Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Я. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 8352 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. И. по труда Смолян, представлявана от директора Е. Д., подадена чрез пълномощника старши юрисконсулт В. П., срещу Решение №1273/30.06.2022 г., постановено по адм. дело №486/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отменени принудителни административни мерки предписания, основани на чл. 404, ал.1 т.1 от Кодекса на труда (КТ), наложени на Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр. Пловдив с Протокол за извършена проверка № ПР2201571/09.02.2022 г. на Д. И. по труда Смолян.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на процесуалните правила и като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, моли решението да бъде отменено, а наложените с Протокол за извършена проверка №ПР2201571/09.02.2022 г. на ответното дружество принудителни административни мерки (предписания) потвърдени. Претендира присъждане на направените разноски пред две съдебни инстанции.
Ответникът по касация Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр. Пловдив, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. С.-Диманова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Моли то да бъде оставено в сила, като се присъдят деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че с обективираните в Протокол за извършена проверка № ПР2201571/09.02.2022 г. предписания на ответното дружество на основание чл. 404 ал.1 т.1 КТ е предписано следното: 1. На В. В. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънреден труд, положен от него през времето на разположение на 09.10.2021 г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба №2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ; 2. На В. В., З. Х., И. К., Д. П. и Т. П. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънреден труд, положен от тях в работни дни през месец октомври 2021 г. в извън установеното им по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 3. На И. Б. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънреден труд, положен от него през времето на разположение на 22 май 2021 г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 4. На В. В., И. К. и Т. П. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях в работни дни през месец май 2021 г. в извън установеното им по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 5. На З. Х. и Т. П. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през времето на разположение на 12, 19, 25 и 26 юни 2021 г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба №2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 6. На Р. Г. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от него в работни дни през м. юни 2021 г. в извън установеното му по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 7. На Т. П. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от него в работни дни през месец юли 2021 г. в извън установеното му по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 8. На В. В., З. Х., И. Б. и Т. П. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през времето на разположение на 14, 07, 08 и 01 август 2021 г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба №2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 9. На В. В., З. Х., И. К., Д. П., И. Б. и Т. П. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях в работни дни през м. август 2021г. в извън установеното им по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 10. На З. Х. и Р. Г. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през времето на разположение на 04 и 18 септември 2021 г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба №2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 11. На З. Х., И. К. и Д. П. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях в работни дни през месец септември 2021 г. в извън установеното им по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 12. На В. Т. и И. К. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през времето на разположение на 07 и 28 ноември 2021 г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 13. На В. Т., И. К., Д. П., И. Б. и Т. П., да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях в работни дни през месец ноември 2021 г. в извън установеното им по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ. Предписанията са със срок на изпълнение -11.03.2022 година.
Като основание за издаване на предписанията административният орган е посочил чл. 404 ал. 1 т. 1 от КТ Принудителни административни мерки /ПАМ/: За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: 1. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., бр. 77 от 2010 г., бр. 7 от 2012 г.) да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда;.
По делото е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, като съгласно даденото от вещото лице заключение, не е налице надвишаване на броя отработени часове в края на всеки отчетен период.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Д. №37, [ЕИК] срещу принудителни административни мерки предписания, основани на чл. 404, ал.1 т.1 КТ, наложени с Протокол за извършена проверка № ПР2201571/09.02.2022 г. на Д. И. по труда-Смолян, като е отменил същите.
За да постанови този резултат съдът е посочил, че ПАМ са издадени от административни органи, разполагащи с материална и териториална компетентност, в предписаната от закона писмена форма.
Като необоснован с конкретни факти и обстоятелства, и в противоречие със Заповед №156/11.06.2019 г. на управителя на ответното дружество е приет извода на контролните органи, че не е въведено сумираното изчисляване на работно време в предприятието с тримесечен календарен период за длъжностите оператор и ел. монтьор-оператор в ел. подстанции и електромонтьор, подстанции отговорник, а е въведен едномесечен такъв.
Въз основа на доказателствата по преписката и приетото по делото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза съдът е заключил, че в обхвата на проверените от контролните органи месеци не е установено превишение на броя отработени часове в края на всеки отчетен период и положеният от работниците труд е обхванат при отчитането му, вкл. часовете извършена работа през времето на разположение.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а възраженията на касатора не могат да бъдат споделени.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения.
Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с непредставената на контролните органи по време на проверката Заповед №156/11.06.2019 г. на управителя на ответното дружество, а не с последваща такава, е въведено сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, без да е посочено кои три месеца се визират.
Заповед №156/11.06.2019 г. на управителя на Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр. Пловдив е налична по представената административна преписка. Представляващият Д. И. по труда Смолян юрисконсулт не се е възползвал от процесуалното си право да оспори своевременно пред първоинстанционния съд истинността на заповедта като частен документ и същата е приета, и представлява годно писмено доказателство.
Съдът е изложил подробни мотиви относно извода си, че в предприятието е въведено сумираното изчисляване на работно време с тримесечен календарен период на отчитане за длъжностите оператор и ел. монтьор-оператор в ел. подстанции и електромонтьор, подстанции отговорник.
Посочил е, че видно от съдържанието на Заповед №156/11.06.2019 г., същата влиза в сила от 01.07.2019 г. и установява сумираното изчисляване на работно време с тримесечен календарен период на отчитане. Това обстоятелство съответства на цитираната в мотивната част от предписанията на контролните органи разпоредба на чл.28 б. б от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, предвиждаща, че работното време се изчислява сумирано в часове, месечно, за длъжностите: оператор и ел. монтьор-оператор в ел. подстанции и електромонтьор, подстанции отговорник, на период от 3 месеца.
Съгласно чл. 139, ал. 1 от КТ, разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, като в нормата на чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските са изброени примерно въпросите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието, които следва да се регламентират в правилника: началото и краят на работния ден, редът за редуване на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производство с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато и други.
Уредените в този вътрешен акт (правилника) въпроси по разпределението на работното време в предприятието, се характеризират с относителна стабилност, поради това, че за промяната им е необходимо и съответно изменение в правилника. Следователно, именно Правилникът за вътрешния трудов ред е актът, в който следва да бъде определен (както е в разглеждания случай) периодът на сумирано изчисляване на работното време, доколкото това е въпрос на отчитане и разпределение на работното време и организацията на работа.
В случая съдът обосновано е подчертал, че установеното в чл.28 б. б от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество съответства и на изложеното в сигнала до областния управител на Пловдив, препратен на Д. И. по труда Смолян, в който сигнал е потвърдено уговорено работно време работа на смени при сумирано тримесечно изчисляване на работното време.
Следователно, необосновано касаторът сочи, че първоинстанционният съд е приел на базата на предположения, че само с непредставената по време на проверката Заповед №156/11.06.2019 г. на управителя на ответното дружество е въведено сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.
Видно от отговора на поставения на вещото лице въпрос дали длъжностните лица правилно са определили периода на отчитане при констатиране на нарушенията, същото е отговорило, че Д. И. по труда Смолян не е разглеждала периода на отчитане като тримесечен, а извършените констатации са ограничени в рамките на един календарен месец.
Следва да се има предвид, че отчитането на времето при работа в условията на сумирано отчитане става винаги в края на определения за сумиране период. Само ако се констатират отработени часове над законоустановената норма за периода, те се отчитат от работодателя като извънреден труд. При тази констатация, за да се достигне до извода за наличие на извънреден труд в процесния случай, длъжностните лица от ДИТ Смолян е следвало да извършат анализ като съобразят въведеното в предприятието сумарно отчитане на работното време за тримесечен период.
В касационната жалба се навеждат доводи, че по време на извършване на проверката от страна на ответното дружество не са представени ежемесечните заповеди, с които е наредено на работниците и служителите да бъдат на разположение на работодателя извън територията на предприятието за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2021 г., а същите са депозирани за първи път едва пред съда.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на съда в обжалваното съдебно решение, че по отношение времето на разположение преписката съдържа Заповед №194/28.06.2019 г., в сила от 01.07.2019 г., без данни действието й да е прекратено. За осъществяването на задължение за дежурство или за разположение на работодателя в цитираната заповед е установен документален ред, в съответствие с който са представени ежемесечни заповеди и ежемесечни графици, с които съответните работници са запознати посредством положени подписи на гърба на графиците за всеки от проверяваните месеци.
Както бе посочено по-горе, процесуалният представител на Д. И. по труда Смолян е разполагал с възможността да оспори своевременно автентичността и приобщаването на така представените ежемесечни графици като писмени доказателства по делото.
На следващо място, от събраните по делото доказателства и от заключението по назначената и неоспорена от страните експертиза не е установено надвишаване на броя отработени часове в края на всеки отчетен период, поради което няма основания на посочените в предписанието работници да им бъде изплатено възнаграждение за положен извънреден труд за конкретните периоди.
Установено е, че дните, в които е положен повече от 8 часа труд, е компенсиран с отработени по-малко часове в други работни дни. Страните в случая са се споразумели по отношение на работното време, както и отчитането и изчисляването на работното време да се урежда с Правилника за вътрешния трудов ред и Инструкцията за установяване на задължение за разположение, съобразена със специфичния характер на работата, включително при сумирано изчисляване на работното време, работодателят да осигури с графика за дежурство отработването на нормочасовете, месечно или за друг календарен период, но не повече от три месеца.
В случая при изчисляване на работното време за период от три месеца, не е установено превишаване на броя отработени часове в края на всеки отчетен период и положеният от работниците труд е обхванат при отчитането му.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба срещу съдебния акт на Административен съд Пловдив, с който е уважено оспорването против принудителни административни мерки предписания, основани на чл. 404, ал.1 т.1 от КТ, наложени на Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр. Пловдив с Протокол за извършена проверка № ПР2201571/09.02.2022 г. на Д. И. по труда Смолян, е неоснователна, а оспореното с нея решение на първоинстанционния съд не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, акцесорната претенция на касатора за присъждане на разноски по делото също е неоснователна.
При позитивния по същество за ответника краен резултат основателно се явява своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това, както и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на Д. И. по труда Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, определен съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1273/30.06.2022 г., постановено по адм. дело №486/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Д. И. по труда Смолян да заплати на Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр.Пловдив, ул. Хр.Г. Д. №37, БУЛСТАТ [номер], разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното съдебно производство в размер на 100 лева (сто лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ