяване, че сервиза където са извършвани дейностите е собственост на дружество със собственик лице, което е и собственик на РЛ и липсата на доказателства удостоверяващи начинът по който е реализиран предмета на доставките е довело ревизиращия орган до извод за прилагане нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за непризнаване право на ДК по фактури издадени от „Ди Ей Д. С. ЕООД.
3. по отношение фактури издадени от „НН-Ауто“ ЕООД:
Представени са издадени от посочения доставчик 112бр. фактури с предмет „транспортни услуги“ на територията на ЕС. Представени са договори-заявки за товари и CMR, като съгласно тях транспорта ще се осъществява с влекачи и полуремаркета. След извършена справка в КАТ не е установено доставчикът да е собственик на посочените във фактурите превозни средства.
Представени са договори за наем от 09.01.2019г., от 21.03.2019г., от 03.04.2019г., от 22.04.2020г. и от 21.04.2020 по който „Бумитспед“ ООД отдава под наем на „НН-Ауто“ ЕООД следните МПС-та: влекач „Р. П. с ДК № [рег. номер] с полуремарке с ДК № [рег. номер]; влекач „Скания“ с ДК № [рег. номер], с полуремарке „Бергер“ с ДК № [рег. номер]; товарен автомобил „Р. П. с ДК № [рег. номер]; автомобил влекач „Волво“ с ДК № [рег. номер] и влекач „Р. П. с ДК № [рег. номер]. От страна на РЛ са представени фактури за наем с „НН – Ауто“ ЕООД, които включват и превозни средства за които няма представени договори за наем.
Доставчикът е ползвал и полуремаркета, собственост на „Бумиттранс“ ООД за които не са представени договори, а след извършена проверка е установено, че в дневниците за покупки на доставчика липсват отразени фактури за получени доставки на услуги от „Бумиттранс“ ООД.
Използвани са и превозни средства от „М. Г. ЕООД, „П. Л. и Търговия – клон България“ и „П. К. ЕООД, като в дневниците на тези поддоставчици не са отразени фактури издадени към „НН – Ауто“ ЕООД.
Установени са отношения между дружествата „Бумитспед“ ООД, „НН – Ауто“ ЕООД и „Тенир 2010“ ЕООД – управителя на РЛ е бил назначен на трудов договор в останалите две дружества, като е прието, че няма как РЛ да не знае, че доставчика е фактурирал услуги с превозни средства за които няма документи и основание за ползване т. е. не се доказва извършването на фактурираните транспортни услуги.
4. по отношение фактури издадени от „Тенир 2010“ ЕООД:
Представени са издадени 105бр. фактури с предмет „транспортни услуги“, с приложени договори-заявки за превоз на товари и CMR. Доставчика няма собствени влекачи и полуремаркета и не са представени договори за наем със собствениците на моторните превозни средства М. Г. ЕООД, „П. Л. и Търговия – клон България“ и „П. К. ЕООД.
Липсват представени договор сключени между „Тенир 2010“ ЕООД и РЛ ; лицензи за международен автомобилен превоз на товари; документи, удостоверяващи кадрови потенциал на доставчика да извърши фактурираните услуги; разходни документи за платени пътни такси, зареждане с гориво и смазочни материали. Дружеството не притежава транспортни средства и недвижими имоти, но има регистрирани 10 трудови договора. Дружеството не е отчитало през ревизирания период разходи за гориво, консумативи и разходи за ел. енергия, вода, ТЕЦ и др. подобни. 8бр. от фактурите е установено, че са издадени след дерегистрацията на „Тенир 2010“ ЕООД.
Достигнато е до извод за липса на реалност на фактурираните услуги, тъй като освен представените фактури и приемо-предавателни протоколи други доказателства не са представени. Според данъчния орган при отразяване на фактурите в отчетните си регистри, РЛ е знаело, че те са документи с невярно съдържание и са в нарушение изискванията на закона, като целта е упражняване право на ДК, въпреки липсата на право за това и може да се счита за част от данъчна измама.
Във връзка с установените по-горе факти и обстоятелства, довели до издаване на оспорения РА, първоинстанционния съд е формирал следните правни изводи, довели до отмяна на акта:
По отношение доначисления ДДС е прието, че неправилно това е извършено от данъчните органи. Според съда безспорно е установено, че получателите по издадените от него фактури са данъчно задължени лица, установили икономическата си дейност в др. държава от ЕС, като обстоятелството дали те са декларирали получените услуги или не, не води до промяна мястото на изпълнение и не може да се приложи чл. 85 от ЗДДС. Тежестта на доказване в случая пада върху данъчния орган и последния не е доказал, че РЛ е извършвало доставки с място на изпълнение територията на страната. Липсата на заявка не води до този извод, тъй като тя би довела до липса на услуга, а при липса на такава няма върху какво да се доначисли ДДС.
По отношение издадените от „Ди Ей Д. С. ЕООД фактури е прието, че доставчика е представил всички необходими доказателства за признаване правота на ДК. Към всяка една от фактурите са представени приемо-предавателен протокол, заявка за ремонт и стокова разписка с посочване регистрационния номер на автомобила. Доставчика е разполагал с 5 работника, като РЛ е закупувало резервните части и го и префактурирало към третите лица. Не е оспорен и обекта, където са извършвани ремонтите – с. Кривина, ул. „Демокрация“. При тези доказателства е приет за неправилен извода на данъчния орган за липса на реалност на фактурираните услуги.
Относно отказаното право на ДК по фактури издадени от „НН – Ауто“ ЕООД, е посочено, че предмет са транспортни услуги. Към всяка една от издадените фактури са приложени договори-заявки за превоз на товари и CMR, респек. товарителници. Плащанията са в брой, налице са доказателства за сключени договори от доставчика с 14 работника и са установени транспортните средства, използвани от доставчика, а така също и закупуване на гориво. Доставчика е представил и лиценз за международен автомобилен превоз. Съдът е приел, че доставчика е разполагал с материална и кадрова обезпеченост за извършване на транспортните превози, като се установява безспорно реалността на фактурираните услуги.
По отношение отказаното право на ДК по фактури издадени от „Тенир 2010“ ЕООД, АССГ е приел, че дружеството е представило към всяка една от фактурите договори-заявки за превоз на товари и CMR респек. товарителници, имал е регистрирани 10 трудови договора, а използваните транспортни средства са собственост на „Бумиттранс“ ООД, „М. Г. ЕООД, „П. Л. и Търговия – клон България“ и „Бумитспед“ ООД и, че в дневниците за покупки на „Тенир 2010“ ЕООД са отразени единствено фактури от РЛ и „Бумиттранс“ ООД. Съдът е приел, че са налице доказателства за реалност на извършените транспортни услуги.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е изцяло незаконосъобразен.
Решението е частично неправилно.
1. ПО ОТНОШЕНИЕ ДОНАЧИСЛЕН ДДС:
Видно от мотивите изложени в оспорения РА, данъчния орган е приел, че по отношение фактура № 11091/19.06.2020г., издадена от РЛ на „Edymil International“ SRL са налице предпоставките на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и следва да се начисли ДДС във фактурата, тъй като доставката е с място на изпълнение територията на страната, поради факта на неустановяване, че получателят по доставката попада в обхвата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Според ал. 2 мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Спорния въпрос в конкретния случай е мястото на изпълнение на доставката по фактурираната услуга, който следва да се изясни, чрез установяване статута на получателя по доставката т. е. дали получателя е данъчнозадължено лице или не. АССГ е приел, че няма спор относно горното, като е приел за относими наведените в жалбата доводи, че клиентите на РЛ са данъчнозадължени такива и са установили икономическата си дейност в държави от ЕС.
Изводите на АССГ са неправилни. Както е посочено в касационната жалба в ЗДДС и ППЗДДС липсва изрично посочване на документите, които са необходими за доказване статута на получателя, като такива обаче са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. За да е приеме, че получателят на дадена услуга има статут на данъчнозадължено лице не е достатъчно само да е констатирано, че той е установен в държава-членка, но и да има идентификационен номер по ДДС или да е представил доказателства, че е подал документи за получаване на идентификационен номер. Това изрично е предвидено и в чл. 18, 1, бук. „а“ от Регламента
В конкретния случай липсват доказателства, представени от РЛ, че дружеството Edymil International“ SRL има идентификационен номер респек. че е подало документи за издаване на такъв. В тежест на жалбоподателя е било да установи статута на получателя /арг. по чл. 116, ал. 1 от ДОПК/, но той не е провел главно и пълно доказване на този факт. Поради това правилно ревизиращия орган е приел, че получателят е данъчно незадължено лице и доставката е с място на изпълнение, там където доставчикът е установил своята дейност т. е. България и по фактурата следва да се начисли 20% данъчна ставка, предвид чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Решението на АССГ в тази част е неправилно.
2. ПО ОТНОШЕНИЕ ОТКАЗАНО ПРАВО НА ДК:
Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС.
Предвид аргументите в касационната жалба, следва да се посочи, че необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като СЕС в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка било то на стока или на услуга. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".
В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11.
Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази Директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.".
Реалността на доставката е материално-правно изискване по същество за правото на приспадане, като това е изцяло фактически въпрос.
Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Така например в Решение на СЕС по дело С-154/20, т. ЗЗ ясно е казано, че "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU: C: 2021: 910, т. 38 и цитираната съдебна практика)".
В конкретния случай, АССГ след анализ на събраните в хода на производството доказателства е стигнал до правилния извод за наличие на предпоставки за ползване на ДК от РЛ по отношение на фактури издадени от „Ди Ей Джи сервиз“ ЕООД, „НН-Ауто“ ЕООД и „Тенир 2010“ ЕООД.
Фактурите издадени от доставчика „Ди Ей Джи сервиз“ ЕООД, касаят извършване на сервизни услуги, като освен тях, изпълнителя е представил приемо-предавателни протоколи, заявки за ремонт и стокови разписки, които необосновано са пренебрегнати от данъчния орган. От тези писмени доказателства се установява вида и характера на извършените сервизни услуги и вложените материали – изрично във всяка една от издадените фактури са посочени на отделен ред всяка една извършена сервизна дейност, като тя реплекира и в издадения приемо-предавателен протокол и заявка за ремонт. Установено е, че доставчика извършва своята дейност в сервиз, находящ се в с. Кривина, бившия стопански двор, както и наличието на 5-ма работника т. е. установено е наличие у доставчика на кадрова обезпеченост, което не е задължителен елемент от правото на ДК, предвид многобройната практика на ВАС и СЕС, което му позволява да извърши фактурираните услуги. Посочените писмени доказателства не са били оспорени от страна на данъчния орган по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и 2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което се ползват със съответната доказателствена сила. Фактурите и останалите писмени документи са редовни от формална страна. Тези доказателства доказват по несъмнен начин реалното извършване на фактурираните сервизни услуги. Правилно АССГ е посочил, че в самия РА се съдържат данни, че РЛ е това което е закупувало резервни части за сервизното обслужване и ги е префактурирало директно към клиентите които са го ползвали.
При тези данни изводите на ревизиращия орган за липсата на предпоставки за ползване на ДК са неправилни, а заключенията на АССГ са закономерни и в хармония със събраните доказателства.
Доставчиците „НН-Ауто“ ЕООД и „Тенир 2010“ ЕООД са издали фактури с предмет „извършване на транспорт“. Към всяка една от издадените фактури, в която е посочена точно извършваната транспортна услуга са представени договор-заявка за извършване на превоз с точни параметри на последния, както и CMR. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача т. е. доказва извършване на договорената превозна услуга. Тези писмени доказателства, както се посочи по-горе не са били оспорени и предвид частният им свидетелстващ характер, удостоверяват вписаните в тях факти и обстоятелства.
Представени са и доказателства за наличие на кадрова обезпеченост при доставчиците – трудови договори за 14 работника, като това не е оспорено от данъчния орган и техническа такава – наличие на транспортни средства, за голяма част от които са представени и договори за наем. В РД е посочено, че са налични и доказателства за закупуване на гориво. Представен е и Лиценз за международен превоз на товари.
Тези писмени доказателства са били игнорирани от страна на ревизиращия орган с мотиви, че не е ясно кой точно шофьор е извършвал транспорта, както и, че липсват доказателства за плащане наем на част от превозните средства. Тези изводи на органа не само кореспондират с останалия събран доказателствен материал, имаш отношение към правото на ползване на ДК, но и са в противоречие с него.
В обобщение следва да се посочи, че първоинстанционният съд е извършил подробна преценка събраните по делото доказателства и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки по процесните фактури. Този извод се подкрепя от представените и налични и при двете страни по доставката взаимосвързани и съответстващи си документи, от които се изяснява механизма на доставката и се установява реалното извършване на фактурираните услуги и предаване на последните от доставчиците към РЛ, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО.
Предвид гореизложеното, решението в частта касаеща досежно допълнително начисления ДДС като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне жалбата на дружеството срещу РА в посочената част. В останалата част относно отменения РА, касаеща непризнаване право на ДК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед частичната основателност на касационната жалба на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, като предвид липсата на фактическа и правна сложност на оспорения РА в тази му част и ниския материален интерес, юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на по 100лв. за всяка една съдебна инстанция.
На касационния ответник не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за сторени такива пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4280/24.06.2022г., постановено по адм. дело № 9687/2021г. на Административен съд София – град, в частта, в която е отменен РА № № Р-22221520005084-091-001/12.04.2021г. в частта изменена и потвърдена с Решение № 1398/10.09.2021г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период 06.2020г. в размер на 651.47лв., главница и съответни лихви за забава, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бумитспед“ ООД гр. София против РА № № Р-22221520005084-091-001/12.04.2021г. в частта изменена и потвърдена с Решение № 1398/10.09.2021г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период 06.2020г. в размер на 651.47лв., главница и съответни лихви за забава.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Бумитспед“ ООД, със седалище и адрес на управление да заплати на Национална агенция по приходите сума в размер на 200лв. /двеста/, разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ