Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: СТЕФКА К. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 7641 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. К. и С. К., чрез процесуалният им представител адв. К. К., срещу Решение № 497 от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 1015/2021 г. по описа на Административен съд София област. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Кметът на О. Е. в съдебно заседание и в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София област отхвърля жалбата на М. К. и С. К. против Заповед № РД-15-599/24.09.2021 г. на Кмета на О. Е. с която, на основание чл. 225 ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж, находящ се в ПИ 340034, махала „Кобиля“, землище на [населено място], представляващ „Покрита тераса към жилищна сграда“, с размери в план 4.30/3.00 м. и ср. височина 2.47 м.

За да постанови този резултат първостепенният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Излага съображения, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приема, че в случая е налице строеж, за които не са издадени строителни книжа, поради което прави извод, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. заключения на две съдебно-технически експертизи. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.

Изводът на първоинстанционният съд, че не се касае за преместваем обект, а за строеж в настоящия случай е правилен.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесната тераса има връзка със земята, със стъпки и дървени колони, които са циментирани и захванати за земята, без да е излят бетонов фундамент. Безспорно е установено и, че покритата тераса е изградена през 2020 г. по данни на жалбоподателите, без строителни книжа – одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж. Във връзка със събраните по делото доказателства и дадените описания на терасата, както в оспорената заповед, така и в двете СТЕ, приети по делото и неоспорени от страните, е правилен извода на първоинстанционният съд, че спорния обект представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект.

Съгласно тълкувателната норма на 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя".

Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта е невъзможно да бъде отделен от земята без премахването на колоните да измени трайно субстанцията и начина на ползване на земята, както е приел и съдът. Отделянето може да стане с разглобяване и отделяне на съответните елементи – греди, колони и т. н. Т. е. при демонтирането дървената тераса ще загуби своята индивидуалност. За да се квалифицира един обект като строеж или като преместваем обект, то следва да се изхожда от неговото предназначение.

В случая настоящата инстанция не приема, че се касае за преместваем обект, елемент от търговски обект. Не се касае и за преместваем обект "за друга обслужваща дейност". Във вида си, терасата не е предназначена за административни, търговски или други подобни обслужващи дейности. По заключенията на СТЕ, тя може да бъде демонтирана на части и преместена на друго място с възможност за сглобяване. Това и описание я изключва от хипотезата на преместваем обект, както правилно е прието от съда. Преместваемият обект, освен по предназначението дадено в чл. 56, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУТ, следва да отговаря и на следните условия: да може да бъде отделен от недвижимият имот към който е прикрепен в цялост, без демонтиране на отделни части и да може да бъде преместен в пространството, без да губи своята конструктивна цялост, както и да е възможно ползването му на друго място със същото предназначение на това, за което е ползван на мястото от което е отделен.

С оглед на изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209 ал. 3 АПК.

Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед направеното от ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на О. Е. – юридическото лице, в чиято структура е административният орган сума в размер на 100 лева, определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като следва да се отчете, че са поискани разноски и за първа инстанция, но същите са присъдени вече с оспореното решение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 497 от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 1015/2021 г. по описа на Административен съд София област.

ОСЪЖДА М. К. и С. К. и двамата от [населено място] да заплатят на О. Е. общо сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ ЯВОР КОЛЕВ