Р Е Ш Е Н И Е
№ 50002
гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия Г. Н. гражданско дело № 2939 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С Определение № 50210 от 25.09.2023 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 314 от 13.04.2022 г. по в. гр. д.№ 1815/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, ІІІ възз. гр. състав.
Касаторът Р. М. К., чрез адвокат Ж. М. от АК – Бургас, поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта по претенцията на С. И. И., Д. Г. Л. и М. Г. И., а относно претенциите на К. П. Е., С. П. М. и Й. Н. С. е недопустимо поради липса на доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на ответника и нарушено право на собственост на тези ищци. Счита, че пред въззивния съд, под формата на уточнение на иска, е осъществено недопустимо изменение на вида и обема на търсената защита по чл. 109 ЗС. При това, вместо уточняване, е постигната по-голяма неяснота в претенциите. Поради неяснота на въззивното решение относно това в какво се изразява неотложният ремонт на хоризонталните отклонения, предоставянето на право на достъп за ищците до жилището на касатора води до нарушаване на неговите права. Предоставянето на такъв достъп е незаконосъобразно и лишено от практическа необходимост. Нарушено е правото на защита на касатора, тъй като не му е дадена възможност от въззивния съд да организира защитата си съобразно въведеното уточнение. Решението е необосновано, тъй като от заключението на СТЕ се установява, че е необходим цялостен ремонт, по всички етажи, а не само в банята на ответника; предвид отправеното предложение от страна на касатора за извършване на ремонт на хоризонталните отклонения, неоснователно е твърдението на ищците за бездействие като елемент от фактическия състав по чл. 109 ЗС. Моли да се постанови обезсилване, евентуално – отменяване на въззивния акт. Претендира разноски.
Ответниците по касация С. И. И., Д. Г. Л., М. Г. И., К. П. Е., С. П. М. и Й. Н. С. са депозирали отговор чрез адвокат Й. К. от АК – Бургас. Поддържат, че въззивното решение е правилно. Претендират присъждането на разноски.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК и след отмяна на Решение № 260795 от 26.05.2021 г. по гр. д.№ 4345/2020 г. на Районен съд - Бургас, окръжният съд е постановил осъждането на ответника по иска с правно основание чл. 109 ЗС - Р. М. К., да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците С. И. И., Д. Г. Л., М. Г. И., К. П. Е., С. П. М. и Й. Н. С. да упражняват правото си на собственост върху собствените им имоти, представляващи жилища, находящи се в сграда в [населено място], [улица], вх., като допусне ищците в собствения си апартамент в [населено място], [улица], вх. , ет. и в сервизното му помещение за извършване от тяхна страна на неотложен ремонт на двете хоризонтални канализационни отклонения – от подовия сифон и от тоалетното гърне.
Производството по делото е образувано по предявени от ищците искове за осъждане на ответника да ги допусне в собствения му апартамент и в сервизното помещение за извършване от тяхна страна на неотложен ремонт на вертикалния канализационен канал и промяна на хоризонталното отклонение от подовия сифон и тоалетното гърне.
Ищците твърдят, че са собственици на апартаменти, находящи се съответно на четвъртия, третия и втория етажи в сградата, в която ответникът притежава жилище на петия етаж, находящо се над техните апартаменти. Твърдят, че в жилищата им има течове, които са вследствие амортизация на подовия сифон и на свързващата част на тоалетното гърне в апартамента на петия етаж, собственост на ответника, при което при ползване на душ и пускане на тоалетното казанче водата от тях преминава през бетонната плоча и по съответното отклонение на долния етаж и се влива във вертикалния канализационен канал на по-долно ниво, като поради амортизация на някое от заустванията на подовия сифон и/или тоалетното гърне има течове на долните етажи, намиращи се под апартамента на ответника. Наред с това ищците сочат, че вертикалният канализационен клон от каменинови тръби е с над 50-годишна експлоатация и е компрометиран, като по него има пукнатини и течове, както от хоризонталните отклонения на подовия сифон и тоалетното гърне, така и от самия канализационен клон. В апартамента на първите три ищци, находящ се на четвъртия етаж, има обширни влажни петна на тавана и на стената в близост до вертикалния канализационен клон на три от помещенията - санитарния възел, кухнята и терасата, които идват от находящото се отгоре на петия етаж санитарно помещение - баня–тоалетна в апартамента на ответника, както и че има влажни петна и в апартаментите и на останалите ищци, находящи се на трети и втори етажи. Сочат, че след направена консултация със специалисти е установено, че причините за течовете са три – първата е течове от корозия (повреда) на стоманената тръба, която свързва подовия сифон на горния етаж и преминава през бетонна плоча между етажите и на отклонението (заустването) от нея към вертикалния канализационен клон; втората причина е вследствие пукнатини на свързващата част между тавана на четвъртия етаж и пода на петия етаж, която включва тоалетното гърне в санитарния възел на ответника към вертикалния канализационен клон, които течове преминават през четвъртия етаж и се проявяват в апартаментите на долните трети и втори етажи; третата причина е нарушена цялост и пукнатини по самия вертикален каменинов канал поради дългата му над 50-годишна експлоатация.
От своя страна ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Във въззивното производство исковата молба е оставена без движение за уточняване на петитума на иска чрез конкретизация на обема на търсената срещу ответника защита и нейния вид. С Разпореждане № 295 от 26.01.2022 г. е прието уточнение, заявено с вх.№ 786 от 21.01.2022 г.
С въззивното решение е отбелязано, че основанието на иска, което се определя от фактическите твърдения в исковата молба, е останало непроменено след уточнението, тъй като ищците не са навели нови фактически твърдения. Направената във въззивното производство конкретизация е очертала обема на търсената защита, ограничавайки я в сравнение с първоначално заявения, като без да изменят фактическите си твърдения, е отпаднало искането на ищците за ремонт на вертикалния канализационен клон, явяващ се обща част на сградата, а е останало само искането им за ремонт на хоризонталните канализационни отклонения, представляващи връзките с подовия сифон и тоалетното гърне. Въззивният съд е подчертал, че извършеното в изпълнение на указанията на въззивния съд уточнение на петитума на иска не представлява недопустимо изменение, нито предявяване на нов иск, а отстраняване на нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и искания обем защита, която продължава да намира своето основание в нормата чл. 109 ЗС.
По делото е безспорно установено, че ищците са собственици на апартаменти, находящи се съответно на четвъртия, третия и втория етаж в сградата в режим на ЕС с адрес: [населено място], [улица], вх. , в която ответникът притежава находящия се над жилищата на ищците апартамент на петия етаж, който е закупил през 2019 г.
Обсъдено е приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, с което е разяснена разликата между теч и навлажнен участък, като е установено, че в нито една от баните на ищците не са установени течове, но са налице навлажнени участъци, които започват от вертикалния канализационен щранг и се разпространяват в доста голям участък от банята на четвъртия етаж и в по-малък участък от банята на третия и втория етаж. След оглед на място, експертът е установил, че всички петна от навлажняване са около вертикалния канализационен щранг и около стоманената тръба за заустване на подовия сифон, която преминава през плочата. Посочил е също, че единственият начин да се ликвидира появата на тези навлажнени места е да се смени с нов камениновият вертикален канализационен щранг, в който следва да се заустят всички изходи на бани в средните апартаменти на входа. От заключението на вещото лице е установено, че стоманената тръба, която отводнява сифона от пода на банята на ответника, попада в рамките на навлажнения таван, и е част от причината за навлажняване на банята на четвъртия етаж. Вещото лице е установило, че на всички процесни етажи прилежащата стена балкон-санитарен възел е с видими участъци от навлажнявания в областта на вертикалния канализационен щранг. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че поради дългогодишната експлоатация, довела до амортизация, състоянието на камениновата тръба, от която е изграден вертикалният канализационен щранг, е компрометирано. Експертът е посочил, че при подмяна на вертикалния канализационен щранг трябва да се подменят и останалите елементи от канализацията, които са свързани с него в банята на всеки един от апартаментите във входа. Обяснил е, че няма техническа възможност да се смени щранга отгоре надолу, а следва целият да се демонтира от долу нагоре, като заедно с него да се сменят и връзките към него. Експертът е посочил също, че констатираният от него факт, че отточната тръба на ет. 3, отведена в банята на ет. 4 (тази констатация не съответства на установеното заустване на отточните тръби от горните етажи през баните на по-нискостоящите нива; вероятно в протокола от разпита на експерта погрешно е записано „ет. 3“ вместо „ет. 5“, което е възпроизведено и в мотивите на въззивния съд) е в рамките на петното, което е навлажнено, което означава, че е налице пропуск, който е възможно да се дължи на лошата връзка със сифона на ет. 5.
Въззивният съд е обсъдил събраните пред първата инстанция свидетелски показания, както и протокол от проведено на 14.12.2019 г. ОС на ЕС, на което по т. 2 е взето решение за ремонт на мръсен канал на средните апартаменти, започващ от шестия до първия етаж. Няма данни решението да е отменено от съда, поради което на основание чл. 38 ЗУЕС същото подлежи на изпълнение.
От правна страна е прието, че в тежест на ищците е да докажат, че твърдените от тях навлажнявания в имотите им се дължат именно на компрометиране на собствените на ответника, находящи се в неговия имот, канализационни връзки, както и бездействието на ответника да ги отстрани или да допусне ищците да ги ремонтират, а в тежест на ответника е да докаже, че хоризонталните канализационни връзки в неговия имот не водят до предизвикване на течове и/или навлажнявания, респ., че не е създал пречки за нужните ремонтни действия за отстраняване на същите.Прието е, че в случая, от ангажираните по делото доказателства - свидетелски показания и експертно заключение, безспорно е установено, че макар да няма видими течове, са налице петна, дължащи се на просмукана в бетона канализационна вода, които са довели до навлажнявания в отделни помещения в жилищата на ищците. Причината за тези навлажнявания е както амортизацията на вертикалния канализационен щранг, така и на металната канализационна тръба на хоризонталното отклонение на подовия сифон и на тоалетното гърне в санитарния възел на ответника, находящ се над жилищата на ищците. Действително съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС общи части са главните линии на всички видове инсталации в сградата в режим на етажна собственост, тъй като те са предназначени за общо ползване. За разлика от главните линии обаче техните отклонения, които достигат до отделните обекти и са предназначени да обслужват само тях, не представляват общи части по смисъла на цитираната разпоредба. Те принадлежат на собствениците на обслужваните от тях помещения, поради което в тежест на всеки собственик е поддържането в изправно експлоатационно състояние на отклоненията, които се намират в неговия имот. Независимо, че според вещото лице за окончателното решаване на проблема с навлажняванията на долните етажи под жилището ответника е необходима цялостна подмяна - както на вертикалния канализационен клон на цялата ЕС, така и на хоризонталните връзки към него във всеки от апартаментите, ремонтирането на хоризонталните метални тръби в банята на ответника и заздравяването на връзките им с вертикалната канализационна тръба е задължение на всеки от собствениците. Досежно процесните хоризонтални тръби, находящи се в имота на ответника именно той има задължение да ги поддържа в изправност, в т. ч. и досежно здравината и уплътнеността на връзките им с централната вертикалната тръба за отходни води. По делото е установено, че е налице компрометирана връзка между хоризонталните тръби в банята на ищеца и вертикалния канализационен щранг, като макар според вещото лице това да е само част от причините за проникването на отпадни води в жилищата на ищците, тези неотстранени неизправности също са допринесли за общия вредоносния резултат, изразяващ се в установените навлажнявания на долните етажи. Обстоятелството кога и дали общият вертикален канализационен щранг е ремонтиран не води до отпадане на задължението на всеки от собствениците, в т. ч. и на ответника, да приведе находящите в неговия имот компроментирани хоризонтални връзки в такова състояние, в което същите да не съставляват част от причината за навлажняванията в апартаментите на долните етажи. Затова и въпросът в каква технологична поредност следва да се извърши ремонт / подмяна на вертикалния канализационен щранг и на хоризонталните тръби към него, отвеждащи отпадните води от банята на ответника към долните етажи под имота му, е извън предмета на иска по чл. 109 ЗС. Тъй като ответникът не е предприел необходимите действия за заздравяване на връзките на хоризонталните отклонения в неговия санитарен възел с вертикалния канализационен щранг, нито е дал съгласие за допускане в имота си на ищците за извършване такъв ремонт в санитарното му помещение за тяхна сметка, то е налице неправомерно бездействие от негова страна, което е в причинна връзка със създадените за ищците пречки и неудобства да ползват пълноценно имотите си.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – поради вероятна недопустимост, констатацията за която, направена с определението по чл. 288 ГПК се потвърждава и при проверката, извършена от касационната инстанция в обхвата, дължим съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК.
Упражнявайки служебно контрол за порока по чл. 281, т. 2 ГПК, касационната инстанция намира, че постановеният от въззивния съд диспозитив на обжалваното решение съответства на петитума на исковата молба съобразно изявлението, направено с молбата вх.№ 786 от 21.01.2022 г.
Същевременно обаче, съобразно мотивите към т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, предявяването на иск по чл. 109 ЗС има за задача да даде защита на правото на собственост на ищеца като се постанови да бъде преустановено упражняваното от ответника неоснователно въздействие върху собствената на ищеца вещ или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на ограничения върху правото на собственост на ищеца, неправомерността на накърненията, установени или поддържани от ответника, както и преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване в положение отпреди нарушението. Когато предявеният негаторен иск съдържа осъдителен петитум, както е в случая, евентуално постановеното осъдително съдебно решение ще подлежи на изпълнение - доброволно или принудително. Последното налага изискването в диспозитива да бъдат посочени конкретните действия, които ответникът следва да извърши или от извършването на които ответникът следва да се въздържа, респ. – състоянието, което следва да бъде постигнато. С оглед правилото по чл. 6, ал. 2 ГПК такъв диспозитив може да бъде постановен при сезиране с отправено към съда искане, отговарящо на изискването за описание на изискваните от ответника действия / състояние.
В случая петитумът на исковата молба се свежда до искането ответникът да бъде осъден да претърпи извършването от страна на ищците на строителни дейности в собствения му имот, окачествени като „неотложен ремонт на двете хоризонтални канализационни отклонения – от подовия сифон и от тоалетното гърне“, като за целта допусне ищците в собствения си имот. Така формулираният петитум не кореспондира с изискването ответникът да бъде осъден да извърши определено действие или да се въздържа от извършването на конкретно действие.
На следващо място петитумът е бланкетен – не е уточнено какви конкретни ремонтни действия се иска да бъдат извършени или какъв краен резултат следва да бъде постигнат. Постановеният в отговор на формулирания петитум осъдителен диспозитив е неясен и по тази причина е неподлежащ на принудително изпълнение, а същевременно постановява възможност да се въздейства върху собствената на ответника вещ по волята и неподлежащо на контрол усмотрение на ищцовата страна.
Ето защо касационната инстанция приема, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, тъй като не е налице съответствие между изложеното в обстоятелствената част (сочещо на иск по чл. 109 ЗС) и петитума, с който се търси защита по вид и в обем, некореспондиращи с допустимия предмет на защита чрез предявяването на негаторен иск, разяснен с т. 1 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. Това несъответствие е констатирано от състав на въззивния съд с Определение № 72 от 12.01.2022 г., но е останало неотстранено с подадената молба с вх.№ 786 от 21.01.2022 г., като постановеното във връзка с молбата Разпореждане № 295 от 26.01.2022 г. не поражда последицата по чл. 129, ал. 5 ГПК.
По тази причина съставът на ВКС приема, че, като е постановен по нередовна искова молба, атакуваният правораздавателен акт е процесуално недопустим. Изложеното налага въззивното решение да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания при новото разглеждане да бъдат съобразени разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК (които в тази им част, съобразно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./). Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, дори оплакване за недопустимост на акта да не е въведено с касационната жалба или въведеното от касатора да не съвпада с констатираното от ВКС. При констатация, че е приета за разглеждане нередовна искова молба, ВКС процедира в зависимост от дефекта, който обуславя тази нередовност. Когато нередовността се отнася до съществото на делото (уточняване на основанието и/или петитума на иска), същата не е отстранима пред касационната инстанция, поради което решението се обезсилва, а делото се връща на въззивния съд за предприемане на надлежните процесуални действия с цел отстраняване на нередовността.
В случая въззивният съд ще следва да даде указания на ищците да уточнят на първо място твърденията си в обстоятелствената част на исковата молба доколкото неясно остава поддържат ли твърдение, че ответникът извършва нарушение във връзка с вертикалния канализационен щранг, респ. – кои от първоначално заявените с исковата молба обстоятелства понастоящем изграждат основанието на претенцията им. Ищците-собственици на апартаментите на трети и втори жилищни етажи ще следва да заявят в какво според тях се изразява причинната връзка между действията или бездействията на ответника и нарушаването на тяхното право на собственост. Ще следва да се изиска уточнение на петитума на исковата молба, като ищците да посочат какви конкретни действия искат да бъде осъден да предприеме ответника, за да преустанови нарушението, евентуално - от какви конкретни действия да се въздържа (да преустанови) занапред.
Евентуалното отстраняване на нередовностите в обстоятелствената част и петитума на исковата молба ще има последиците по чл. 129, ал. 5 ГПК, без (противно на поддържаното с касационната жалба становище) да съставлява недопустимо изменение на иска (така: Решение № 224 от 10.05.2010 г. по гр. д.№ 236/2009 г. на ВКС, ІІ г. о.). Следва да се подчертае, че, предвид приложимата в изпълнителното производство разпоредба на чл. 526, ал. 1 ГПК, както формулирането на надлежен петитум, така и формулирането на осъдителен диспозитив за изпълнението на заместими действия (каквито се предполага да бъдат поискани предвид характера на заявените нарушения), не изисква постановяването на задължение за ответника да предостави на ищците достъп в имота си – такъв по необходимост би произтекъл едва при евентуално оправомощаване на взискателите да извършат съответните действия вместо длъжника.
При преценка, че нередовностите на исковата молба са отстранени, съдът ще следва да прецени налага ли се даването на нов срок за подаването на отговор на исковата молба, като се съобрази и с разясненията, дадени с тълкувателните мотиви на Решение № 305 от 02.12.2013 г. по гр. д.№ 1449/2012 г. на ВКС, ІV г. о.
Едва при наличие на редовна искова молба ще следва да се извърши и преценка за евентуалната необходимост от извършването на нови съдопроизводствени действия, включително при условията на т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК - за изследването на въпросите има ли причинна връзка между състоянието на канализационното отклонение за имота на ответника и навлажняванията в имотите на ищците - собственици на жилищата на третия и втория етажи; дали всяко от посочените в петитума при предстоящото му уточнение конкретни действия е съответно на твърденията за нарушения от страна на ответника и кои са действията, които са обективно годни да доведат до отстраняването им при съблюдаване на приложимите правила от техническо естество и проекта на сградата в част ВиК, както и евентуално други въпроси по предмета на спора, поставени от страните и съда. При преценка за приложението на материалния закон следва да се има предвид тълкуването, направено с Решение № 60092 от 08.12.2021 г. по гр. д.№ 3322/2020 г. на ВКС, І г. о., което настоящият състав споделя, а именно, че отклоненията от главните линии, които достигат до отделните обекти и са предназначени да обслужват само тях, не са общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС; те принадлежат на собствениците на обслужваните от тях помещения и тежестта за поддържането им в изправно експлоатационно състояние е на отделния собственик.
По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 314 от 13.04.2022 г. по в. гр. д.№ 1815/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, ІІІ възз. гр. състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: