О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50570

гр. София, 19.10.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Е.

ЧЛЕНОВЕ : Б. Й.

И. Д.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 2356 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Р. П., действаща в качеството на ЕТ „Петрополис - Р. П.“ със седалище и адрес на управление на търговската дейност в [населено място], срещу решение № 260116 от 20.04.2021 г., постановено по в. т. д. № 632/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 122 от 28.02.2020 г. по т. д. № 534/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което са отхвърлени предявените от ЕТ „Петрополис - Р. П.“ против [община] искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите 25 100 лв. - част от вземане с общ размер 103 618.80 лв., представляващо стойност на извършени допълнителни СМР по договор № ОП-6/6 от 17.02.2015 г., индивидуализирани в протокол обр. 19/03.08.2015 г., и 2 000 лв. - част от вземане с общ размер 30 897.84 лв. за мораторни лихви за забава за периода от 03.08.2015 г. до датата на предявяване на иска, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника [община].

В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици - уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е интерпретирал неправилно доказателствата по делото и е отказал да кредитира подписания протокол обр.19, установяващ вида и количеството допълнителни СМР, приети без възражение от ответника - възложител, както и показанията на свидетелите, чрез които е доказана необходимостта от извършване на допълнителните работи. Излагат се и доводи за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да се назначи съдебнотехническа експертиза в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК за установяване на необходимостта от допълнителните работи и за определяне размера на дължимото на основание чл.61, ал.1 ЗЗД обезщетение за разходите на изпълнителя по повод на допълнително извършените СМР.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси /без да се посочват конкретно/, които са решени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС. Бланкетно се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса „Може ли да приемем в конкретния случай, че ако в хода на изпълнение на договора възникне необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., то тогава в този случай не би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение, които подлежат на обезщетяване, още повече, че са залегнали в чл.12 от договора между страните“.

Ответникът по касация [община] - [населено място], е депозирал чрез процесуалния си представител по делото отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски, отразени в списък по чл.80 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Р. П. в качеството на ЕТ „Петрополис - Р. П.“ против [община] частични искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 25 100 лв. и 2 000 лв., Апелативен съд - Пловдив е приел, че ищцата - едноличен търговец не е доказала наличието на предпоставките за заплащане на допълнително извършени СМР извън предмета на сключения с ответника по реда на ЗОП /отм./ договор от 17.02.2015 г., поради което претенциите й за получаване на възнаграждение за индивидуализираните в протокол обр.19/03.08.2015 г. допълнителни работи, ведно с обезщетение за забава, са неоснователни.

От фактическа страна по делото не е имало спор, че със сключения по реда на ЗОП /отм./ договор № ОП-6/6 от 17.02.2015 г. ответникът [община] е възложил, а ищцата е приела да извърши аварийно - възстановителни ремонтни работи с предмет „Възстановяване на енергогасителя на язовир „Сопот - 2“ /“Мурла“/“ въз основа на одобрен инвестиционен проект на обща стойност 326 986.50 лв. без ДДС или 392 383.80 лв. с ДДС. Според ал.2 на чл.20 от договора, посочената стойност е за цялостно изграждане на обекта и включва цената на вложените материали, извършената работа, разходите за труд, механизация, енергия, складиране и други подобни, както и печалбата на строителя. В уговорения в чл.15, ал.1 на договора срок ищцата е изпълнила възложените работи, които са приети от възложителя и последният е изплатил дължимото възнаграждение.

Въззивният съд е преценил като спорни между страните твърдените от ищцата факти за извършени допълнителни СМР, посочени в протокол обр.19 от 03.08.2015 г., без които не е било възможно качественото изпълнение на възложените с договора ремонтно - възстановителни работи и за които ответникът - възложител дължи плащане по силата на договора. След преценка на доказателствата по делото въззивният съд е направил извод, че ищцата не е доказала необходимостта от изпълнение на отразените в протокола работи с предназначение усилване със земен насип на язовирната стена на язовир „Мурла“, в т. ч. наличието на отслабване, пробив или какъвто и да било друг дефект на язовирната стена, налагащ укрепителните работи, и на конструктивна или функционална връзка между повредата на енергоносителя, чието възстановяване е възложено с договора, и укрепената язовирна стена. Въззивният съд е акцентирал върху констатациите в заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, което е преценил като обективно и обосновано, че преливникът и стената представляват две самостоятелни съоръжения на язовира, не са свързани помежду си при земно - насипните язовирни стени и при необходимост могат да се ремонтират независимо едно от друго. От посочените констатации съдът е достигнал до извод, че не е съществувала конструктивна и функционална връзка, обуславяща зависимост на възложените с договора СМР от допълнително извършените и отразени в протокола обр.19 работи. Тезата на ищцата, че извършването на допълнителните работи се е налагало, тъй като преминаването по язовирната стена не е било безопасно, не е възприета от съда. Изложени са съображения, че дори язовирната стена да не е била достатъчно широка за преминаване на строителната техника, с която са реализирани възложените с договора работи, това обстоятелство е било известно или е могло да бъде установено при проектирана на ремонтните работи, а съответно и калкулирано в общата стойност по договора като допълнителни дейности - така, както е предвидено в договорната клауза на чл.20. С аргумент, че естеството и местоположението на подлежащото на ремонт съоръжение е предполагало предварителна преценка за устойчивостта на язовирната стена, въззивният съд е отрекъл извършването на допълнителните работи да е наложено от непредвидени обстоятелства или от други препятствия по смисъла на договора.

Във въззивната жалба ищцата е поддържала, че претендираната с главния иск сума е дължима и поради факта, че протоколът от 03.08.2015 г. е подписан от ответника и съставлява доказателство за извършването и приемането на работите. Като е съобразил обстоятелството, че облигационната връзка между страните е възникнала от договор, сключен по реда на ЗОП /отм./, въззивният съд е преценил, че наличието на двустранно подписан протокол за извършени СМР не е достатъчно за ангажиране на договорната отговорност на възложителя, тъй като не са установени предвидените в специалния закон и в частност - в чл.43, ал.2 ЗОП /отм./, изключения за изменение на договора. Изразил е и становище, че дори хипотетично да се счете за възникнала необходимостта от извършване на допълнителните работи по протокола, по силата на закона - чл.43, ал.2 ЗОП /отм./ и на чл.21, ал.2 от договора тези работи е следвало да се договарят и заплатят допълнително, а в случая нито се твърди, нито има доказателства за постигнато съгласие за извършването им.

В заключение въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за недоказаност и неоснователност на предявените осъдителни искове и е потвърдил обжалваното пред него решение за тяхното отхвърляне.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение.

Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото - чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от специфичните за достъпа до касация основания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и/или основанията по чл.280, ал.2 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос и обосноваването на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК е задължение на касатора. В съобразителната част на решението е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само в случай на допуснато касационно обжалване при осъществяване на касационния контрол по чл.290 ГПК, и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, съобразно които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в производството по чл.288 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката - ищец се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, възпроизвеждайки цитати от решение № 60/25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., без да посочи материалноправния или процесуалноправния въпрос, чието разрешаване от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и противоречи на практиката в решението на ВКС. Аргументите в изложението, че „при постановяване на решението си Апелативен съд - Пловдив неправилно е формирал убеждение относно релевантните за обективното разрешаване на спора факти и обстоятелства“ - с оглед категорично доказаното /според касаторката/ извършване на обществена поръчка и необходими за качественото довършване на обекта допълнителни СМР, съставляват касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, който не може да се обсъжда в производството по чл.288 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като формулираният във връзка с него въпрос не притежава характеристиките на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на въпроса е обусловен от преценката на доказателствата по делото и поради това въпросът е от значение за правилността на решението, а тя не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК Освен това въпросът не отразява коректно мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е приел, че не е доказано извършването на допълнителните работи да е възникнало като необходимост с оглед качественото и срочно изпълнение на възложените с договора и включени в предмета му строително - ремонтни работи. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е бланкетното позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което в случая е и неприложимо поради обвързаността на поставения от касаторката въпрос със специфичните за конкретното дело факти.

Поради недопускане на касационното обжалване касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 1 500 лв. /адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 04.10.2021 г. и заплатено по банков път с преводно нареждане от 05.10.2021 г./.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260478 от 01.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 8/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Р. Р. П., действаща като ЕТ „Петрополис - Р. П.“ с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на [община] - с Булстат[ЕИК] сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лв. - разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :