Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 7566 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ч. срещу Решение №845/24.06.2022г., постановено по адм. д. № 2525/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №Р-03000320005995-091-001/13.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 244/28.10.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2018 г. в размер на 11 424, 89 лв. главница и 2653, 33 лв. лихви.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е постановено при неправилна оценка на събраните доказателства. В представени писмени бележки се оспорват изводите на съда за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт и конкретно за размера на разполагаемите парични средства на ревизираното лице към 01.01.2018г., формирани от доходи от работа в чужбина и получени заеми от физическо лице, както и относно предоставените на ревизираното лице парични средства в брой през 2017г. Навеждат се и доводи за допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в незаконосъобразно удължаване срока на ревизията. Претендира се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт с присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. М.-Симеонова оспорва касационната жалба в представено писмено становище. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт (РА) №Р-03000320005995-091-001/13.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 244/28.10.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който на М. Ч. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2018 г. в размер на 11 424, 89 лв. главница и 2653, 33 лв. лихви.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е приел, че ревизионния акт е издаден от материално компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т.1, т.2 и т. 7 ДОПК, обосноваващи извършване на ревизията по особения ред. Изложил е съображения за неоснователност на възраженията на ревизираното лице, свързани с размера на началното салдо и липса на основание да бъде прието че е налице несъответствие между получените доходи на ревизираното лице и имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Приел е, че несъответствието между имущественото състояние и получените доходи от ревизираното лице за 2018 г. безспорно обосновава предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и води до извод за наличие на укрити доходи, което представлява и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Съдът е приел за безспорен размера на установените от органите по приходите доходи и разходи през 2018 г, а за спорно обстоятелството дали правилно е определен размерът на разполагаемите парични средства в брой към началото на отчетния период - 01.01.2018 г., и по-конкретно: 1. разполагал ли е жалбоподателят с пари в брой от изплатени възнаграждения от трудови доходи от Макдонълдс - Мюнхен; и 2. разполагал ли е З. Б. с парични средства, които да даде в заем на ревизираното лице, респективно – кога, и какъв е размерът на предадените суми на жалбоподателя.

Съдът и приел за правилни констатациите на ревизиращите органи, че Чендов не е разполагал е декларираните от него парични средства в брой към 01.01.2018 г. в размер на 154 219, 00 лв. , доколкото същите същите се твръди че представляват получени възнаграждения от Макдонълдс - Мюнхен, за периода от м. 05. 2002 г. до м. 12. 2006 г. общо в размер на 95 560, 02 евро /186 899, 14 лв. /, а за 2007 г. е предоставен единствено трудов договор, съгласно който възнаграждението е 6, 6 евро/час; седмично работно време 40 часа, разпределени в 5 дни в седмицата, без да са представени документи за изплатени доходи. В подкрепа на този извод съдът се е позовал и на това, че през 2010 г. въз основа на решение на ОС от 04.01.2010 г. и от 06.06.2010 г. на "ММ Трейд" ЕООД, същият е финансирал дейността на дружеството, като за целта е предоставил сума в размер на 179 035, 00 лв. Във връзка с това финансиране е предоставен договор за заем от 04.01.2010 г. за сумата от 100 000, 00 лв. Следователно към момента на внасяне на сумата в "ММ Трейд" ЕООД Чендов е разполагал с парични средства в размер на 79 035, 00 лв., с които е финансирал дейността на дружеството, т. е. получените парични средства от работа в чужбина са били изразходвани към горепосочената дата и не могат да участват при формиране на паричните му потоци. Още повече по делото е установено, че към 31.12.2015 г. Чендов е внесъл в дружеството сумата от 264 100, 00 лв. /179 035, 00 лв. + 85 065, 00 лв, като не са представени доказателства относно произхода на допълнително внесената сума в размер на 85 064, 38 лв. В подкрепа на този извод е приета и декларация от 03.07.2019 г., в която ревизираното лице е декларирало, че е работило продължително време на Германия, със спестените средства от работна заплата в чужбина и помощ от родителите си през 2016 г. е закупено основно жилище в [жк], а през септември 2017 г. - втори имот закупен със средства от заем. Административния съд е отчел и обстоятелството, че предвид дългия период от време – повече от 10 години и липсата на доказателства за получавано трудово възнаграждение от жалбоподателя в този период, според което сумата на спестените средства е логично да е ползвана и за ежедневни разходи през останалия период до 2016 г.

За недоказано е прието и твърдението на ревизираното лице за предоставени през 2017 г. от З. Б. парични средства в брой в размер на 69 200. 00 лв., доколкото не е установено Бояджиев да е разполагал с достатъчно средства, които да предостави под формата на заем. В тази съдът връзка не е приел за доказани твърденията, че предоставените средства са от продажба на недвижим имот през 2007г. за сумата от 301 100 евро, тъй като от продажбата до началото на проверявания период е изминал период от седем години, при насрещната проверка Бояджев не е декларирал налични средства от продажбата и липсват доказателства за това къде и как са били съхранявани същите в домашни условия. Съдът е отчел и обстоятелството, че при извършената проверка Бояджиев е представил справка за предоставените на Чендов заемни средства, като е посочил, че произхода на средствата е от получени суми от продажба на недвижими имоти през 2014г. в размер на 18 500, 00 евро /36 748, 44 лв. /, а не от средства от продажба извършена през 2007г.

Административния съд не е кредитирал показанията на Бояджиев като дадени от заинтересовано лице и с оглед липсата на доказателства, които да ги потвърждават. При формиране на крайния си извод съдът е отчел и несъответствието между декларирания от Чендов размер на предоставените суми от Бояджиев в подадените от жалбоподателя декларации и разминаване между дадените от Чендов и Бояджиев обяснения относно размера на предоставените заемни средства.

В заключение решаващия състав е приел, че по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства, които да доказват, че към момента на сключване на договорите за заем Бояджиев действително е притежавал въпросните средства, които да предостави в заем на ревизираното лице, поради което правилно с РА е прието, че наличните парични средства на Чендов към 01.01.2018 г. са в размер на 5 000, 00 лв. За правилна е приета и съпоставката на получените и декларирани доходи от лицето, с придобитите от него движими и недвижими вещи, както и извода, че получените доходи от задълженото лице за 2018 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, поради което на основание чл. 122, ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 123 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 114 248, 90 лв. и е установен данък за внасяне в размер на 11 424, 89 лв. и лихви за забава в размер на 2 653, ЗЗ лв.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Доводите в касационната жалба са бланкетни, а тези в представеното писмено становище не водят до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.

Решението на административния съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива. Съдът е проверил констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните.

Първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. След подробен анализ на доказателствата съдът е приел за правилно определен размерът на разполагаемите парични средства в брой към началото на отчетния период - 01.01.2018 г., както и че към тази дата ревизираното лице не е разполагало с пари в брой от изплатени възнаграждения от трудови доходи от Макдонълдс – Мюнхен, както и че от доказателствата по делото не се установява З. Б. да е разполагал с парични средства, които да даде в заем на ревизираното лице, съответно не е установено предоставяне на средствата на заем.

Противно на оплакванията на жалбоподателя, в случая безспорно е доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като законосъобразно ревизиращите органи са преминали към този ред, изследвайки приходите на подателя на касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 ДОПК, в тези случаи доказателствената тежест за установяване противното на отразеното в ревизионния акт пада върху ревизираното лице, като фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния казус, след извършен анализ на относимите за ревизираното лице обстоятелства по чл. 122, ал.2 ДОПК, правилно и обосновано е констатирано несъответствие между имущественото състояние и получените доходи от ревизираното лице за 2018 г. В оспорения акт съдът е подложил на обсъждане всички обстоятелства в тази връзка, като се е произнесъл по възраженията на касатора.

При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно обжалвания материален интерес, а именно в размер на 1 667.04 лв.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №845/24.06.2022г., постановено по адм. д. № 2525/2021 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА М. Ч., [ЕГН] да заплати на Националната агенция за приходите сумата в размер на 1 667.04 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА