Р Е Ш Е Н И Е

№ 50176

гр. София, 17.10.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Д. П.

при секретаря Д. Ц. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 36 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби от „Електроразпределение Юг“ ЕАД и от Д. Т. К. срещу решение № 260905/13.07.2021 г. по в. гр. д. № 248/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 3957 от 21.10.2019 г. по гр. д.№ 15166/2018 г. на Пловдивския районен съд, с което частично е уважен предявеният от Д. Т. К. иск на основание чл. 200, ал. 1 КТ и „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъдено да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., както и за имуществени вреди в размер на 788, 20 лв. в резултат на трудова злополука.

Страните си оспорват взаимно жалбите.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 397/18.05.2022 г.

Правни въпроси, обосновали допускането на касационното обжалване по касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, са: „Ако е установено, че до настъпването на трудова злополука не би се стигнало при използване на лични предпазни средства и спазване на правилата за безопасност от пострадалия, следва ли при определяне на процента на съпричиняване да се даде превес на отговорността на работника/служителя пред тази на работодателя за настъпване на вредоносния резултат? Как следва да се определи процента насъпричиняване ? Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на вреди от трудова злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?“

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

Правни въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на ищеца, са: Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 33Д и кои са критериите, които трябва да се съобразят, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото; Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

Касационното обжалване е допуснато и по тези правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, състава на ВКС приема следното:

При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.

Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения.

В горния смисъл е трайната практика на ВКС, цитирана в определението по чл.288 ГПК и която се споделя и от настоящия състав.

По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване по касационната жалба на ищеца по делото, състава на ВКС приема следното:

Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат от вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, които са относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Справедливостта трябва да почива на анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на съответствие между установената неимуществена вреда и нейният имуществен еквивалент. Трайната практика на ВКС в тази насока се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ВКС приема следното:

Фактическата обстановка по делото правилно е установена по делото. Установено е, че пострадалият сам, без участието на втори дежурен техник и без да уведоми дежурния диспечер, е предприел действия по отстраняване на възникнала авария по трасе с напрежение 20 кV на мачтов трафопост, като не е използвал изискващите се за аварията лични предпазни средства като диелектрични ръкавици и предпазна каска. При изключване на съоръжението е преминала волтова дъга с напрежение 20 кV, която е причинила увреждания на нервните окончания на ръцете, тежки изгаряния, опасни за живота, в областта на гърдите и счупване на гръбначен прешлен на ниво L4.

Установено, че ищецът не е спазил изискванията за безопасност на труда при възникналата авария, както и че ако пострадалият ползвал лични предпазни средства, не би се стигнало до настъпването на трудовата злополука. Взети са предвид и показанията на свидетелите, открили жалбоподателя К. след злополуката, от които се установявало, че той е лежал на земята, а в колата са били лични предпазни средства, ръкавици, каска и фазоуказател.

При горните данни, правилно съдът е приел, че пострадалият е проявил груба небрежност по отношение на извършената работа и е допринесъл за настъпването на злополуката, тъй като същия е бил длъжен и е бил инструктиран да използва лични предпазни средства, а така също и да работи в екип с още един човек, но той не е спазил тези изисквания, поради което е допринесъл с поведението си за настъпването на злополуката. Предвид горното, приносът на ищеца за настъпването на трудовата злополука следва да се определи на по-голям от определения от съда, а именно на 60 %, вместо определения от въззивния съд на 30 %. Този извод се налага от обстоятелството, установено по делото, че злополуката не би настъпила, ако пострадалия бе спазил изискванията за безопасност или в най-лошия случай, пораженията за ищеца не биха били тези, които е получил.

По касационната жалба на ищеца по делото, ВКС приема следното:

Установено е по делото, че злополуката е довела до трайна нетрудоспособност и е призната за трудова злополука. Установено е, че психологичната травма е била тежка и все още неосъзната, като нямало изработена стратегия за решаване на приоритетите. Налице е още сериозно изразен тревожно депресивен синдром и посттравматичен синдром поради тежестта на понесената травма, продължителността на лечението и понесените усложнения. От заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че електрическото въздействие е увредило трайно нервите на двете ръце, като увредата е довела до вторични дегенеративни повреди. Налице е хипотрофия на мускули интеросеи на дясна ръка, с флектирани пръсти с невъзможна екстензия, движението на пръстите на лявата ръка е възстановено, но забавено. От извършената във въззивното производство комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза се установява осакатяване на горния десен крайник, който бил изцяло инвалидизиран, без шансове за възстановяване, а левия крайник е почти възстановен. Счупването на прешлена, в резултат на претърпяната травма, било зараснало и не се очаквали негативни последици за в бъдеще. От експертизата ставало ясно, че до настоящия момент на касатора са направени 25 операции за възстановяване от получените изгаряния.

При горните данни, състава на ВКС приема, че с оглед принципа за справедливост, основен при определяне на обезщетения за неимуществени вреди, предвид изключително тежкия характер на травмите, получени от ищеца, неговата трайна инвалидизация за ищеца, както и трайните неблагоприятни последици за неговото здраве, болките и страданията, които са били интензивни за дълъг период от време, неблагоприятните прогнози за здравето му и необратимите процеси, настъпили в резултат на злополуката, както и променените икономически процеси в страната, справедливо обезщетение следва да се определи на 150 000 лева, като с оглед приетия процент на съпричиняване от 60 %, то обезщетението следва да е в размер на 60 000 лева.

По горните съображения, решението следва да се остави в сила, макар и с различни мотиви, предвид съвпадането на крайните изводи на ВКС с тези на въззивната инстанция, относно дължимото обезщетение.

Разноски за настоящата инстанция не следва де се присъждат, предвид неоснователността на двете касационни жалби, както и обжалваемия интерес по всяка една от тях.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260905/13.07.2021 г., постановено по в. гр. д. № 248/2020 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.