Р Е Ш Е Н И Е

№ 50191

София 11.11. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 802 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 511 от 7.06.2022г. по касационната жалба на В. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 666 от 21.12.2021г. по в. гр. д. № 2053/2021г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 106 от 7.10.2021г. по гр. д.№ 1096/2021г. на Районен съд Несебър в частта, с която е възстановена на заеманата длъжност „работник озеленяване“ и „Козарови“ ООД е осъдено да й заплати сумата от 3 900лв., обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода 4.03.2021г. - 3.09.2021г., ведно със законната лихва и в частта за разноските и вместо това е постановено друго, с което тези искове са отхвърлени като неоснователни, а в останалата отхвърлителна част решението е потвърден, като са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касещ задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях.

В проведеното открито съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Явява се управителя на ответното дружество и процесуалния му представител, който оспорва касационната жалба и желае въззивния акт да бъде потвърден. Счита, че не е налице промяна на основанието за оспорване на заповедта. Твърди, че ищцата е останала без работа по собствено желание, защото е подала молба за напускане, а впоследствие е работила без трудов договор /при друг работодател/ и е получавала възнаграждение. Представя подробни писмени бележки и претендира направените разноски по списък. Прави възражение за прекомерност на направените от касатора разноски.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :

По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице трайно установена съдебна практика /например решения по гр. д.№ 4786/2021г. на ІV г. о.,гр. д.№ 1926/2021г. на ІV г. о., гр. д.№ 599/2021г. на ІV г. о./, която се споделя от настоящия състав и съгласно която въззивният съд, бидейки длъжен да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, следва да извърши преценка на всички релевантни факти, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право и да съобрази ангажираните доказателства по делото в тяхната съвкупност.

В конкретният случай е било безспорно, че ищцата е заемала длъжността „работник-озеленяване“. Трудовият й договор е сключен на 19.03.2019г., на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ, до завършване на определена работа, без същата да е конкретизирана и да е посочен срок. Нейното трудово правоотношение е прекратено със заповед № 66 от 2.03.2021г., на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ „със завършване на определената работа“, без да е конкретизирана работата, която се визира. Оспорила е уволнението си с довод за липса на предпоставките по чл.325, ал.1, т.4 КТ. Възражението на ответната страна е, че преди издаване на оспорената заповед, трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, поради постигнато взаимно съгласие за това.

Независимо, че в мотивите си е посочил, че посоченото от работодателя основание по чл.325, ал.1, т.4 КТ в случая е неприложимо /доколкото е приложимо само при срочните договори, а настоящият с № 71 от 19.03.2019г. се е трансформирал в безсрочен, защото при сключването му не е конкретизирана работата, до завършване на която същият се сключва на основание чл.68, ал.1 т.2 КТ/, въззивният съд е приел извършеното уволнение за законосъобразно с мотива, че към момента на издаването на процесната заповед, трудовото правоотношение вече е било прекратено на друго основание : чл.325, ал.1, т.1 КТ „по взаимно съгласие“, изразено писмено от страните. С оглед това той е приел иска с правно основание чл.344 ал.1, т.1 КТ за неоснователен, потвърждавайки първоинстанционния акт в тази част, отменяйки го досежно исковете с правно основание чл.344 ал.1, т.2 и т.3 КТ. Решаващият му довод е, че към момента на издаване на заповедта за уволнение по чл.325, ал.1 т.4 КТ не е същестувало валидно трудово правоотношение.

Настоящият съдебен състав намира така направеният извод за неправилен. Действащият принцип е за законоустановеност на основанията за уволнение. При упражняване на правото си да оспори законността на уволнението с иск, ищецът е този, който определя предмета на спора въз основа на изложените от него доводи, съответно съдът дължи произнасяне в рамките на отправеното към него искане. Когато ищецът е оспорил законосъобразността на конкретна заповед, с конкретно посочено в нея основание, съдът дължи произнасяне по отношение на нея и преценка на законосъобразността на това основание. В основата на правната защита на работника или служителя срещу незаконното уволнение стои правото му да оспори законността на конкретно извършеното от работодателя уволнение. В случая, след като ищцата е оспорила законността на заповед № 66 от 2.03.2021г., издадена на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, съдът е следвало да изследва и да се произнесе дали са налице следните две обстоятелства: налице ли е сключен срочен трудов договор и дали работата, за която този договор е сключен е завършена, защото посоченото основание за прекратяване на трудовия договор изисква завършването на всички трудови операции, които се отнасят до обема на уговорената работа. Когато още при сключване на трудовия договор не е била конкретизирана работата /по вид, характеристики и съдържание/, както е в конкретния случай, сключеният договор не може да бъде определен като срочен и прекратяването му, на основание чл.325, ал.1,т.4 КТ, е незаконосъобразно.

Съдът дължи разглеждане на направените от ответната страна възражения, но те са ирелевантни, ако въз основа на тях се променя предмета на спора. В случая е направено възражение за допусната грешка при изписване на основанието, защото е налице предварително прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Това възражение не може да бъде споделено. В заповедта за уволнение следва да съществува единство между нейните мотиви и диспозитив, както и между посочените фактическо и правно основание за издаването й. В случая, в мотивната част е посочено, че същата се издава на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ и като обяснение е посочено, че причината за прекратяване на трудовия договор е : „завършване на определената работа“. Констатираното единство, непозволяващо каквото и да е съмнение в изразената от работодателя воля, изключва тезата му за допусната грешка. Твърдяното от него основание по чл.325, ал.1, т.1 КТ не е било възможно да се презумира от ищцата. Тезата за предварително прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, не се установява от работодателя с никакви надлежни доказателства, още повече че и извършеното от него вписване в трудовата книжка на ищцата основание за прекратяване на трудовото й правоотношение е по чл.325, ал.1, т.4 КТ. Изложената от ответната страна защитна теза е в пълно противоречие и с правилата на житейската логика, защото е нелогично работодател, който счита, че вече е прекратил едно трудово правоотношение /при това по облекчен ред/, да го прекратява повторно на друго основание. „Взаимното съгласие“, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение изисква наличие на съвпадаща ясно изразена, обща по съдържание воля и на двете страни, от която безспорно да следва желанието им сключения помежду им трудов договор да престане да съществува за в бъдеще, а в случая – след като тезата се въвежда от едната страна /чрез възражение/ е ясно, че подобна съвпадаща, обща и безспорна воля, изразена и от двете страни – не съществува.

Неправилен е изводът на въззивиня съд, че уважавенето на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ не обуславя основателността и на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ. Вярно е обратното, поради което касаторката следва да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „работник озеленяване“, а ответното дръжество осъдено да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение.

Ищцата претендира обезщетение за периода 4.03.2021г. - 3.09.2021г., ведно със законната лихва. Въз основа на представените по делото справки от ТД на НАП Б. и служебна бележка от „Бюро по труда“П. следва да се приеме за установено, че след уволнението на 3.03.2021г., тя не е работила по трудово правоотношение, а считано от 11.03.2021г. е била регистрирана като безработна. Ищцата не е представила доказателства за получаваното от нея трудово възнаграждение, поради което следва да се възприеме за такова договореното съгласно сключения договор от 650лв. Изчислено по този размер дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ възлиза на 3 900лв./ 650лв. х 6м./

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №666 от 21.12.2021г. по в. гр. д. № 2053/2021г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 106 от 7.10.2021г. по гр. д.№ 1096/2021г. на Районен съд Несебър в обжалваната част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ВЪЗСТАНОВЯВА В. П. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] на заеманата преди уволнението длъжност „работник озеленяване“.

ОСЪЖДА „Козарови“ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], № 5, представлявано от управителя К. да заплати на В. П. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата от 3 900лв. /три хиляди и деветстотин лева/, обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 4.03.2021г. до 3.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.08.2021г

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :