Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Р. С. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 4785/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 3296 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 468/2025 г. Административен съд (АС) Хасково, е отхвърлил жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение № 1278/03.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Б. Д.. В същата се релевират доводи, че решението на АС-Хасково е неправилно като постановено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково и върне делото за ново разглеждане на административния съд от друг състав или алтернативно да се отмени оспореното решение като се отмени решението на председателя на ДАБ при МС. В проведеното съдено заседание касаторът не се явява. Процесуалният му представител представя с писмена молба представя писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Х., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представя се актуална справка за обществено политическата обстановка в Сирия към 19.05.2025 г.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е била законосъобразността на Решение № 1278 от 03.04.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. А. А., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Административен съд Хасково е приел от фактическа страна, че А. А. А. е роден на [дата][населено място], обл. Хомс, Сирия с етническа принадлежност - [етническа принадлежност], с религия [вероизповедание], професия - търговец, с основно образование, неженен. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че в началото на месец август напуснал Сирия, като отишъл нелегално в Турция, след което в средата на същия месец влязъл незаконно с група от още двадесет души в България, където бил заловени от полицията на бензиностанция в гр. Пловдив на път за гр. София. При проведеното интервю А. А. А. е посочил, че нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си. Твърди, че не е участвал в политически партии, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван, не му било оказвано насилие и не е отбил военната си служба, че не е бил арестуван или осъждан, Посочил е също така, че е напуснал Сирия заради войната, а икономическото положение в страната било много тежко, нямало сигурност и перспектива за бъдещето му там.
Към административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са изготвени справка за обстановката в Сирия и справка. № МД-02-20/14.01.2025 г., като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца.
При тази фактическа обстановка, АС-Хасково е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила.
При изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта, първоинстанционният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на законовите предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. А. А.. Според АС-Хасково административният акт бил издаден след анализ на бежанската история на лицето, при съобразяване информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната, представените от Д. М. дейност на ДАБ справки, общото положение в държавата на произход на чужденеца, както и актуалната политическа и икономическа обстановка към датата на издаване на акта, а също и на съдебното решение. Прието е, че изложените по време на интервюто от молителя причини за напускане на страната му на произход не са от кръга обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Освен това е прието, че липсвали данни чужденецът да е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, като спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии.
Относно преценката на органа за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, решаващият съд е намерил същата за правилна, тъй като доколкото в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на бежанската история на лицето и анализ на данните и доказателства по делото, както и при съобразяване Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 на СЕС по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., както и дело С-285/12 на СЕС, АС-Хасково е приел, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което е прието, че не били налице хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата.
Решението на АС-Хасково е правилно.
В касационната жалба на А. А. А. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че първоинстанционният съд не е взел предвид причините за напускане страната на произход на молителя, като са изложени и доводи, че не е изследвана и настоящата ситуация, свързана със сигурността в Сирия и по-конкретно в гр. Джараблус, обл. Халеб, а настъпилите след постановяване на административния акт събития в Сирия - били неправилно анализирани.
Релевираните доводи са неоснователни.
Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи.
Правилно АС-Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. А. А..
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
Правилно също така решаващият съд е стигнал и до заключението, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от А. А. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справка, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. № МД-02-262/19.05.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият А. А. А. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи също така, че когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща (refouler) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната и предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, основани на преценката по представените общо 3 броя справки за актуалната ситуация в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно се споделя и от настоящия касационен състав.
С оглед изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното решение № 1278/02.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, първоинстанционният съде постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3296 от 04.04.2025 г. по адм. дело № 468/2025 г. на Административен съд - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА
/п/ ЛОЗАН ПАНОВ