Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 4524/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), подадена чрез пълномощника юрк. К., срещу Решение № 4600/11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 11310/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на Я. Л. Ф. е отменено Решение № 10943/22.10.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в пълнота фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното производство, както и представената от кандидата за международна закрила бежанска история, което е довело до формиране на погрешен извод, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Твърди, че смяната на политическата власт в страната по произход не е довела до негативни промени, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут на лицето. Напротив изтъква, че тенденцията е в посока завръщане на сирийски граждани на територията на страната, като сочи, че конкретната бежанска история налага извод за икономическа миграция. В заключение посочва, че административният орган е съобразил актуалната към момента на издаване на акта обстановка в Сирия съобразно представените справки на Д. М. дейност, които са изготвени съобразно утвърдена методология. Изтъква, че и към настоящия момент не са налице необходимите законови предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, противно на възприетото от административния съд. Представя писмени доказателства.

Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата.

Ответникът Я. Л. Ф., чрез пълномощника адв. Н., в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е било Решение № 10943/22.10.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при МС, с което на Я. Л. Ф., на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението в частта, с която на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец, е влязло в сила и не е предмет на съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция.

Установено е, че с молба с вх. № ОК-13-1107/28.06.2024 г. на РПЦ София, Я. Л. Ф., с [ЛНЧ], роден на [дата], гражданин на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религиозна принадлежност [заличен текст], семейно положение неженен, образование начално, е поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б. Поради това, че чужденецът е непридружен непълнолетен, на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ, му е назначен особен представител адвокат, като също така е определен и социален работник на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. Поради липса на документи за самоличност данните на чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

С чуждия гражданин е проведено интервю на 15.07.2024 г. г., отразено в П. Р. № 15727/15.07.2024 г., в присъствието на назначения му представител и на преводач от/на арабски език. Заявява, че напуснал Сирия нелегално с група от 7 човека, като преминал границата с Турция, където останал 13 дни и се събрал с хора от Мароко група от 13 души. Пресякъл границата с България с помощта на трафикант, като пътувал с кола до София. Пътуването струвало 4 000 евро, като парите са му дадени от родителите. Крайната цел на пътуването била България, където да подаде молба за закрила и да направи събиране на семейството си. Идеята да напусне Сирия била негова, като е одобрена от родителите му. Роден е в [населено място], област Д. А. където е живял със семейството си преди на напусне страната. В Сирия има майка, баща братя и сестра. Заявителят посочва, че в Сирия не е имал проблеми поради изповядваната от него религия, нито заради етническата си принадлежност. Не е членувал във въоръжена групировка, нито в паравоенни формирования, не е арестуван или осъждан. Не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията. Нито на него, нито на семейството му е оказвано насилие. Твърди, че е ставал свидетел на множество военни действия, включително на екзекуция. Като причина за напускане на Сирия посочва, че няма никаква сигурност и условия.

Като част от административната преписка са приложени справка с вх. № ЦУ 1841/23.08. 2024 г. относно Сирийска арабска република, както и справка с вх. № ЦУ 1624/12.07.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в района на Дейр ал Зор, където е живяло лицето.

При така изложената фактическа обстановка, административният орган е формирал извод, че Я. Л. Ф. не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Въз основа на справките относно обстановката в Сирия, включително при извършен анализ относно ситуацията в обл. Дейр ал Зор, органът е приел, че има спорадични актове на насилие, които не могат да се оценят като въоръжен конфликт и няма основание за предоставяне на субсидиарна закрила и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като същевременно не са налице и други причини от хуманитарен характер за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ.

Обсъдено е обстоятелството, че заявителят е непълнолетен и неговият най-добър интерес по смисъла на 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет вр. 1, т. 11 от ДР на ЗУБ е да живее в страната по произход заедно със семейството си.

Формиран е решаващ извод, че лицето е напуснало Сирия не за да търси международна закрила, а по икономически причини, като от бежанската му история не се установяват правнорелевантни факти, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут съобразно чл. 9 ЗУБ.

Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Прието е, че интервюиращият орган е изразил становище на лицето да се предостави хуманитарен статут, като при липса на промяна на относимата фактическа обстановка органът е изложил съображения за липса на предпоставки за предоставяне на такъв.

По съществото на спора решаващата инстанция е обсъдила представени от административния орган справки вх. № МД-02-124/12.12.2024 г., № МД-02-160/27.12.2024 г. и № МД-02-20/14.01.2025 г. на Д. М. дейност на ДАБ при МС, като е приела, че обстановката в страната категорично сочи за гражданска война, поради което на лицето следва да се предостави хуманитарен статут.

Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно.

Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ обстоятелства.

Противно на възприетото от административния съд, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. С. Р. от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

В конкретния случай неправилно съдът е приел, че са налице посочените хипотези, тъй като изложената пред органа информация за личното положение на молителя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Следва да се посочи, че съдът неправилно е интерпретирал бежанската история на лицето, доколкото в интервюто Я. Л. Ф., на въпроса дали е ставал свидетел на военни действия, е посочил, че много пъти е виждал такива, като ДАЕШ/Ислямска държава, ако искат да накажат някого, водят го на един площад и викат всички хора да гледат как го наказват, те му отрязват главата, лично съм виждал такова нещо и после два дни не можех да заспя. Отново в интервюто обаче кандидатът е посочил, че от една година районът му по местоживеене е под контрола на кюрдите, в който смисъл са и представените от административния орган справки, като същевременно по отношение на Дейр ал Зор международните институции осигуряват хуманитарна помощ и ситуацията е сравнително стабилна.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. № ЦУ 1624/12.07.2024 г. на Д. М. дейност при ДАБ информация относно провинция Дейр ал Зор, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. Изложени са и съображения, че семейството му продължава да живее там, а ако в района е изключително напрегнато, то те не биха останали. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от тежки посегателства, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

От информацията в приложените справки на Д. М. дейност на ДАБ към МС се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на спорадично насилие, но то не обхващат цялата територия на тази държава. Районът на големите градове са зона, контролирана от правителството. От 2020 г. конфликтът се приема за такъв в застой, при който фронтовите линии остават относително стабилни. Въпреки регистрирани случаи на насилие, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен, като се касае за атакуване на конкретни стратегически обекти. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, съответно населено място, кандидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Действително след 27.11.2024 г. и падането на режима обществено-политическата обстановка е променена, но изводът относно наличието на вътрешен конфликт не е променен.

Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо Я. Л. Ф..

Към настоящия момент не може да се приеме, че в Сирия е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила, т. е. хуманитарен статут.

С оглед изложеното в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация, още повече, че по обяснения на кандидата цялото му семейство е останало да живее в [населено място], родното му място, където последно е пребивавал и той преди на напусне Сирия.

Неправилно съдът е приел и че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение принципа на последователност и предвидимост съгласно чл. 13 АПК, доколкото в становище от 11.09.2024 г. интервюиращият орган е предложил на лицето да бъде предоставен хуманитарен статут, тъй като в крайния акт оспореното решение на ДАБ при МС, решаващият орган е изложил собствени фактически и правни констатации защо не са изпълнени предвидените законови критерии за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

При съобразяване с изложените мотиви, като е отменил Решение № 10943/22.10.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при Министерски съвет, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Я. Л. Ф., административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в оспорената му част и вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на лицето.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4600/11.02.2025 г., постановено по адм. дело № 11310/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на Я. Л. Ф. е отменено Решение № 10943/22.10.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. Л. Ф., [ЛНЧ], против Решение № 10943/22.10.2024 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА