Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 7630 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика – гр. Варна срещу решение № 21/14.07.2022 г., постановено по адм. дело № 753/2021 г. на Административен съд – гр. Русе в частта, в която по жалба на „Ивием“ ООД – гр. Русе е отменен РА № Р – 03001821002840 – 091 – 001/21.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с решение № 275/10.12.2021 г. в частите за отказано право на данъчен кредит за периоди 01.01.2017 г – 30.11.2017 г.; 01.01.2018 г. – 31.07.2018 г с общ размер на ДДС в размер на 103 921,90 лв. и лихви – 41 061,41 лв., както и в частта на определен корпоративен данък от 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в общ размер на 60 970 ,01 лв. и лихви – 18 762,69 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора наличието на кадрова/материална обезпеченост на доставчиците е въпрос/факт, който следва да се изследва като елемент от главния спор, противно на посоченото в съдебното решение. Основен мотив за отмяна на ревизионния акт касаторът сочи, че съдът е възприел липсата на представени от доставчиците документи, които да удостоверят извършване на спорните доставки. Съдът не бил отчел, че в случая в ревизионния акт се съдържа подробно мотивирано обсъждане на всички събрани в ревизията доказателства въз основа, на което е прието, че по спорните фактури липсва доставка на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, както и че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, поради което правото на данъчен кредит е отказано от органите по приходите на основание чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС. В касационната жалба е налице позоваване на решение от 18.07.2013 г. по дело С – 78/12 („Евита – К“). В частта за корпоративния данък са изложени оплаквания, подобни на тези по ЗДДС, тъй като на дружеството е бил увеличен финансовия резултат с данъчните основи по фактурите, издадени от „Вики стайл“ ЕООД и „ Десгал“ ООД. Подробни доводи относно установените факти по делото и развити съображения по отношение на посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на „Ивием“ ООД, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и разноски за държавна такса за касационното обжалване. За разликата до пълния размер на непризнатото право на данъчен кредит от 105 044,74 лв. и лихва до пълния размер от 41 183,81 лв. съдът е оставил в сила ревизионния акт (неприецизен диспозитив на съда в тази част, тъй като правилното е било да се отхвърли в посочената част жалбата срещу ревизионния акт), но не е постъпила касационна жалба от „Ивием“ ООД, поради което в тази част решението на първостепенния съд не е предмет на настоящия касационен съдебен контрол от Върховния административен съд, Първо отделение.

Ответникът по касационната жалба „Ивием“ ООД – гр. Русе чрез процесуалния си представител адв. Т. Т. в писмена защита, депозирана по делото, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно, да се остави в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени оспорения от „Ивием“ ООД ревизионен акт, посочен по – горе в частите за отказано право на данъчен кредит за периоди 01.01.2017 г – 30.11.2017 г.; 01.01.2018 г. – 31.07.2018 г с общ размер на ДДС в размер на 103 921,90 лв. и лихви – 41 061,41 лв., както и в частта на определен корпоративен данък от 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в общ размер на 60 970 ,01 лв. и лихви – 18 762,69 лв., първоинстанционният съд е приел, че неправилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит по доставките от „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ООД поради непредставяне на доказателства от доставчиците. Съдът се е позовал и на съдебно – счетоводната експертиза, от която безспорно е доказано, че ревизираното дружество е извършило ефективно плащане по банков и касов път по всяка фактура, както и вещото лице не е констатирало нарушения, несъответствия, пропуски и неосчетоводени документи на „Ивием“ ООД Съдът в тази връзка е приел за неоснователно становището на ответника, че заключението на вещото лице не отговаряло на изискването на чл. 26, ал. 7 от Наредба № 14/31.08.1975 г. за съдебно – счетоводните и финансово – икономическите експертизи. Съдът е приел за неправилен крайният извод на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки само на база на обстоятелството, че при извършени насрещни проверки на преките доставчици, същите не били намерени на адресите си и не са представили изисканите документи. Според съда ненамирането на доставчиците и непредставянето от тях на документи във връзка с фактурираните доставки, по никакъв начин не би могло да бъде контролирано от получателя на доставката, нито пък да бъде изначално гарантирано, че прекият доставчик ще изпълни надлежно задълженията си и при поискване ще се отзове и представи исканите от администрацията документи. За неправилни съдът е приел и изводите на приходните органи във връзка с предходни ревизии на доставчиците, тъй като само частично ревизираните периоди съвпадали. По отношение на кадровата обезпеченост на доставчиците за извършване на процесните услуги, съдът е посочил, че при обжалване на ревизионния акт по административен ред, решаващият орган бил събрал доказателства на основание чл. 155, ал. 3 ДОПК – справки за актуалното състояние на действащите трудови договори за процесните ревизирани периоди, с които дружеството е разполагало средно с 30 -35 работници, достатъчни за извършване на реализираните поръчки. За основателно е прието в решението възражението на жалбоподателя срещу ревизионния акт, в който се твърди, че е налице привидна сделка. Съдът се е позовал на съдебна практика на СЕС по дела С – 80/1 и С- 142/11; С – 354/03, С – 355/03 и С – 484/03, както и на решения по дела С – 439/04 и С – 440/04. За да приеме, че спорните доставки са реално извършени, съдът се е позовал не само на представените фактури, но и на договори, анекси към тях, приемо – предавателни протоколи, експедиционни бележки и пътни листове Съдът се е позовал и на показанията на разпитаните свидетели С. И. и Д. П. и въз основа на посочените по – горе мотиви е приел, че ревизионният акт в посочената част е незаконосъобразен и го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено.

Правото на данъчен кредит е обусловено от реалното извършване на доставки на стоки и/или услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал.1 ЗДДС. Установено е по безспорен начин в хода на ревизията, че ревизираното дружество „Ивием“ ООД е с предмет на дейност - производство на горно облекло (без работно облекло), вкл. и на ишлеме, поради което не може да се твърди, че така фактурираните доставки не са свързани с икономическата дейност на дружеството.

В ревизионния акт приходните органи изрично са посочили, че не твърдят, че няма извършени шивашки услуги (услуги на ишлеме), нито, че не са произведени готови изделия, които са били предмет на последващи продажби, но се оспорва обстоятелството, че процесните доставки не са извършени от доставчиците „Вики стайл“ ЕООД и от „Десгал“ ЕООД. В същото време доказателства, че спорните доставки са извършени от ревизираното дружество или други трети лица нито в хода на ревизията, нито в проведеното първоинстанционно съдебно производство са ангажирани от приходните органи. Същите не са установили и данни за данъчна измама с участието и/или знанието на получателя по доставките, поради което в тази връзка следва да се споделят мотивите в обжалваното решение, че ненамирането на доставчиците при извършените насрещни проверки в хода на ревизията, правилно първоинстанционният съд е приел, че не може да бъде основание за отказ от правото на данъчен кредит на получателя по доставките.

Обосновано в обжалваната част на решението си съдът е приел, че за доказване на доставките от „Вики стайл“ ЕООД и от „Десгал“ ЕООД са представени освен издадените от тях фактури с предмет „услуги на ишлеме“, договори за процесните услуги с тези доставчици, анекси към тях, както приемателно - предавателни протоколи, както за материалите, необходими за извършване на услугите, така и за готовите изделия между страните по процесните доставки. Наред с тези доказателства, по делото са представени и експедиционни бележки и пътни листове за транспортиране на готовите изделия, които не са оспорена от приходната администрация. Правилно съдът не е споделил констатациите на приходните органи, че липсва кадрова обезпеченост на доставчиците, както и, че същите са дерегистрирани по ЗДДС, тъй като това обстоятелство е извън периода на спорните доставки. По отношение на кадровата обезпеченост, нееднократно в свои решения Върховният административен съд е посочвал, че не може да се вменява в тежест на получателя да извършва проверка и да контролира своите доставчици, респ. да отговаря за техните действия/бездействия, поради което не е доказано от ревизиращите органи, че спорните доставки са извършени от „Ивием“ ООД. Твърденията на касатора, че ревизираното дружество има повече работници на трудови договори от тези на доставчиците си не отговарят на действителното положение. Установено е по делото и правилно съдът е отразил в съдебния си акт, че предвид събраните доказателства за кадровата обезпеченост на доставчиците от решаващия орган, не е съобразено, че повечето от тях са сключени на основание чл. 114 КТ – за определени дни от съответните месеци.

Правилно съдът е приел, че не е доказано от приходните органи твърдението им, че е налице привидност на процесните доставки, тъй като не е установено знание от страна на „Ивием“ ООД за такава привидност. Не е установено от приходните органи, че доставките са нищожни с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, която предвижда, че привидните сделки са нищожни. Освен това и съдебната практика и правната доктрина приемат, че за да е привидна една сделка, то трябва да се докаже, че с нея се прикрива друга сделка, а такова доказване в случая не е налице. Твърденията на страните по делото подлежат на доказване, а такова не е проведено от приходните органи, поради което не е установена привидност на доставките. В тази връзка правилно в обжалваното решение е налице позоваване на решение по съединени дела С -. 80/11 и С – 142/11. В тази връзка следва да се посочи и решението по дело С – 285/09 на СЕС и конкретно на т. 49 от него, в която съдът е приел, че „правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама и в този случай да не допускат освобождаване“, но в настоящия казус правилно първостепенният съд е приел, че по делото не е установено, че фактурите, по които е упражнено правото на данъчен кредит са с невярно съдържание, поради което не е доказано, че те са част от данъчна измама, респ. твърдението на приходната администрация за абсолютна симулация и че страните по доставките не са желали да се прехвърли правото на разпореждане на стоките от доставчиците на получателя. Констатациите на приходните органи, че договорите, които ревизираното дружество е сключило с преките си доставчици „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ЕООД са „еднотипни и написани на компютър“, правилно решаващият съд е приел, че този факт не рефлектира върху реалността на доставките и не установява по безспорен начин доводите и твърденията на касационния жалбоподател за нереалност на процесните доставки.

Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на показанията на разпитаните свидетели С. И. и Д. П., които са установили механизма на доставките (по извършване на услугите и тяхното товарене/разтоварване), като първият е свидетелствал относно съставянето на пътните листове, а втората свидетелка, като технолог на облекло, е разяснила механизма на изработката на готовите изделия предвид, че е работила в „Аления“ ЕООД, като е пояснила, че тази фирма заедно с „Ивием“ ООД са на един и същи собственик и се помещават на един и същи етаж. Свидетелката е установила, че предвид, че производството на облекла включва различни операции, се работи и с подизпълнители, за да може поръчките да се изпълняват в срок. С. И. пък е разяснил пред съда, че пътните листове са се съставяли един път в седмицата, за което съдът правилно е приел, че макар това да е в нарушение на изискванията за своевременното им съставяне не означава, че информацията, съдържаща с в тези пътни листове, е недействителна.

Правилно съдът е приел за необосновано позоваването на приходните органи на предходни ревизионни актове на доставчиците, тъй като в тях липсват данни за извършени доставки в полза на „Ивием“ ООД.

Съдът е направил законосъобразни изводи, кредитирайки съдебно – счетоводната експертиза, която е обвързала фактурите, издадени от двамата доставчици с тяхното счетоводно оформяне и това заедно с обсъдените от съда писмени доказателства, събрани по делото, обосновават извод за реално изпълнение на процесите доставки на услуги.

Предвид изложеното по – горе относно правото на данъчен кредит по доставките от „Вики стайл“ ЕООД и „Десгжал“ ЕООД поради установена реалност на доставките, обосновано в обжалваното решение е прието и, че незаконосъобразно приходните органи са преобразували финансовия резултат на ревизираното дружество в частта по ЗКПО с данъчните основи по същите фактури поради липса на основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 ЗКПО. В този смисъл следва да се приеме за правилно решението на съда, с което е отменил ревизионния акт, както в частта за ДДС, така и в частта по ЗКПО по процесните доставки от „Вики стайл“ ЕООД и „Десгал“ ЕООД

С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото разноски се дължат на ответника по касация в размер на 8 000 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК от адв. Т. Т..

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/14.07.2022 г., постановено по адм. дело № 753/2021 г. на Административен съд – гр. Русе в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Ивием“ ООД – гр. Русе направените разноски за касационната инстанция в размер на 8 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА