О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50724

гр. София, 12.10.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 2229/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 19905/04.04.2022г., подадена от „М и М Милицер и Мюнх БГ“ ООД, чрез пълномощника адв. В. Д., срещу решение № 186 от 02.02.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 6218/2021г. на Софийския градски съд, IV-Д въззивен състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено изцяло решение № 20043397 от 15.02.2021г. по гр. дело №41696/2020г. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца Я. А. А., извършено със заповед № 466 от 30.06.2020г. на управителя на „М и М Милицер и Мюнх БГ“ ООД, връчена на ищеца на 03.07.2020г., с която на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване на обема на работа, е прекратено трудовото правоотношение между страните; на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист спедиторска дейност“ в отдел „Продажби и тарифна политика“, направление „Автомобилен транспорт“ при ответното дружество и последното е осъдено, на основание чл.344, ал.1, във вр. с чл. 255, ал.1 и ал.2 КТ да плати на ищеца сумата 8 568,51 лева, като обезщетение за оставането му без работа и на друга по-ниско платена работа за периода от 03.07.2020г. до 03.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2020г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер 17 472 лева.

Касационната жалба на „М и М Милицер и Мюнх БГ“ ООД е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допускане на касационното обжалване на атакуваното решение, на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: относно значението на спецификите на дейността на дружеството при формиране на извода дали е налице намаляване на работата–решение № 57/25.03.2019г. по гр. дело № 2157/2018г. на IV ГО; относно правото на работодателя да намали броя на лицата, изпълняващи административни функции, поради намаляване броя на произведените от предприятието продукти-решение № 375/25.11.2015г. по гр. д.№ 1925/2015г. на IV ГО; по отношение на критерия между кои лица следва да бъде извършен подбор, с оглед естеството на трудовите им функции и причисляването им към конкретното структурно звено-решение № 51/10.02.2014г. по гр. д.№ 3726/2013г. на IV ГО; относно задължението на работодателят да извърши подбора само в рамките на обособената структура-между работниците и служителите, осъществяващи еднородни трудови функции в обособеното звено-решение № 329/13.07.2011г. по гр. дело № 1073/2010г. на IV ГО. Сочи, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото –1.Следва ли при формиране на извода дали е налице намаляване на работата в предприятието съдът да съобрази спецификите на извършваната от работодателя търговска дейност и начина на формиране на приходи; 2. Следва ли подборът по смисъла на чл. 329 КТ да се извърши между служители, които изпълняват идентични функции в конкретно структурно звено или следва да се извърши между служители, заемащи една и съща длъжност, независимо, че извършват различни по същество трудови дейности в различни отдели на предприятието; 3. Какви са критериите въз основа на които може да се направи извод за намаляване обема на работа в конкретен отдел, чиято дейност не включва производствен резултат, а се изразява в приемане на заявки и предоставяне на услуги и чиято дейност не може да може да бъде количествено определена чрез константни дейности; 4. Намаляването на приходите на работодателя може ли да обоснове извод за намаляване на заявките, генериращи приходи, респективно за намаляване обема на работа в структурното звено, което приема и обработва заявките; 5. Ако всички структурни звена в едно предприятие са ангажирани с изпълнението на различни етапи от предоставянето на услуга, генерираща приходи, то може ли общото намаляване на приходите от услуги да се разглежда като намаляване броя на предоставени услуги, респективно като намаляване на работата на всяко отделно звено; 6.Следва ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение, когато първоинстанционният съд в доклада си по чл. 146 ГПК не е указал на страната, че направените от нея доказателствени искания, включително и поставените от страната въпроси към допусната съдебна експертиза, по естеството си не биха могли да послужат за доказване на обстоятелствата, вменени за доказване на тази страна. Касаторът поддържа също, че атакуваното решение е и очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Я. А. А., чрез процесуален представител, в отговора на жалбата излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и данните по делото, констатира следното:

От фактическата страна въззивният съд е приел, че страните по спора са били обвързани от валиден безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „специалист спедиторска дейност“ в отдел „Продажби и тарифна политика“, направление „Автомобилен транспорт“ в ответното дружество. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от 03.07.2020г., когато на ищеца е връчена Заповед № 466/30.06.2020г. на управителя на „М и М Милицер и Мюнх БГ“ ООД, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради намаляване обема на работа. От заключението на приетата в първоинстанционното производство ССчЕ е установено, че общите приходи от дейността на ответника за периода от 01.01.2020г. до 31.05.2020г. са 25 242 042,53 лева и са намалели с 2 842 587,02 лева спрямо общите приходи на дружеството за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019г. (28 084 629,55 лева); че по счетоводни данни на ответника приходите от дейността в направление „Автомобилен транспорт“ за периода от 01.01.2020г. до 31.05.2020г. (8 743 905,22 лева) са намалели с 1 356 259,71 лева спрямо реализираните приходи в направление „Автомобилен транспорт“ за същия период на същата година - от 01.01.2019г. до 31.05.2019г. (10 100 164,93 лева). Според представеното Поименно щатно разписание на длъжностите към 31.05.2020г. в направление „Автомобилен транспорт“ са включени четири отдела - „Вътрешен транспорт“, „Продажби и тарифна политика“, „Диспозиция“ и „Оперативен сервиз и обслужване на клиенти“, а според Протокол от 02.06.2020г., назначената със Заповед № 031/01.06.2020г. Комисия за извършване на подбор е осъществила такъв между служителите в отдел „Продажби и тарифна политика“ в направление „Автомобилен транспорт“, като само един от тези служители е заемал длъжност, каквато заема ищеца- „специалист спедиторска дейност“ (Н. П.), а другите двама служители-О. К. и И. И. са били на длъжността „мениджър логистика“, която е различна от длъжността на ищеца. Съдът е установил, че в направление „Автомобилен транспорт“-в отделите „Вътрешен транспорт“ и „Оперативен сервиз и обслужване на клиенти“ има още три заети щатни бройки като тази, изпълнявана от ищеца - две в отдел „Вътрешен транспорт“ и една в отдел „Оперативен сервиз и обслужване на клиенти“, които служители не са били включени в извършването на подбора. При така установените факти, въззивният съд е споделил изводите на СРС, че работодателят, чиято е тежестта на доказване, не е установил, включително и чрез експертно становище, че в отдела където е работил ищеца - „Продажби и тарифна политика“ е налице намаляване обема на работа към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, което не е било временно и което да свързано с изпълняваните от него трудови функции (не е представена длъжностна характеристика за длъжността на ищеца). На следващо място, проверявайки процедурата по подбора по чл. 329, ал.1 КТ, въззивната инстанция е приела, че същата е осъществена незаконосъобразно от работодателя, тъй като подборът не е между всички лица в направление „Автомобилен транспорт“, заемащи длъжността на ищеца „специалист спедиторска дейност“, а работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е представил по делото длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност „специалист спедиторска дейност“, от която да се установи, че същата включва трудови функции, различни от длъжността „специалист спедиторска дейност“ в отделите „Вътрешен транспорт“ и „Оперативен сервиз и обслужване на клиенти“. Съдът е посочил, че дори и при осъществен фактически състав по чл.328, ал.1, т.3 от КТ - намаляване обема на работа, извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно и предвид незаконосъобразно извършения подбор. Поради уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и с оглед акцесорността на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ, съдът е уважил и втория предявен иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. За основателен е счетен и искът за плащане на обезщетението по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за оставане без работа и за работа на друга по-ниско платена такава в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.07.2020г. до 03.01.2021г. в размер 8 568,51 лева.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че в случая не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Липсва общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изводите му по разглеждания спор. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл. 290, ал.2 от ГПК. Поради изложеното и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпроса от значение за изхода на делото въз основа на твърденията в изложението на касатора (т. 1 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В случая, доводите на жалбоподателя, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е взел предвид спецификите на дейността на дружеството работодател, както и твърденията за противоречащи на практиката на ВКС изводи на СГС относно приложението на чл. 328, ал.1, т.3 КТ и на чл.329, ал.1 КТ, представляват оплаквания относно правилността на решението, поради което и са неотносими в производството по чл. 288 ГПК. При липса на общото основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се разглеждат сочените от касатора допълнителни селективни критерии.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените в изложението въпроси.

Първият и третият формулирани от касатора въпроси за приложението на чл. 328, ал.1, т.3 КТ, макар и да са релевантни в отделните си части, доколкото са поставени в основата на правните изводи на второинстанционния съд по делото и формират общото основание за селекция на касационната жалба, не удовлетворяват допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е установена трайна съдебна практика на ВКС, вкл. и цитираните от страната (решение № 375/25.11.2015 г. по гр. д. № 1925/2015г. на IV ГО и решение № 57/25.03.2019г. по гр. дело № 2157/2018г. на IV ГО на ВКС), според която намаляването на обема на работата не се отнася общо към дейността на предприятието - работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции. Не всяко трайно намаляване в обема на работата може да служи за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ. Намалението на работата с оглед приложение на това уволнително основание се преценява във всеки конкретен случай като се изследва дали и в каква степен то е засегнало трудовата функция на съответната длъжност, за да обуслови отпадне на една или повече щатни бройки. Касае се за фактическо състояние на предприятието, което се установява въз основа на сравнителен анализ и оценка на показателите за дейността му като се изследва и дали то е рефлектирало върху изпълняваните от уволнения трудови функции. В този смисъл и решение № 348 от 24.11.2015г. по гр. д. № 212/2015 г. ІV ГО ВКС. В конкретния случай, въззивният съд не се е отклонил от цитираната практика, а е приел, че тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който следва да докаже наличието на връзка между намаленият обем на работата и трудовата функция на уволнения работник и доколкото такава връзка не е доказана, уволнението е незаконно и подлежи на отмяна.

Въпроси 4 и 5 в изложението относно спецификата на извършваната от ответника стопанска дейност, начина на формиране на приходи и размера на приходите от заявки на клиенти, не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са включени в предмета на спора и не са обусловили решаващите правни изводи на съда за незаконност на конкретното уволнение, отделно тези въпроси са фактически, а не правни. Както се посочи, решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението са свързани с недоказване от страна на ответника как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник, тоест въззивният съд е приел, че е останало недоказано обстоятелството дали дейността, осъществявана от ищеца е засегната пряко и непосредствено от намаляването на обема на работа в ответното дружество.

Формулираният въпрос 2 на касатора относно приложението на чл. 329 КТ няма еднозначен отговор за всички случаи, а и по този въпрос има установен принципен отговор в трайната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 329, ал.1 КТ, която не се нуждае от промяна, нито от осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В съответствие с утвърдената съдебна практика, въззивният съд е приел, че при довод за незаконно извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, работодателят следва да установи, че подборът е извършен между всички лица в съответното направление, заемащи длъжността на ищеца „специалист спедиторска дейност”.

Последният формулиран в изложението въпрос, свързан със задълженията на въззивния съд да отстрани допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, обуславя обжалваното решение. Този въпрос обаче не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Съобразени са постановките на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, според които въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Той не може да върне делото за ново разглеждане на спора от първоинстанционния съд за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, а е длъжен да ги отстрани сам, като повторно извърши процесуалните действия, които намира за порочно извършени от първоинстанционния съд.

В случая не са осъществени и предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация поради очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като такъв порок на обжалваното въззивно решение не се открива. Касаторът аргументира наличие на очевидна неправилност с необоснованост в изводите на решаващия състав за неосъществена материалноправна предпоставка по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - намаляване обема на работата. Това е общо касационно оплакване по чл. 281, т.3 ГПК за неправилност на решението, което не реализира предпоставки на соченото селективно основание.

При този изход на делото, на основание чл. 78 ГПК на ответника по касация се дължи сумата 900 лева, съобразно представените писмени доказателства за сторени разноски в този размер.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 02.02.2022г., постановено по въззивно гр. дело № 6218/2021г. на Софийския градски съд, IV-Д въззивен състав.

ОСЪЖДА „М и М Милицер и Мюнх БГ“ ООД да плати на Я. А. А. сумата 900 лева разноски за производството пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: