Р Е Ш Е Н И Е
№ 50149
[населено място],25.10.2022г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 3125 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Г., чрез адв. М. П., срещу решение № ІV-41/23.04.2019г. на ОС Бургас по гр. д.№ 272/2019г., с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. срещу Военно формирование 26720-с.Ч. при Министерство на отбраната на Р България искове за присъждане на допълнително възнаграждение за некомпенсирани с почивки 1983 часа - отработени над установената месечна продължителност на служебното време, за периода 01.10.2008г. - 21.12.2015г., за разликата над 68,03 лева до пълния предявен размер от 9151,93 лева; акцесорната спрямо този иск претенция за мораторно обезщетение до подаване на исковата молба за разликата над 4,12 лева до 5685, 95 лева; изцяло иска за присъждане на обезщетение от 12 312,45 лева, дължимо при прекратяване на служебното правоотношение за отработено, некомпенсирано с почивка, удължено работно време над нормативно определеното за периода 01.10.2008г. - 21.12.2015г. от 1983 часа, както и акцесорната спрямо последния претенция за мораторно обезщетение в размер на 275, 05 лева за периода от 21.12.2015г. до 11.03.2016г.
Касаторът Г. иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции, като обосновава тезата си, че въззивният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалния закон и е необоснован. Твърди, че положените от него 1983 часа труд над установената месечна продължителност за исковия период не са извънреден труд, а следва да се компенсират чрез заплащане на възнаграждение...