Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Х. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 8053 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Б. обл. Пазарджик, представлявана от кмета К. В., чрез пълномощника му адв. М. Д., срещу Решение № 499 от 13.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1332/2020 г. от Административен съд Пазарджик.

В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила при оценка на доказателствата и „формиране на вътрешното убеждение“; необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 досежно претенцията на ответниците за разноски.

Ответната страна – П. В., Н. В., К. В. и Р. В., представлявани от пълномощника адв. П. К., представят становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на понесените по делото разноски за всеки един от тях.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с иска на Л. В. от [населено място] срещу О. Б. с който претендира ответникът да бъде осъден да му заплати, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 6 000 лева за понесени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от продажбата на четири едри преживни животни, поради смъртта им вследствие незаконосъобразното събаряне на сграда с идентификатор 03592.5.28.1 и на сграда с идентификатор 03592.5.28.2 в изпълнение на незаконосъобразна заповед № 197 от 16.07.2015 г., издадена от кмета на О. Б. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2015 г. (датата на изпълнението й) до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

С Определение № 691 от 21.04.2021 г., постановено по адм. дело № 1332/2020 г. ищецът Л. В. е заличен като страна в процеса, поради смъртта му, като на негово място са конституирани наследниците му по закон - П. В., Н. В., К. В. и Р. В..

С протоколно определение от 28.01.2022 г. съдът е удовлетворил молбата на процесуалния представител на конституираните наследници от 18.01.2022 г. и на осн. чл. 214 ГПК е допуснал изменение на иска, който се счита предявен за 9 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2015 г. до окончателното му изплащане.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил О. Б. да заплати на наследниците на Л. В. обезщетение в размер на 9 000 (девет хиляди) лева - имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от продажбата на четири едри преживни животни (ЕПЖ), поради смъртта им, причинена от незаконосъобразното събаряне на сграда с идентификатор 03592.5.28.1 и сграда с идентификатор 03592.5.28.2, в изпълнение на Заповед № 197 от 16.07.2015 г. на кмета на О. Б. отменена с Решение № 583 от 02.11.2011 г. по адм. дело № 900/2015 г. по описа на Административен съд Пазарджик, оставено в сила с Решение № 8722 от 05.07.2017 г. по адм. дело № 881/2017 г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е исковата претенция по отношение на лихвата, в частта й от 25.11.2015 г. до 05.07.2017 г. и е осъдил О. Б. да заплати на наследниците на Л. В. сумата от 2 240 (две хиляди двеста и четиридесет) лева, представляваща съдебни и деловодни разноски.

За да постанови този резултат е приел, че ищците са доказали наличието на комулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което ангажира безвиновната отговорност на държавата, поради което искът, като основателен и изцяло доказан, е бил уважен, ведно със законните последици от датата на влизане на решението, с което е отменена Заповед № 197 от 16.07.2015 г. на кмета на О. Б. – 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Постановено е при особено съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Същото ще следва да се отмени, а делото – да се реши по същество на базата на събраните доказателства.

Безспорно е установено, че със Заповед № 197 от 16.07.2015 г. на кмета на О. Б. издадена на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж – селскостопански постройки, представляващи едноетажна сграда № 1 с идентификатор 03592.5.28.1 и двуетажна сграда № 2 с идентификатор 03592.5.28.2, находящи се в ПИ с идентификатор 03592.5.28 по КК КР на [населено място], местност „Св. Петка“, в които Л. В. е отглеждал едър рогат добитък. Установено е също, че на 25.11.2015 г. сградите са били съборени.

Не е спорно също, че с влязло в сила съдебно Решение № 583 от 02.11.2011 г. постановено адм. дело № 900/2016 г. на АС - Пазарджик, потвърдено с Решение № 8722 от 05.07.2017 г. по адм. дело № 881/2017 г. на ВАС, Заповед № 197 от 16.07.2015 г. на кмета на О. Б. е била отменена.

Налице е първата от комулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране на безвиновната отговорност на Държавата, а именно отменен, като незаконосъобразен, административен акт, постановен от административен орган при изпълнението на административна дейност.

Доказано е също, че 4 бр. ЕПЖ са починали в животновъдния обект, стопанисван от Л. В.. Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда.

Ищците обаче не са се справили с доказателствената тежест и не са установили, с допустимите по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, наличието на третия елемент от фактическия състав, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилата вреда и отменения, като незаконосъобразен административен акт. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че 4 бр. полуразложени говеда с ушни марки №№ BG 31226402; BG 31484952; BG 31484953 и BG 31484957 са били „загробени“ от стопанина Л. В., с багер, на 04.12.2015 г. в м. „Белинино“, [населено място]. Причината и времето на смъртта на животните не е установена по съответния ред. Нито едно от останалите представени по делото писмени доказателства не доказва по безспорен и несъмнен начин, че причината за смъртта на животните е именно измръзване. Показанията на разпитаните по делото свидетели също не допринасят за доказването на този факт. Затова изводът на съда, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил наличието на вреда в пряка причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт – заповед за събаряне на незаконен строеж, е необоснован и не се споделя от настоящата инстанция.

Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретния акт, действие или бездействие на делинквента. Деянието е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без което вредата не би настъпила. Ако е възможно вредата да настъпи, дори ако деянието не се осъществи, това означава, че липсва причинна връзка между тях.

Съгласно теорията за еквивалентността се отсяват тези фактори, без които вредата не би настъпила. Но освен това е нужно вредата да следва, обективно, необходимо и закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат.

При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно следствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност.

В случая такава пряка и непосредствена причинна връзка между отменената, като незаконосъобразна заповед на кмета на О. Б. и настъпилата смърт на 4 бр. ЕПЖ, от намиращите се в животновъдния обект на земеделския производител № 4473-0005 12 говеда (според някои показания – 13, а според други – 14 бр.) не е доказана, поради което искът е недоказан и като такъв е следвало да бъде отхвърлен от решаващия съд. Както се посочи по-горе тежестта на доказване е на ищеца. Затова като е уважил иска съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което искът на П. В., Н. В., К. В. и Р. В. срещу О. Б. да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена в размер на 650 лв. за първа инстанция и 922 за касационната инстанция, съгласно представените по делото писмени доказателства.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 499 от 13.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1332/2020 г. от Административен съд Пазарджик и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В., Н. В., К. В. и Р. В. срещу О. Б. иск за присъждане на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за понесени, вследствие изпълнението на незаконосъобразна Заповед № 197 от 16.07.2015 г. на кмета на О. Б. имуществени вреди в размер на 9 000 (девет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П. В., Н. В., К. В. и Р. В., всички те от [населено място], общ. Белово, обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТЯТ на О. Б. сумата от 1 572 (хиляда петстотин седемдесет и два) лева, представляваща разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА