Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 7694 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С Решение №100 от 21.07.2022 г., постановено по адм. д. №61/2022 г., Административен съд – Търговище е отменил Решение №2153-25- 12/11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 2140-25-255/23.08.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт)- Търговище и е върнал делото като преписка на ТП на НОИ - Търговище за произнасяне по същество по Заявление № 2113-25-625/08.09.2020 г., подадено от И. Е. при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, в 7-дневен срок от неговото влизане в сила.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Търговище. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло. Претендира разноски само за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация И. Е., действаща чрез пълномощника си адв. С. М., в писмено становище оспорва касационната жалба и аргументира доводи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, обективирано в депозираните писмени бележки по делото.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна.

С отмененото от първоинстанционния съд Решение №2153-25- 12/11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Търговище е отхвърлена жалбата на И. Е. срещу Разпореждане № 2140-25-255/23.08.2021 г. на ръководителя на „ПО“ , с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето по чл.68, ал.3 от КСО.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:

И. Е. е подала Заявление № 2113-25-625/08.09.2020 г. до ТП на НОИ - Търговище, в което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, на основание чл.68, ал.З от КСО. По така подаденото заявление, въз основа на представените документи и извършени служебни проверки, е издадено Разпореждане № 2140-25-104 от 20.05.2021 г. от ръководител „ПО“при ТП на НОИ-Търговище, с което на Евтимова е било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ-Търговище, който с Решение № 2153-25-4 от 29.06.2021 г. е отменил обжалваното пред него Разпореждане № 2140-25-104 от 20.05.2021 г. и е върнал преписката на компетентното длъжностно лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне. В решението си, директорът е приел, че разпореждането е издадено в нарушение на установената от закона форма поради липсата на достатъчно ясни мотиви, тъй като не е изложена общата продължителност на стажа на заявителката, както и основанието за непризнаването на част от него.

При повторното разглеждане на заявлението на И. Е. е постановено Разпореждане № 2140-25-255/23.08.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ-Търговище, с което отново е отказано на Евтимова отпускането на лична пенсия за ОСВ. От правна страна органът е приел, че Евтимова не отговаря на законовото изискване за 15 г. действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.З от КСО. Разпореждането е обжалвано от Евтимова по административен ред пред директора на ТП на НОИ-Търговище, който е постановил оспореното Решение №2153-25-12/11.03.2022 г., с което е потвърдил разпореждането. В двата административни акта, органът е приел, че за периода от 01.09.2014 г. до 30.04.2019 г., през който Евтимова е била регистрирана като земеделски стопанин, същата е излизала и влизала в Р. Б. поради което практически не би могла да осъществява дейност като земеделски стопанин. За целия посочен период органът е зачел като действителен осигурителен стаж на Евтимова само 1 г., 1 м. и 12 дни. Останалият период не е зачетен за действителен осигурителен стаж по причина, че лицето е отсъствало от страната и в този смисъл то не е имало качество на „осигурено лице“ по КСО по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

От ангажираните в хода на административното производство пред пенсионния орган справки на ОД на МВР - гр. Търговище с per. №363000- 16985/07.10.2020 г. и рег.№363000-7264/10.03.2022 г. е видно, че са налице данни относно конкретните дати, на които, в периода от 01.11.2014 г. до 16.03.2019 г., лицето И. Е. е излизала зад границите на територията на РБългария и е влизала през границата на територията на РБългария.

Първионстанционният съд е приел, че за проверявания период от 01.10.2014 г. до 31.12.2019 г., И. Е. е извършвала стопанска дейност като земеделски стопанин - отглеждане на люцерна в собствен поземлен имот - дворно място в [населено място], общ. Върбица обл. Шумен, [улица].

В периода лицето е извършило продажби на люцерна по 4 бр. фактури /от 2015, 2016, 2017 и 2018 година/, всички издадени от Х. Е., като това се потвърждава и от извършената насрещна проверка, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка № П-03002721019606-141 -001/ 11.02. 2021 г. на Х. Е. като лице, закупило произведената от Ефтимова земеделска продукция по представените приходни фактури. Отчетено е и обстоятелството, че лицето И. Е. има подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с декларирани данни в Приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност" за четирите години.

За да уважи жалбата срещу оспореното пред него решение, съдът е аргументирал теза, че при наличието на противоречащи си доказателства за дадения период, приоритет не следва да се дава на представените по делото справки на ОД на МВР-Търговище с данни за периодично напускане и връщане на Евтимова на територията на РБългария, тъй като те не опровергават констатациите за реална продажба на произвежданата продукция-люцерна. Съдът е преценил, че тази култура не изисква постоянното присъствие на Евтимова на територията на страната, а и в представените по делото официални протоколи е установено, че Евтимова не е отглеждала сама растителната продукция, а съвместно със своя съпруг. Предвид изложеното съдът е счел, че в периода от 23.10.2014 г. до 28.02.2019 г., физическото лице И. Е. реално е извършвала трудова дейност като земеделски стопанин.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

От събраните доказателства по делото не се установява безспорно, че лицето, в периода 23.10.2014 г. до 28.02.2019 г., реално е извършвала трудова дейност като земеделски стопанин.

Предприетите в хода на административното производство процесуални действия от административния орган по проверка на трудовата дейност на Евтимова са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като, съгласно общото правило на чл. 35 от АПК, той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Член 36, ал. 1 от АПК повелява доказателствата в административното производство да се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи; съгласно ал. 3 на същия член всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган; в следващата ал. 4 е уредено, че административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Събирането на информация от административния орган е проведено успешно, но тълкувано превратно от съда.

Изводите на първоинстанционния съд по отношение на Писмо №9101-25-157/01.04.2021 г. на НАП са частично правилни, тъй като там е изрично посочено, че „съществуват доказателства, че е извършвала трудова дейност в дните на престой в РБългария, предвид характера и особеностите на отглежданата култура“, но тези периоди на престой нито като продължителност, нито като сезонност, са обсъдени. Съдът е приел от фактическа страна записаното в два от протоколите на ТД на НАП - Варна, че „коситбата на люцерната е в летния период“ и че „характера на дейността не изисква постоянни грижи за отглежданата култура“, но не е назначил агротехническа експертиза, при положение, че е счел, че няма специални знания, за изясняване на въпросите по отглеждането на тази култура, като по този начин е пренебрегнал ноторно известния факт, че нейната коситба се извършва през летния период не еднократно, а поне 5-6 пъти, а и производството на люцерна не включва само откос, а обработване на почвата, оран, поливане, премахване на плевели, брануване, торене, валиране, събиране и други дейности, изискващи, ако не постоянни, то чести, повтарящи се грижи в продължение на дни.

Съдът не е анализирал събраните писмени доказателства по делото, като в това число протокола на контролния орган на НОИ с №КВ-5-25-00905436/07.04.2021 г., Задължителните предписания №ЗД-1-25-00916388/28.04.2021 г., Задължителните предписания №ЗИ-1-25-00940709/21.06.2021 г. и Служебната бележка №№4022- 25-147#9/29.04.2021 г. за осигурителния стаж и доход на Асенова от 23.10.14 до 28.02.19 г. Същото е относимо и за двете писмени справки от полицията /неоспорени от жалбоподателката/, които доказват по безспорен начин многократните излизания и дългите периоди на отсъствието й от страната и невъзможността същата да упражнява трудова дейност, отглеждайки люцерна като земеделски производител. Що се отнася до предположението и твърдението на кмета, че тя е подпомагана в тази си дейност от своя съпруг, то това е по - скоро в потвърждение на твърдението на административния орган, че тя не осъществява дейност като земеделски стопанин.

В противовес на развитите от съда съображения, че жалбоподателката е продала реално своята продукция на Х. Е., тъй като по делото са приложени оформени по надлежния начин фактури, настоящият съдебен състав подчертава, че съществува законово изискване за „реалност на доставката“ /по аргумент от чл.68, 69 ЗДДС и решенията на Съда на Европейския съюз/, в какъвто смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, поради което и наличието на фактури не предполага на всяка цена продажба на продукцията.

Неправилни са и изводите на съда, че Разпореждане №2140-25-255 от 23.08.2021 г. не е мотивирано. Напротив, то съдържа обстоятелствено и подробно излагане на мотиви за отказа, които включват и описаните констатации в Протокол №КВ-5-25-00905436/07.04.2021 г. Съществуването на протокола към момента на постановяване на решението за отмяна на първото разпореждане не води до незаконосъобразност на оспорваното понастоящем решение.

Видно от доказателствата по делото, Разпореждане №2140-25-255 от 23.08.2021 г. е издадено след влизане в сила на задължителните предписания, които са неразделна част от Констативен протокол №КВ-5-25- 00905436/07.04.2021 г. Поради това, в разпореждането от 23.08.2021 г. , като част от мотивите за отказа са посочени именно вече влезлите в сила задължителни предписания и констативния протокол на контролния орган на НОИ.

По тези съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е било предмет на съдебния контрол и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, като не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК.

При постановяване на решението си, съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което, и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от И. Е. да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на сторените разноски по делото, но единствено претендираните такива за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на 100 лева, тъй като не са поискани разноски за внесената държавна такса, а липсва и списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №100/21.07.2022 г., постановено по адм. д. №61/2022 г. по описа на Административен съд – Търговище и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И. Е. от гр. Търговище против Решение № 2153-25-12 от 11.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е оставено в сила Разпореждане № 2140-25-255 от 23.08.2021 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Търговище.

ОСЪЖДА И. Е. да заплати на ТП на НОИ - Търговище сторените разноски по делото в размер на 100/ сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА