Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: ВЕСЕЛА НИК. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 7563/2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Т. С. ЕАД, чрез адвокат Д. Д. и адвокат М. Г. от САК, срещу Решение № 4081/17.06.2022 г. по адм. дело № 8975/2021 г. на Административен съд София - град.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на разноски.
Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/, чрез процесуалните си представители главен юрисконсулт С. Г. и старши юрисконсулт Ц. И., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на „Т. С. ЕАД като е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма – надлежно мотивиран от фактическа и правна страна, в съответствие с материалния закон и неговата цел, и при неналичие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно - при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на приложимия материален закон и до необоснованост, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на „Т. С. ЕАД срещу Решение № 36-Н0-И0-А1/2021 г. от 22.07.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, с което е актуализирано Комплексно разрешително № 36/2005 г. на оператора „Т. С. ЕАД за площадка ОЦ „Люлин“, 1346 София, район Връбница, [улица], в частта за условие 2.1 и условие 9.2, с които са въведени условия за норми за допустими емисии /НДЕ/ по показател NOx с определени стойности от 100 mg/Nm3/ и е отказано допускане на дерогация по този показател, съгласно разпоредбата на чл. 123а, ал. 3 на Закона за околната среда /ЗООС/.
От представената по делото административна преписка е установено следното от фактическа страна:
В полза на оператора „Т. С. ЕАД е издадено Комплексно разрешително № 36/2005 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, което се отнася до експлоатацията на Горивна инсталация с номинална топлинна мощност 607,6 MW - производство на топлоенергия, включваща 5 бр. водогрейни котли и 3 броя парни котли, намираща на площадка ОЦ „Люлин“, гр. София, [улица].
С писма № 05-08-1147/10.04.2014г., № 05-08-1147/23.06.2015г. и № 26-00-2947/15.12.2015 г. на МОСВ са дадени указания на оператора за предприемане на действия за преразглеждане на КР № 36 /2005г. във връзка със съобразяване с Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации /ННДЕСДАОПИАГГИ/. С писмо вх. № КР-4431 /26.09.2016 г. на „Топлофикация-София“ ЕАД, адресирано до ИАОС, са представени документи по Приложение № 6 от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни /НУРИКР/ и оценка за прилагането на най - добри налични техники /НДНТ/ за преразглеждане на КР № 36 /2005г. във връзка със съобразяване с Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации /ННДЕСДАОПИАГГИ/. С писмо изх. № КР-218/23.01.2017 г. на ИАОС са дадени указания на „Топлофикация-София“ ЕАД за преработване и допълване на информацията по Приложение № 6 от НУРИКР, което по повод с предложените от оператора, различни от одобрените с Преходния национален план /ПНП/, мерки за постигане на съответствие с изискванията на ННДЕСДАОПИАГГИ. Изисканата информацията от „Топлофикация-София“ ЕАД е представена с писмо вх. № КР-1597 /31.01.2017 г.
Последвала е кореспонденция между ИАОС, МОСВ и жалбоподателя относно възможността планираните от оператора мерки да се заменят с утвърдените с ПНП такива, както и за необходимостта от актуализиране на комплексното разрешение по повод публикувано Решение № 2017/1442/ЕС, касаещо заключение за НДНТ при големи горивни инсталации. С писмо изх. № КР-3059/03.11.2017 г. на ИАОС е изискано от оператора да представи оценка на съответствието за всяка избрана от него нова мярка за намаляване на емисиите на азотни оксиди с изискванията на НДНТ и Решение за изпълнение /ЕС/ № 2017/1442 за формулиране на заключения за най - добри налични техники /НДНТ/ за големи горивни инсталации /Решение № 2017/1442/ЕС/ /в случай, че желае преразглеждането на КР по подадените документи да бъде съвместено с преразглеждане във връзка с Решение № 2017/1442/Е/. С писма вх. № КР-5417/17.10.2018 г., вх. № КР-5561/25.10.2018 г. и вх. № КР-5774/06.11.2018 г. от „Топлофикация-София“ ЕАД са представени документи за преразглеждане във връзка с публикувано Решение за изпълнение /ЕС/ № 2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники за големи горивни инсталации и мотивирано искане за допускане на дерогация по показател NOx, съгласно чл. 123а, ал. 3 от ЗООС. С писмо изх. № КР-941/15.04.2020 г. на ИАОС са дадени указания на касатора, жалбоподател пред АССГ, да предостави допълнителна и разяснителна информация, свързана с реализираните към момента мерки според ПНП. С писмо вх. № КР-3347/05.05.2020 г. на „Т. С. ЕАД е внесена допълнителната информация, поради което на основание чл. 124, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗООС, в съответствие с разпоредбата на чл.18а, ал. 1, т. 3, б. „б” и б. „в”, и следващите от Наредба за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, е започната процедура по преразглеждане на КР № 36/2005 г. за ОЦ „Люлин“. Процедурата е във връзка:
- със съобразяване на условията в КР с изискванията на ННДЕСДАОПИАГГИ предвид изтичането на срока на ПНП, предоставил временна дерогация, освобождаваща операторите на определени големи горивни инсталации /ГГИ/ от задължението за спазване на посочените в чл. 30, §2 от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността Директива 2010/75/ЕС/, НДЕ на замърсителите, за които се прилага планът;
- с публикувано Решение за изпълнение /(ЕС/ № 2017/1442 за формулиране на заключения за НДНТ за големи горивни инсталации с искане за предоставяне на дерогация по показател NOx, съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС, във връзка с прилагането на Решение 2017/1442/ЕС, както и за съобразяване на условията на КР с изискванията на нормативни и административни актове, влезли в сила или променени след издаването му.
В изпълнение на разпоредбата чл. 18а, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата за КР, от съответните РИОСВ и Басейнова дирекция „Дунавски район“, с писмо, изх. № КР-1426/16.06.2020 г., са изискани становища, както и конкретни предложения за промяна и допълване на условията на издаденото комплексното разрешение. От Басейнова дирекция „Дунавски район“ е постъпило становище вх. № КР-4371/02.07.2020 г.“, с което не се възразява за издаването на комплексното разрешение, тъй като липсва промяна в годишната консумация на вода за производствени нужди и не се предвиждат промени в емисиите на отпадъчните води, както и в опазването на подземните води. От РИОСВ - София е подадено становище вх. № КР-6454/26.10.2020 г., с което се дава информация за извършени проверки за спазване на НДЕ и резултати от тях, отнасящи се за площадката „София - Изток“. С писмо изх. № КР-1599/02.06.2021 г. са изискани препоръки по компетентност от дирекция ЕООВОСПЗ, ОЧВ, КВЕСМС и НСЗП на МОСВ относно представяне на дерогация по показател NOx на „Т. С. ЕАД.
Съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, с писмо изх. № КР- 1637/04.06.2021 г. са изискани становища относно искане за предоставяне на дерогация по показател NOx на „Т. С. ЕАД от Министерство на енергетиката и от Министерство на икономиката. Дирекция „Национална служба за защита на природата“ /НСЗП/ към МОСВ дава становище изх. № 12-00-625/08.06.2021 г., с което се предлага да се извърши оценка за въздействието върху близко разположените защитени зони. С второ становище изх. № 12-00- 690/21.06.2021 г. счита, че няма препоръки по искането за дерогация. Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ /ОЧВ/ към МОСВ дава становище изх. № 12-00-625/10.06.2021 г., с което посочва, че следва да се спазват НДЕ NOx 100 mg/Nm3, отразени в Приложение № 1 към чл. 5 от ННДЕСДАОПИАГГИ. Изразява отрицателно становище срещу исканата дерогация, тъй като се противоречи на чл. 123, ал. 10 ЗООС. Пояснява, че исканите с дерогацията нива на емисии са два пъти по - високи от нормативните, а реалните измерени - до 3 пъти надвишаващи допустимото. С второ становище изх. № 12-00- 690/22.06.2021 г. се дават конкретни препоръки.
Дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“ /ЕООВОСПЗ/ към МОСВ депозира становище изх. № 12-00-625/11.06.2021 г., с което сочи, че оценката на оператора, свързани с постигане на нивата на емисии на NOx не обосновава еднозначно поради наличието на кое/и обстоятелства по чл. 123а, ал. 3 ЗООС е породена непропорционалност на разходите спрямо ползите за околната среда. С второ становище изх. № 12-00- 690/23.06.2021 г. се прави предложение за неприемане на исканата дерогация. Министерство на енергетиката представя становище изх. № Е-12-00- 207/11.06.2021 г., с което се визират условията за исканата дерогация, както и се сочи, че е отменено Решение 2017/1442/ЕС, за което е постановено решение на Общия съд на ЕО по дело Т-699/17. Пояснява се, че със съдебно решение е дадена възможност да се запазят НДНТ до влизането му в сила. С писмо вх. № 14169/14.06.2021 г. Министерство на икономиката заявява, че няма бележки и предложения.
С писмо изх. № КР-1826/28.06.2021 г. е изпратено предложение за промяна в условията на КР № 36/2005 г. на „Т. С. ЕАД, РИОСВ - София и БД „Дунавски район“ за предоставяне на становища по предложените промени в Комплексно разрешително /КР/, както и относно необходимостта от провеждане на среща. От оператора е изискана и допълнителна информация. От БД „Дунавски район“ е получено становище с писмо вх. № 14750/05.07.2021 г., с което няма дадени предложения. От „Т. С. ЕАД е получена допълнителна информация и становище с писмо вх. № 14669/09.07.2021 г. Операторът е потвърдил необходимостта от провеждане на среща. От РИОСВ - София е получено становище вх. № 14760/14.07.2021 г. с потвърждение на необходимостта от провеждане на среща.
В съответствие с изискванията на чл. 18а, ал. 7 от НУРИКР и в изпълнение на Заповед № 196/13.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, на 15.07.2021 г. на заседание на специализиран състав на Експертния екологичен съвет е проведена консултация с оператора „Т. С. ЕАД. По време на консултацията са обсъдени и приети промени в условия 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 от КР № 30/2005 г. Взето е решение за необходимостта от актуализиране на условията в разрешителното. Изготвеният протокол от срещата е подписан от представител на „Т. С. ЕАД с особено мнение срещу изложените мотиви за недопускане на дерогация по показател NOx, съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, във връзка с прилагането на Решението 2017/1442/ЕС. Към преписката липсва излагане от оператора на конкретни мотиви, въз основа на които е подписал протокола с особено мнение. От страна на ИАОС е било обърнато внимание, че сроковете за привеждане в съответствие на инсталацията са изтекли и нормативната уредба по околна среда не предвижда нови такива. Приложимата норма за допустими емисии на NOx за горивните инсталации на „Т. С. ЕАД е 100 mg/Nm3, съгласно Решение 2017/1442/ЕС и съгласно ННДЕСДАОПИАГГИ.
Във връзка с проведената консултация с оператора по процедурата по преразглеждане на КР, с писмо на ИАОС с изх. № КР-2000 /16.07.2021 г. е изискано предоставяне на допълнителна информация. Такава е внесена с писмо вх. №14829/16.07.2021г. на „Т. С. ЕАД. С писмо изх. № КР-2010/19.07.2021 г. на ИАОС е изискано допълнително становище от Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ /ОЧВ/ към МОСВ. Т. е постъпило с писмо вх. № 14886/20.07.2021 г., с което се дава информация за периодите на пускане и спиране на инсталацията. С писмо изх. № КР-2031/20.07.2021 г. на ИАОС е изискана допълнителна информация от жалбоподателя, която е представена с писмо от 21.07.2021 г.
В писмо изх. № КР-2052/21.07.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС до оператора е посочено, че на основание чл. 18а, ал. 10 от НУРИКР е приключена процедурата по преразглеждане на КР № 36 /2005 г. за площадка ОЦ „Люлин“, както и че е необходимо актуализиране на условия 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 и 16 от КР№ 36/2005 г. На основание чл. 120, ал. 1, предложение четвърто, във връзка с чл. 186, ал. 1 от Наредбата за КР, е издадено Решение № З6-Н0-И0-А1/2021 г. за актуализиране на КР № 36/2005 г., издадено на „Т. С. ЕАД, отнасящо се за площадка ОЦ „Люлин“.
С оспорения акт са поставени Условиe 2.1 и Условие 9.2 в комплексното разрешително, с което на оператора се разрешава експлоатацията на инсталацията /Водогрейни котли от № 1 до № 5/ при спазване на норми за допустими емисии /НДЕ/ по показател NOx, като е определена стойност 100 mg/Nm3. Органът е определил стойностите от 100 mg/Nm3 по показател NOx, позовавайки се на Приложение № 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации /ННДЕСДАОПИАГГИ/. Позовава се още на това, че нормите на същите стойности са определени в таблица 25 от Решение 2017/1442/ЕС. С оспореното решение е отказано искането на „Т. С. ЕАД за допускане на дерогация по показател NOx съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС. В мотивите органът е приел, че с допускането на дерогация няма да се спазят изискванията на чл. 123, ал. 10 ЗООС, изискващ нормите в КР да не бъдат по - високи от нормативно определените, а именно в Приложение № 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ - 100 mg/Nm3. Допълнително е посочил, че не са налице условията на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС, тъй като очакваните разходи за постигане на процесните емисионни нива са съразмерни с очакваните ползи за околната среда. В изпълнение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗООС, на 26.07.2021 г. Решение № 30-Н0-И0-А2/2021 г. за актуализиране на КР № 36/2005 г., е оповестено в средствата за масово оповестяване.
Решението на изпълнителния директор на ИАОС е обжалвано от „Т. С. ЕАД пред министъра на околната среда и водите, който е отхвърлил жалбата, за което е постановил Решение № 192/27.08.2021 г. По - горестоящият орган е приел, че нормата на чл. 123, ал. 10 ЗООС забранява надвишаване на нормативно установените емисионни нива при дерогация по реда на чл. 123а, ал. 3 на ЗООС.
Пред административния съд от жалбоподателя, понастоящем касатор е представен Анализ на ползите за околната среда при постигане на емисионни нива за NOx, съгласно НДНТ и разходи за постигане на тези нива.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът е кредитирал частично.
Според заключението на вещите лица изпусканите замърсители от инсталацията в голяма степен не водят до нарушаване качеството на атмосферния въздух, съгласно изискванията на Наредба № 12 от 30.07.2010 г. за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух и Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми на пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места. Констатирано е, че за постигане на НДЕ от 100 mgNm3 в обект ОЦ „Люлин“ е необходима пълна модернизация и подмяна на съществуващите съоръжения, както и разходи за реконструкция на сградния фонд, което водело до огромни разходи, несъразмерно по - високи от ползите за околната среда /може да се приемат за верни изчисленията направени от Консултанта и стойността на К от 0.379/ като инвестицията за постигане на нормата не може да осигури съществен здравен, екологичен или социален ефект.
Според експертите е напълно възможно настъпване на негативен ефект за околната среда и здравето на населението от евентуално преминаване към високоемисионни горива за отопление от страна на населението, ако се спре дейността на жалбоподателя. Констатират, че практиката в България показва, че преобладаващият източник на топлина за домакинствата извън мрежата на централно отопление са твърдите горива, като при изгарянето на твърдо гориво в битова горивна уредба се отделят пет пъти повече емисии на азотни оксиди /изразено в kg емисия на GJ топлина/ в сравнение с големите горивни инсталации, изгарящи природен газ.
Експертизата сочи, че основен източник на ФПЧ 10 в Столична община е битовото отопление с 55.97%, следвано от ресуспендираните частици от площни източници 31.50% и автотранспорта 10.78%, като последните два източника са свързани, тъй като ресуспендирането се предизвиквало както от движещите се автомобили, така и от вятъра, при което било невъзможно да се определи делът им. Констатира се, че основен източник за ФПЧ2.5 е битовото отопление със 73.28%, следвано от ресуспендираните частици от площни източници 14.10% и автотранспорта 11.13%, като отбелязаното за ресуспендираните частици по отношение на ФПЧ 10 важи и за ФПЧ2.5. Вещите лица приемат, че относно Азотни оксиди /NOx/ за Столична община главен замърсител се явява автотранспортът с най-големия дял - 78.73, следван от промишлеността с 15.55% и битовото отопление с 5.72%, които данни се уточнява, че са взети от „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026, утвърдена с Решение 204 от 22 април 2021 г.
При извършения оглед на място е констатирано, че основното гориво в обекта е природен газ. От представени им архивирани копия на протоколи от собствени непрекъснати измервания на вредни вещества изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, експертите установяват, че няма превишения на нормите по показател общ прах; азотните оксиди се водят прекурсор на ФПЧ, но без ясна обосновка; няма количествени данни за пряката зависимост между това, какво количество азотни оксиди се отделят от обекта и какво количество се преобразуват на ФПЧ, т. е. не се установява какво е количеството прах, което се образува от 1 тон отделен азотен оксид.
Експертизата установява, че по отношение на замърсяване на въздуха с вредни вещества ТЕЦ е системен генератор на атмосферно замърсяване, което е индикация за потенциална здравна опасност. Отделяните наднормени емисии от обекта/обектите реално увеличават концентрацията на въглероден оксид /СО/ и прах в атмосферния въздух в района, като с това допринасят за по-високо ниво на експозиция и съответно повишаване на здравния риск от въздействие на атмосферните замърсители.
АССГ е посочил, че не кредитира заключението в частта за наличието на възможен негативен ефект за околната среда и здравето на населението от евентуално преминаване към високоемисионни горива за отопление от страна на населението, ако се спре дейността на жалбоподателя, с аргумента, че не възприема разбирането на експертите, че преобладаващият източник на топлина за домакинствата са твърдите горива извън мрежата на централно отопление, поради липсата на конкретни данни и хипотетичния характер на този извод, както и липсата на реална причинно - следствена връзка между обсъжданите две хипотези. Съдът е отбелязал, че дава вяра на заключението в останалата му част като компетентно и обосновано.
Настоящият касационен състав намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Приемайки имплицитно, че за решаването на спора са му необходими специални знания, каквито не притежава, административният съд е допуснал първоначално две съдебни експертизи, така както са поискани в жалбата - комплексна техническа и икономическа от две вещи лица, съответно с техническо и с икономическо образование, и еднолична съдебно – техническа такава от трето вещо лице, които впоследствие поради сходството на задачите и еднаквата квалификацията на експертите /и двамата с техническо образование/ е обединил в една. Въпреки служебното начало в процеса, с определението по допускането им съдът не е конкретизирал задачите, които следва да извършат и въпросите, на които следва да отговорят експертите, възприемайки безкритично доказателствените искания на жалбоподателя въпреки възраженията на ответника. Впоследствие, приемайки представеното заключение по делото, съдът не излага ясни мотиви и конкретни съображения защо кредитира или не кредитира отделни негови части и на какви доказателства базира отказа си да им даде вяра. Без да извърши необходимата проверка за обективност и обоснованост въз основа на представените по делото доказателства, съдът е възпроизвел части от заключението, достигайки дори до противоречивия извод, че „е безпредметно обсъждането на фактическия състав на нормата на чл.123а, ал.3 на ЗООС, респ. изложеното в тази насока, съдържащо се в заключението на експертизата“, въпреки че преди това е посочил, че „централно място в спора е това дали дерогацията по чл.123а, ал.3 от ЗООС се прилага, когато новите емисионни норми надвишават нормативно определените норми за допустими емисии.“
Първоинстанционният съд не е извършил прецизна проверка, преценка и анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, поради което мотивите му по приложението на закона са бланкетни и буквално преповтарят отделни части от Решение №192/27.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, с което е потвърдено оспорваното решение. Фактическите констатации са изцяло на база доказателствата от административната преписка като изобщо не са обсъдени приетите по делото „Анализ на ползите за ОС при постигане на емисионни нива за NOx, съгласно НДНТ и разходите, необходими за постигането на тези нива“ и „Анализ ползи за „Т. С. ЕАД“, депозирани от жалбоподателя в съдебното производство и послужили за изготвяне на заключението на СТЕ.
Съдът е приел, че органът правилно е отказал допускане на дерогация по чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, като е намерил за безпредметно да обсъжда наличието на фактическия състав на тази норма, респ. изложеното в тази насока, съдържащо се в заключението на експертизата. Съдът изобщо не е подложил на преценка необходимите условия за допускане на дерогация по чл.123а, ал.3 от ЗООС и не е обсъдил заключението на експертизата в този смисъл, както и изслушването на вещото лице Гърбов в съдебно заседание на 17.05.2022 г., че „в момента не може да се докаже дали фините прахови частици са от ТЕЦ или от войната в Украйна“ и на вещото лице Кръстева, че „фините прахови частици не се излъчват в атмосферата само от Топлофикации и голяма част от тях, както и от азотните оксиди се емитират от МПС, градски транспорт, от печките на твърдо гориво в ромските квартали…, азотните оксиди се получават при горенето на пластмаси, полиетилен…“
Съдът е приел, че са налице двете условия по чл. 124, ал. 2, т. 4 и т, 5 ЗООС, тъй като в Приложение № 1, част 1 към чл. 5, ал. 1 от ННДЕСДАОПИАГГИ са предвидени норми за допустими емисии от 100 mg/Nm3 за NOx, но не е обсъдил защо не е налице хипотезата на чл.123 а, ал.3 от ЗООС съобразно преценката дали това би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради: 1. географското положение на инсталацията, или 2. характеристиките на околната среда в района на площадката, или 3. техническите характеристики на инсталацията, въпреки констатациите на експерта Гърбов, потвърдени в о. с.з., че „представеният анализ по делото от предходното съдебно заседание съдържа изчерпателно всички необходими разходи“ и че „тук в ОЦ „Люлин“ е необходимо извършването на конструктивни разходи, тъй като конструкцията е почти в края на живота си“.
Съгласно разпоредбата на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, компетентният орган по чл. 120, ал. 1 от същия закон може да определи не толкова строги емисионни норми спрямо нормите по ал. 1 на чл.123, когато оценка покаже, че постигането на емисионните нива, свързани с НДНТ, посочени в заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, би довело до разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда поради: географското положение на инсталацията, характеристиките на околната среда в района на площадката или техническите характеристики на инсталацията. За определянето на такива норми компетентният орган по чл. 120 следва да изготви техническа оценка, в която да обоснове приложимите условия в комплексното разрешително. Съдържанието на техническата оценка визира конкретните причини и критерии за прилагането на тази разпоредба, а според чл. 117, т.1 от ЗООС, комплексното разрешително съдържа "нормите за допустими емисии на веществата и на други замърсяващи вещества". Казаното определя емисионните норми като част от първоначалното съдържание на комплексното разрешително по чл. 123 ЗООС, респективно като обект на промяна във връзка с неговата актуализация, съгласно чл. 124, ал. 2, ал. 8 от ЗООС. При провеждане на процедура по издаване, съответно преразглеждане, а при необходимост от актуализиране на комплексните разрешителни, предоставянето на отклонение от приетите норми – дерогацията се извършва по предвиден в Глава седма, раздел II на ЗООС ред.
В тази връзка, при проверка за законосъобразност на извършеното преразглеждане на комплексното разрешително, вместо да възприеме безрезервно мотивите на административния орган, че очакваните разходи за постигане на процесните емисионни нива са съразмерни с очакваните ползи за околната среда, съдът е следвало да извърши прецизен анализ на всички относими норми в ЗООС, Преходния национален план, Наредбата за нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата на големи горивни инсталации /Наредбата за ГГИ, приета с ПМС №354 от 28.12.2012 г., обн. в ДВ, бр.2/08.01.2013 г., из и доп. Дв, бр.63/31.07.2018 г./ и Решение №2017/1442/ЕС, вр. с Решение за изпълнение /ЕС/ 2021 /2326 на Комисията за формулиране на заключения за НДНТ за големи горивни инсталации, и да изведе свой собствен извод въз основа на извършената преценка. В обжалвания съдебен акт не се съдържат мотиви в този смисъл, не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, не са извършени преценка и анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Въпреки предвиденото служебно начало в административния процес, съдът не е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт.
Съдът не се е произнесъл и по твърдението на жалбоподателя за допуснато от органа нарушение на принципа на съразмерност, закрепен в чл.6, ал.5 от АПК, съгласно който административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Приел е, че е недопустимо поставянето на „финансовите интереси, свързани с дейността на дружеството“ над „тези за здравето на хората“, поставяйки погрешно знак на равенство между здравето и околната среда, и игнорирайки довода за наличието на „разходи, които са несъразмерно високи в сравнение с ползите за околната среда“.
Визираното по-горе сочи на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които възпрепятстват касационната инстанция да извърши всеобхватна проверка за приложението на материалния закон и обоснованост на решението. Противно на вмененото му от закона задължение за мотивиране на съдебния акт с изложение на исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт.
С оглед забраната за нови фактически установявания в касационното производство /чл. 220 от АПК/, ВАС, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.
При новото разглеждане на делото трябва да бъдат преценени и анализирани всички годни и относими доказателства и въз основа на тях установени всички значими за спора факти и обстоятелства, съобразно дадените в настоящото решение указания.
При този изход на спора, по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4081/17.06.2022 г. по адм. дело № 8975/2021 г. на Административен съд София - град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТОДОР ТОДОРОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Н. п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ