Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 7721 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на държавен фонд „Земеделие“ /ИД на ДФЗ/, чрез процесуален представител, против решение №199 от 28.06.2022г., постановено по адм. дело №92/2022г. по описа на Административен съд–Кърджали/АС-Кърджали/, с което е отменена негова заповед №121/24.02.2022г.

С посочената заповед на основание чл.107, ал.2 и чл.108 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение с К. Л., на длъжност „Старши експерт“ в дирекция Областна дирекция гр.Кърджали, отдел „Регионален технически инспекторат“, длъжностно ниво-10, с ранг III-младши, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността с период на оценяване от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. „Неприемливо изпълнение“.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК.

Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът К. Л., чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение АС-Кърджали е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Съдът е счел, че въведените в индивидуалния работен план на служителя общи цели не могат да изпълнят изискванията за съдържанието на индивидуалния работен план на служителя.

АС-Кърджали е намерил, че при изготвяне на годишната оценка за изпълнението на длъжността са допуснати съществени нарушения както на процедурата по оценяване, така и на материалноправните изисквания. Според съда изготвената оценка не отговаря на изискванията на чл.76, ал.7 ЗДСл, като оценяването на изпълнението не е извършено безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и и обстоятелства, което е в разрез с целите на оценяването, регламентирани в чл.1 , ал.2 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация/НУРОИСДА/.

Решението е правилно.

След извършена преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително доводите на страните, АС-Кърджали е достигнал до законосъобразен извод за допуснати от АО при издаване на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на този акт с материалноправните разпоредби.

В процесния случай от съдържанието на приетия по делото „Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции“ на служителя К. Л., с период за оценяване от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., се установява противоречие между изложеното от оценяващия ръководител на поведената междинна среща на 23.07.2021г., според което „изпълнението отговаря на изискванията заложени в индивидуалния работен план“, изложеното в мотивите към годишната оценка на изпълнението „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“, и мотивите на контролиращия ръководител, изложени в частта коментар на контролиращия ръководител във вр. с променената от него годишна оценка на държавния служител на „неприемливо изпълнение“.

В този смисъл при извършения преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план и на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика, вкл. възложените конкретни задачи и показаните компетентности от служителя, във формуляра се съдържа констатация за периода до 23.07.2021г. с изцяло позитивен характер.

В т.3 от формуляра е поставена оценка „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ и е записано, че годишната оценка на изпълнението ще се определя при стриктно спазване на чл.16 от Наредбата. Мотивите в тази част са частично с негативен характер, но изложеното означава, че служителя за годишния период едновременно е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, а неизпълнението на останалите цели е несъществено, и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, отговарящи на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а, а за останалата част отклонението от изискванията е несъществено ( чл.16, т.4 от Наредбата).

Същевременно окончателната годишна оценка на оценяващия ръководител дадена на държавния служител Ламбов, е променена в хипотезата на чл.76, ал.10 ЗДСл от контролиращия ръководител с една оценка в негативна степен на „неприемливо изпълнение“.

Съгласно чл.16, т.5 от Наредбата годишна оценка "Неприемливо изпълнение" се определя, когато оценяваният едновременно:а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а.

В коментара в процесния формуляр, контролиращия ръководител е посочил, че служителя не може да планира работата в съответствие с изготвения график, изпитва сериозни проблеми при изпълнение на поставените задачи, не работи равностойно в екип и не познава добре правилника за дейността на отдел РТИ.

Коментарът на контролиращия ръководител ведно с останалите мотиви изложени във формуляра за оценка не обосновават по безспорен начин налице ли е било неизпълнение на задълженията на служителя на нивото на изискванията за обем, качество и срокове, и съответно че служителя е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а.

Този извод се налага защото по делото липсват доказателства, за наличие на обективно установими факти и обстоятелства, въз основа на които да е извършена оценката на контролиращия ръководител, с краен извод за целия оценяван период противоположен на изводите на оценяващия ръководител, направени за същия период, които факти да са различни от установените от оценяващия ръководител.

Налице е невъзможност за обективно установяване наличието на кумулативно дадените предпоставки, обосноваващи възприетата промяна с една степен на поставената годишна оценка „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ (чл.16, т.4 от Наредбата) в годишна оценка „неприемливо изпълнение“ по чл.16, т.5 НУРОИСДА, а именно: служителя да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, и неизпълнението да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя.

При тези факти получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби е опорочена и не обосновава прилагането на нормата на чл.107, ал.2 от ЗДСл от органа по назначаването.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Като се отбеляза по-горе, при констатираните видими противоречия в междинната оценка, окончателната оценка, и тази поставена от контролиращия ръководител, извода на контролиращия орган за промяна с една степен на годишната оценка на служителя трябва да са основани на факти, установими от събраните по делото доказателства, каквито в конкретния казус липсват.

На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Кърджали е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително показанията на свидетеля В. К.. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд-Кърджали е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на К. Л. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 780лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2022г. с адвокат Д. Д.. Възражението на касатора за прекомерност не се уважава предвид претендирания размер на възнаграждение за оказана от адвокат правна помощ по см. на чл.9 от приложимата Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №199 от 28.06.2022г., постановено по адм. дело №92/2022г. по описа на Административен съд–Кърджали.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на К. Л., сумата от 780/седемстотин и осемдесет/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ