Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 4296/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Министерството на земеделието и храните с адрес гр. София, бул. "Х. Б. № 55, представлявано от Министъра на земеделието и харните, подадена чрез процесуален представител В. Н. срещу Решение № 344/20.03.2025 г., постановено по адм. дело № 431/2024 г. по описа на Административен съд– Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Министерство на земеделието и храните против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № А001326/17.10.2024 г., издаден от главен експерт в дирекция „Местни данъци и такси” при О. Г. в частта потвърдена с Решение изх. № МДТ-02-7#1 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Г.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че Министерство на земеделието и храните е собственик на сградите в поземления имот, за който са установени задълженията, поради което АУЗД е издаден в нарушение на чл.11, ал.2 ЗМДТ. В тази връзка, за да обоснове твърдението си, че не е собственик на сградите в имота се позовава на решение № 255/20.12.2023г. по въззивно гражданско дело № 258/2023г. по описа на Апелативен съд – В. Т. Счита, че първоинстанционния съд, след като не е изследвал правата на търговското дружество, легитимиращо се като собственик въз основа на представени по делото доказателства е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което достигнал до неправилни правни изводи за законосъобразност на издадения АУЗД. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Габрово, както и да присъди направените по делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Г. чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Габрово . Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Габрово.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) – Габрово е бил АУЗД № А001326/17.10.2024 г., издаден от главен експерт в дирекция „Местни данъци и такси” при О. Г. в частта потвърдена с Решение изх. № МДТ-02-7#1 от 08.11.2024 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Г. с която на Министерство на земеделието и храните за периоди 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022г. и 2023 г. са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижим имот, представляващ 22992/54992 (двадесет и две хиляди деветстотин деветдесет и две върху петдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и две) идеални части от поземлен имот с идентификатор № 14218.502.292 по Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрена със Заповед № РД-18-50/31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 54 992 (петдесет и четири хиляди девет стотин деветдесет и два) кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, находящ се на територията на О. Г.

С обжалваното решение, АС – Габрово е отхвърлил жалбата на Министерство на земеделието и храните срещу АУЗД, в потвърдената му част с решение на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. Г. и осъдил Министерство на земеделието и храните да заплати на О. Г. разноски в размер на 900 лева.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при съобразяване с целта на закона.

При преценка на материалната законосъобразност на АУЗД, съдът е приел, че по делото не се спори и се установява от приетите писмени доказателства, че решението по гр. д. № 10043/2020 година по описа на Окръжен съд – гр. Габрово не е влязло в сила и дотогава се запазва положението отпреди възникналия спор, а именно 22992/54992 (двадесет и две хиляди деветстотин деветдесет и две върху петдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и две) идеални части от имота се явяват частна държавна собственост. Позовал се е на приложените АДС № 6319/24.07.1980 година (л. 58 от делото), № 7348/25.11.1993 година (л. 59), Заповед № ДС-02-161/07.10.2019 година на Областен управител на О. Г. (л. 60), поради което приел, че Министерство на земеделието и храните е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и дължи данък върху недвижимите имоти.

Приел е също, че по дело не е формиран срок по размера на ДНИ.

По отношение на задълженията за ТБО, съдът след като е посочил, че държавата, чрез МЗХ, ОДЗ – гр. Габрово е собственик на процесния недвижим имот и в този смисъл МЗХ е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и на основание чл. 64 от ЗМДТ дължи такса за битови отпадъци.

Приел е, че работата по сметосъбиране, сметоизвозване, и депониране на битови отпадъци на територията на О. Г. се извършва въз основа сключен договор от общинско предприятие "Благоустрояване", гр. Габрово, като дейността включва и района, в които попада и процесния имот.

Въз основа на гореизложеното, съдът приел за установено по несъмнен начин, че са налице всички обективни предпоставки на закона жалбоподателят да дължи и такса за битови отпадъци.

Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ , за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

С тази декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Ако след придобиване на имота или на правото настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок – чл. 14, ал. 9 от ЗМДТ.

Видно от изложеното, правната връзка между обекта на облагане и субекта, за данъчни цели, се установява въз основа на декларираното от правния субект. Налице е една презумпция за собственост, защото данъчната администрация не извършва проверка за валидността на придобивното основание и няма правомощието да извършва преценка валидни права и задължения ли е породил представения пред нея документ за собственост. Съществуват различни гражданскоправни връзки, които за целите на гражданското право могат и да не пораждат право на собственост, но за целите на данъчното облагане декларирането на собствеността върху обекта е достатъчно основание за облагането на съответния субект.

В случая по делото няма спор, че с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с Вх. № ДК14002974/21.08.2020 г. Министерството на земеделието и храните е декларирало, че е собственик на недвижим имот, представляващ 22992/54992 (двадесет и две хиляди деветстотин деветдесет и две върху петдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и две) идеални части от поземлен имот с идентификатор № 14218.502.292 по КККР на гр. Габрово, общ. Габрово, обл. Габрово, одобрена със Заповед № РД-18-50/31.08.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 54 992 (петдесет и четири хиляди девет стотин деветдесет и два) кв. м. Липсват данни същият да е подал последваща декларация, с която да е заявил промяна в посочените обстоятелства. Поради това дружеството се явява задължено лице за ДНИ и ТБО на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и чл. чл. 64, ал. 1 вр. с чл. 11 от ЗМДТ за посочения имот.

Неоснователен е касационния довод, че с решение № 255/20.12.2023г. по въззивно гражданско дело № 258/2023г. по описа на Апелативен съд – В. Т. е установено, че собственик на сградите в поземлен имот с идентификатор № 14218.502.292 по КККР на гр. Габрово е „Хемус – автотранспорт“ АД, защото посоченото решение не е влязло в законна сила. Видно от приложената към делото касационна жалба от 14.02.2024г., подадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство /л. 22 от делото/, решение № 255/20.12.2023г. по въззивно гражданско дело № 258/2023г. по описа на Апелативен съд – В. Т. е обжалвано пред Върховен административен съд и няма данни по това обжалване да е постановен съдебен акт. С оглед изложеното, правилно АС - Габрово е приел, че до влизане в сила на съдебно решение, с което се установява различно от декларираното положение на право на собственост, се запазва положението отпреди възникналия спор, а именно 22992/54992 идеални части от имота се явяват частна държавна собственост въз основа на приложените АДС № 6319/24.07.1980 година, Заповед № ДС-02-161/07.10.2019 година на Областен управител на О. Г. и в този смисъл Министерството на земеделието и храните е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и дължи данък върху недвижимите имоти, а на основание чл. 64 от ЗМДТ дължи такса за битови отпадъци.

Правилно съдът приел за доказано въз основа на събраните доказателства, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, и депониране на битови отпадъци на територията на О. Г. се извършва въз основа сключен договор от общинско предприятие "Благоустрояване", гр. Габрово, като дейността включва и района, в които попада и процесния имот.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събарните по делото доказателства за собствеността. Видно от мотивите на съдебното решение, обсъдени са всички релевантни доказателства, както и всички доводи на жалбоподателя, в резултат на което съдът е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал до законосъобразни правни изводи. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 200,00 лв., за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 344/20.03.2025 г., постановено по адм. дело № 431/2024 г. по описа на Административен съд – Габрово.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, с адрес гр. София, бул. "Х. Б. № 55, да заплати на О. Г. сумата от 200, 00 лв. (двеста лева), представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ